Парламентът поставя началото на обсъжданията по законопроекта за
промени в Закона за ограничаване изменението на климата,
изготвен от Министерския съвет. Той е част от задълженията на България като държава членка на Европейския съюз и вече е вписан в Плана за действие за 2025 г., след като не беше приет през миналата година. Основната цел е да се изпълнят европейските директиви за намаляване на парниковите газове и да се зададе ясен курс към климатична неутралност до 2050 г.
Нови правила за емисиите и транспортния сектор
Законопроектът транспонира Директива (ЕС) 2023/959, която разширява европейската схема за търговия с емисии, включвайки секторите транспорт и сгради. За първи път в обхвата влизат и емисиите от морския транспорт, които ще подлежат на строг мониторинг и верификация.
Предвижда се и създаването на Социален фонд за климата, който ще финансира национални социални планове за подпомагане на уязвими групи, засегнати от прехода към по-чиста икономика.
Промени за авиацията и национална цел за 2050 г.
Втората ключова европейска директива – 2023/958 – предвижда постепенно премахване на безплатните квоти за емисии в авиацията, започвайки от 2026 г., и създаване на механизъм за подпомагане на устойчивите авиационни горива. Наред с това в закона се вписва национална дългосрочна цел: България да достигне нулеви нетни емисии на парникови газове не по-късно от 2050 г., в синхрон с Парижкото споразумение и европейския Регламент 2021/1119.
По време на редовния парламентарен контрол по-късно в деня се очаква премиерът Росен Желязков и редица министри да отговарят на въпроси на депутатите, което допълнително ще фокусира вниманието върху климатичните ангажименти на страната.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
