* Малко вероятно е, но е възможно да има друго правителство в рамките на настоящия парламент
* Инститгуцията „Президент“ е партизирана
* Младежката енергия от протеста е полезна
* Всяко участие във властта инкасира спад на доверието
- Проф. Стоянов, намираме ли се в пик на политическо противопоставяне и какви са вариантите за изход от кризата?
- Политическото противопоставяне е самата същност на партийната политическа система. То е задължително, в защита и представителство на съществуващи в обществото различия. Това е и канализиране на крайното междуличностно, групово или общностно противоречие и несъгласие. Що се отнася до повишаването на напрежението от последните дни, то се дължи на установената невъзможност от страна на разединената опозиция, за продължаване на опозиционна дейност в рамките на Народното събрание и постигане на някаква – всъщност каквато и да е, ефективност от тези им действия в рамките на парлам ентарно установените практики. Това доведе и до началото на ескалация на напрежението, първо през политическото говорене на всички опозиционни лидери, впоследствие до напрежение в кулоарите на българския Парламент, премина през систематична кампанийна активност в социалните мрежи и накрая се изля по площадите на страната. Какво предизвика тази ескалация с перспектива за радикализация? Отговорът не е кратък, но по същество – за пореден път установяваме неумението да се комуникира с обществеността от страна на поредно българско правителство, липсата на общуване вътре в рамките на Парламента между отделните политически субекти и не на последно място – политическото износване и овехтяване, политическата умора на политически субекти и скъсване връзката със съвременната динамика на обществените процеси.
- Анализатори твърдят, че щетите от участието в сегашната управленска формула ще са най-вече за БСП и ИТН. Можем ли да очакваме скоро разграничаване между партиите в досегашното мнозинство?
- Всяко участие във властта инкасира обществено недоволство и спад в доверието. И колкото по-дълго е това битуване в управлението на едни и същи партии и най-вече лица, толкова по-нетърпеливи да изразят своето несъгласие и протест стават онези, които не те подкрепят изначално, но и толкова вероятността да разочароваш и част от гласувалите за теб се увеличава. При предсрочни избори в предполагаема перспектива, твърде вероятно е поне 3 от настоящите 9 парламентарно представени партии да не успеят да преминат 4 процентната бариера, а още една да успее едва-едва да се качи на борда.
- Ще има ли ново правителство в рамките на този парламент?
- България ще влезе в Еврозоната с кабинет в оставка. В рамките на настоящия парламент е възможен, макар и с минимална вероятност, и друг кабинет. Но всъщност единствено кардинална промяна и крайно разграничаване между политическите субекти, с чиято подкрепа кабинетът „Желязков“ управляваше, има потенциал да намали прогнозираната електорална щета на коалицията от последните 11 месеца.
- Предсрочните избори са един от вариантите за удовлетворяване исканията на протестиращите българи. Но има ли алтернатива на днес управляващите?
- Алтернатива винаги съществува. Друг е въпросът дали тя ще доведе до позитивно и бързо развитие, дали ще има не само политическата воля, но и личния кураж, интелектуалния потенциал, човешкия ресурс, административните и организационни умения и комфорта на бъдещия изборен резултат, че да извърши дълбоките реформи и промени, от които държавата и обществото ни отдавна се нуждаят.
- Според държавния глава Румен Радев хората са изпреварили парламента и са гласували вот на недоверие. Той безспорно ще скочи на политическия терен, но как към днешна дата тълкувате публичния образ на президентската институция?
- Като все по-неотговарящ на изискванията, правомощията и визията, вменени по Конституция. Като партизиране на институцията, призвана да обединява нацията. А що се отнася до „хората“ – крайно време е политиците да започнат да се изразяват коректно, без генерализации, ненужни и погрешни обобщавания, хиперболизиране, простоватост и популизъм, защото в противен случай рискуват да бламират представата за собствената си интелигентност. „Хората“ сме всички ние – гражданите на републиката – различни, равни и неравни, личности и не съвсем, свободни и несвободни, богати и бедни, в нужда или самостоятелни, зависими и независими, млади и с перспектива, възрастни, деца и т.н., и т.н. И именно в различността е красотата на демокрацията – различност на нагласи, мнения, гледни точки, на ценности, вярвания и пристрастия. Ползването на калъп, в който желаят да ни „напъхат“ политиците е погрешна, неефективна и в крайна сметка недалновидна стратегия.
- А как разчитате призива „Не на омразата“, с който ДПС – Ново начало излезе по площадите на 24 български града?
- Прекрасен слоуган, но за друг вид кампания, в друг контекст и раздадени роли. Рентабилността на този акт, от страна на подкрепяща правителството и официалната коалиция формация, се оказва като че ли повече намек към „своите“, отколкото даване заявка за мощ, потенциал и политическа перспектива.
- Може ли младежката енергия от протеста срещу кабинета „Желязков“ да доведе до коренна промяна в политиката?
- Не. Но тази енергия е полезна, повече от навременна и с огромен потенциал. От тази енергия несъмнено ще се възползват определени политически играчи, тя ще бъде преразпределена в политическото пространство, няма да се загуби, като основният въпрос е за какво ще се употреби. И дано да е за създаване на нова, млада, грамотна, образована, интелигентна, модерна, европейска и демократична алтернатива…
- Студент каза пред камерата на национална телевизия следното: искаме политиците да бъдат честни. Възможно ли е това? Питам Ви, защото повечето от тези млади хора казват, че искат реализация в своите професии, а не в политиката.
- За да се реализираш в политиката, вариантите не са много. Единият минава през припознаване на някой политически субект като отговарящ на собствените ти произход, възпитание, образование, ценности, политически идеи и т.н. Но това означава да попаднеш в същия този модел, срещу който протестираш. Вторият вариант е, заедно с твои единомишленици, да се възползваш от гарантираното от Конституцията и законите право на свободно сдружаване на свободни граждани и да създадеш собствена политическа формация. Дали това е реалистично, възможно, правено? Да. Каква е потенциалната ефективност? Неясна. Съществуват ли рискове, условности, капани за зависимости, нужда от финансиране, национално представителство? Несъмнено. Но нещата на практика винаги са далеч по-сложни от макар и добре измислените слоугани, плакати и кампанийни протестни наративи. Политиката е прагматика и това не трябва да се забравя, а основен въпрос на политическото е въпросът, свързан с властта. Но и с нейното усвояване, делегиране, разпределение и функциониране. Всичко друго е наивност, романтизъм, носталгия или манипулация.
- След година ще имаме новоизбрани президент и вицепрезидент. Ако приемем, че те са излъчени от сега управляващите в оставка, ще повлияе ли този избор и на парламентарния вот?
- Резултатът от президентските избори догодина ще има по-скоро символичен характер. При наличие на кандидат, подкрепен от Радев и евентуална негова/нейна победа, това ще се превърне в мотив и притежава потенциала тотално да обезличи БСП и да създаде нова левица, но и да ни тласне в посока на неоляво прогресистко управление с привкус на източна мека диктатура. При обединена дясна кандидатура, отказвана до момента, но все пак с потенциал, евентуалния успех би означавал търсене на златното сечение – стратегически, дългосрочни и устойчиви перспективи, но задължително в европейска демократична перспектива. А това е единствено възможно през издигане на нови лица, необременени от минало и настояще, с бъдеще и личностен, граждански и политически потенциал.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
