Народното събрание приключва днес, 23 август, лятната си ваканция и от 24 август вече няма да бъде в режим на парламентарна почивка. Ваканцията от 5 до 23 август включително беше определена с решение на депутатите от 31 юли, подкрепено от 150 народни представители, при двама „против“ и един въздържал се.
52-рото Народно събрание започна работа на 30 април и още през първата си сесия прие ключови решения по бюджета, изборните правила и редица секторни политики. Официалната равносметка на парламента за периода до края на юли е 39 пленарни заседания, 28 приети закона и 89 решения.
Първата сесия започна с обещание за стабилност
Първото заседание на 52-рото Народно събрание се проведе на 30 април. То беше открито от най-възрастния народен представител Румен Миланов, а новоизбраните депутати положиха клетва. Тогава Миланов подчерта, че обществото очаква „дела, ред, стабилност и ясни решения“, които да се усещат в живота на хората.
Само за първите три месеца в парламента са внесени 163 законопроекта, от които 114 от народни представители. Това очерта натоварена първа сесия, в която един от най-важните актове беше приемането на държавния бюджет за 2026 г.
Бюджетът за 2026 г. вече е факт
Държавният бюджет беше приет окончателно на 24 юли и обнародван в „Държавен вестник“ на 31 юли. Финансовата рамка предвижда дефицит по консолидираната фискална програма от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро. Министерството на финансите обясни, че 4,281 млрд. евро от тази сума са свързани с вече поети ангажименти и приходи, авансово отчетени през 2025 г., а средносрочната цел е дефицитът да бъде намален до 3% през 2028 г.
Максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е до 10,1 млрд. евро. В тази сума влизат до 3,3 млрд. евро по европейския инструмент SAFE за финансиране на инвестиции в отбраната. Според финансовото министерство новият ресурс е предназначен за рефинансиране на съществуващ дълг, покриване на бюджетния дефицит, предварително финансиране по Плана за възстановяване и други операции.
Минималната работна заплата за 2026 г. е 620,20 евро месечно, като паралелно беше поставена и задачата за изработване на нов механизъм за определянето й. Основните данъчни ставки останаха без промяна, а част от осигурителните параметри бяха актуализирани.
„Кошница с грижа“ събра държава и бизнес
Сред социално-икономическите инициативи през първите месеци на новото управление беше и „Кошница с грижа“, стартирала през юни като партньорство между правителството и големите търговски вериги. Инициативата е за минимум шест месеца и предвижда най-малко 15% отстъпка от редовната цена на определени стоки от първа необходимост.
Към проекта впоследствие се присъединиха още пет търговски вериги. Една от поставените от правителството цели е в кошницата да присъстват повече стоки от български производители, а намалението да не бъде прехвърляно върху фермерите и доставчиците.
Нови правила за изборите
Парламентът прие на второ четене и сериозни промени в Изборния кодекс. В секциите с над 300 избиратели машинното гласуване става основен начин за упражняване на вота, като са предвидени изключения за подвижните секции, лечебните заведения, социалните институции, плавателните съдове и част от секциите зад граница.
Отпадна и ограничението до максимум 20 избирателни секции в държавите извън Европейския съюз. Законодателните промени предвиждат и допълнителна подготовка за работата с машините, включително обучителни функции към Централната избирателна комисия.
На дневен ред влиза и защитата от „дела шамари“
Сред другите законодателни задачи е защитата срещу така наречените SLAPP дела - стратегически съдебни производства, използвани за натиск срещу хора, участващи в обществения дебат. Министерството на правосъдието подготви изменения в Гражданския процесуален кодекс за въвеждане на изискванията на европейската директива в тази област.
Предложенията включват възможност явно неоснователни производства да бъдат прекратявани още на ранен етап и въвеждат критерии, по които съдът да разпознава злоупотребата със съдебни процедури.
С края на ваканцията парламентът влиза във втората част на годината след интензивна първа сесия. Решението от 31 юли определя 23 август като последния ден на почивката, след което Народното събрание възстановява нормалния си работен режим.
