Историята рядко се развива така, както си я представят участниците в нея. След протестите в София и други големи градове кабинетът „Желязков“ подаде оставка. Въпросът е какво ще се случи след това, пише в анализ Иван Стамболов - Сула в анализ за Труд.
СЦЕНАРИЙ №1
Борисов и Пеевски ще вдигнат резултат. Русофилите и антиевропейците може би също. Онези, които протестиращите си въобразяват, че подкрепят – пепета, дебета и прочее, – ще се сринат. Защо тогава? Защо? Някои от протестиращите – разни мечове и величия, освен споменатите, – все още не са наясно, че ще се окажат пометени и унищожени от постигнатите цели на протеста. Да не говорим за всички онези млади наемници с високи заплати (ласкаво наричани „офисен планктон“), затънали в кредити за автомобили, жилища и почивки, мислейки си, че все ще е така на тяхната нива. Обикновено Народният Гений говори глупости, но има един случай, в който се е изказал мъдро: „Прост народ – слаба държава!“.
СЦЕНАРИЙ №2
Радев помита всичко, ГЕРБ и ДПС-НН се стапят на половина, МЕЧ и Величие изчезват, а Възраждане я влезе в Парламента, я не, но със сигурност започва да се подмазва на Радев на евразийска основа. Сигурен съм, че много от хората, огромна част от хората, които бяха излезли, не харесват Радев и не го искат в политиката, но ако вторият сценарий се осъществи (а мои познати от кухнята на властта твърдят, че това ще стане), то протестиращите, Zлатното поколение Z ще се окаже, че е докарало Радев и вместо свободата, граничеща със слободия, която си представят като резултат от гражданското си поведение, ще се случи нещо съвсем друго, нещо поне за тях неочаквано и доста (пак за тях) неприятно. Емоциите са хубаво нещо, но от време на време не е зле да проблясва и разсъдък.
Разбира се, правя уговорката, че на такива прогнози в никакъв случай не бива да се гледа сериозно, особено ако са направени от някой дърт мърморко като мен, който само си пие питието отстрани и се чуди с какво да се заяжда. Иначе за протестите си има обективни и ясни причини.
Със сигурност обаче качеството на живот не е причина за протест, защото комай никога досега не е било на такова завидно ниво. Експерти казват, че икономиката прегрява заради потреблението. Мотивът на протестите е по-скоро морален. Пък и винаги е имало хора, които обичат да са на площада.
Има ли елемент на режисиране на събитията, има ли манипулация? Със сигурност. И то не само от една страна и не само по една причина и с една цел. Основната цел, разбира се, е тези, които не са във властта, ако може да попаднат там на крилете на народния гняв. Някои виждат заскрежения северен пръст на руснаците в навечерието на влизането ни в еврозоната. Възможно ли е? Със сигурност е възможно, не все си мисля, че понякога виждаме вещици там, където ги няма. Защо тогава протестираме?
Един интелигентен човек, юрист, го каза ясно под моя публикация:
– Протести трябва да има. Рано или късно ще стане!
– Кое ще стане? – отговорих. – Раят на земята?
– Ще се събори този олигархично-клептомански модел – продължи човекът.
– И какъв ще е следващият модел?
– Ще го изберат Те! – така го написа човекът, с главно „Т“.
Попадна ми някакво видео, в което изплакната девойчица в близък план нареждаше: „Ей, шибаняци! Разрешете ГЕЙ браковете! РАЗРЕШЕТЕ гей браковете! Разрешете гей БРАКОВЕТЕ!...“. Тя ли да избере следващия модел? Е, няма да стане.
По всички медии започна кампания, която да изкара протестите поколенчески. Създадоха образа на поколението Z, сякаш то, пък и всяко друго поколение, е нещо монолитно, с общо мнение, общи интереси и общи цели.
Писали сме за поколенията през април тази година: „Кои са поколенията Z, Y, X и бейби бумърите?“. Дали преобладаващо протестиращите са били между 18 и 26-годишни, та да се припише протестът на поколението Z? И изобщо, защо трябва да се приписва на някое поколение? Това с поколенията е страшен тъпизъм. „Отци и дети“, противопоставяне, отричане, непрестанно започване отначало.
Опитите да се насъскват поколенията едно срещу друго, пък и изобщо да се делят хората на поколения, са повсеместни в модерния прогресистки свят. Противоречие между поколенията няма само при комунистите и то заради обединяващата и ръководна роля на Партията – носител на най-прогресивните идеи. Нали помните: „комунистите родината изграждат, комсомолците след тях строят. Пионери, пионери...“ и припев:
Комунисти, комсомолци, пионери, сме в един и същи строй. Комунисти, комсомолци, пионери! Заедно в труд и бой.
Задължително и в бой! Но и тогава поколенията са обособени, разграничени, макар и не изгарящи в пламъците на антагонистичната класова борба.
В буржоазните общества обаче положението не е така розово. Там поколенията са антагонисти. Виж „Бащи и деца“ на Тургенев, където се сблъскват нихилист и либерал. Виж също и Павлик Морозов, комуто съветската власт е по-мила от бащата-кулак. Виж, ако щеш, и Гераците. Правилната литература е пълна с междупоколенчески конфликти. Вероятно такава тенденция съществува, но лявото я идеологизира до безобразие. А светът, в който живеем, е ляв, ужасно ляв по целия си политически спектър. Едно време, още когато негодувахме против апартейда в Южна Африка, имаше такъв виц, в който вече нямало да има бели и черни, а само зелени. И веднага се разделили на тъмнозелени и светлозелени. Така и политическият спектър в момента се състои от по-леви и по-малко леви. От до.
Колкото си по-млад, казват, толкова си по-прав, толкова по-голяма тежест имат мнението и преценката ти. Откъде накъде? Понеже бъдещето им принадлежало, те имали думата как да изглежда това бъдеще, така ли?
Когато накараш един млад човек да повярва, че е в съперничество с предишното поколение, той започва да се чуди как да го коригира и отрече. И ако предишното поколение е направило нещо смислено, бунтовният млад човек ще му излезе насреща с нещо безсмислено, само за да е различен. Поколения! Хан Пресиян, княз Борис I и цар Симеон (дядо, баща и внук) поколенията „аз“, „буки“ и „веди“ ли са?
Защо е така? Защо така се митологизират поколенията и преувеличеният конфликт между тях? Защото лявото е склонно да е тоталитарно, за да налага лъжите си като обществена идеология. А тоталитаризмът се страхува от миналото, страхува се от историята, от паметта, от приемствеността, от континуитета. Защото в тях има истина, която пречи на неговата лъжа.
И за да приключим с протестите и тяхната масовост, за всеки случай нека не забравяме: ако страшно много хора твърдят нещо, от това нещото не става по-вярно; дори огромни маси да се държат по определен начин, това не означава, че начинът е правилен и полезен. Не е зле от време на време да оставаме и по малко индивидуалисти, особено когато ни налегне стадният нагон. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
