Политика

Милен Велчев: Най-лесно е да вдигнем данъците, но това ще спре растежа

Финансистът подкрепи премахването на автоматичните механизми за доходите и поиска конкретни мерки за ограничаване на разходите

Милен Велчев: Най-лесно е да вдигнем данъците, но това ще спре растежа
Снимка: бТВ

Бившият министър на финансите Милен Велчев предупреди, че вдигането на данъците е най-лесната, но и най-рисковата мярка срещу бюджетните проблеми. Пред бТВ той заяви, че така България може да попадне в „икономическото блато“, в което според него вече се намират много от основните й търговски партньори в Западна Европа.

Велчев посочи, че финансовото състояние на държавата е „достатъчно лошо“, макар и не катастрофално, и настоя, че истинският проблем не е в ниските данъци, а в разходите. По думите му през последните години доходите в бюджетната сфера са нараснали несъразмерно и са изпреварили темпа на икономиката.

Данъците са лесната мярка, но с тежки последици

Велчев заяви, че повишаването на данъците може да изглежда като най-бързия начин за попълване на бюджета, но предупреди, че подобен ход би ударил икономическата динамика. Според него България не трябва да копира моделите на западноевропейските държави, които се сблъскват със слаб растеж и ниска конкурентоспособност.

„Най-лесно е, на пръв поглед, да се вдигат данъците. Последиците обаче ще са такива, каквито наблюдаваме в Западна Европа - липса на растеж, липса на динамика“, каза той.

Финансистът подчерта, че България все още се развива по-добре от голяма част от Западна Европа и не бива да рискува този темп с по-високо облагане.

„България на този фон се развива добре икономически и расте всяка година по-бързо от Западна Европа. Ние не искаме този, макар и не много висок ръст, да намалее още повече и да попаднем в икономическото блато, в което са много от нашите основни търговски партньори“, посочи Велчев.

Проблемът е в разходите, не в приходите

Според бившия финансов министър бюджетните трудности не са породени от ниски данъци или недостатъчни приходи. Той напомни, че със същата данъчна система и при сходна събираемост държавата е успявала в миналото да поддържа балансиран бюджет и дори излишък.

„Проблемите в бюджета, които са наистина дълбоки, не са създадени от недостатъчно приходи и не идват от прекалено ниски данъци. Със същите данъци и с подобна събираемост държавата успяваше да живее сравнително комфортно преди 20 или 25 години и не само да не надвишава 3% дефицит, а напротив - да генерира балансиран бюджет и излишък“, коментира той.

През последните години, особено през последните пет, разходите за доходи в бюджетната сфера са нараснали твърде бързо.

„При същите данъци и при същите приходи проблемът е в разходите. За последните години, особено през последните 5, много от доходите в бюджетната сфера нараснаха толкова несъразмерно, че изпревариха с големи темпове ръста на икономиката“, заяви Велчев.

Автоматичните механизми развъртат спиралата

Велчев подкрепи заявката за премахване на автоматичните механизми за увеличение на доходите, но направи разграничение между премахване на механизъм и замразяване на доходи. Според него, ако тези автоматични правила останат, ръстът на разходите ще продължи да се ускорява.

„Замразяване и махане на механизмите не означава едно и също нещо. Защото по дефиниция, ако продължат да съществуват тези автоматични механизми, това означава, че спиралата ще продължи да се развърта и доходите ще продължат евентуално да нарастват по-бързо, отколкото диктува разумът. Така че със сигурност можем да приветстваме заявката за премахване на тези механизми“, каза той.

Финансистът уточни, че отпадането на автоматизма не означава, че доходите трябва да бъдат спрени.

„Премахването им не означава автоматично замразяване на доходите, защото остава възможността за преценка от страна на правителството кои доходи и с колко е редно всяка година да се повишават“, коментира Велчев.

Критика към препоръките за по-високи данъци

Бившият министър предупреди, че България не трябва безкритично да приема всяка препоръка от Европейската комисия, включително по теми като прогресивното данъчно облагане. Според него по-лесно е да се поиска облагане на хората и бизнеса, които вече плащат данъци, отколкото да се посочат конкретни съкращения в разходите.

„И в Европейската комисия, макар че не са избрани от избирателите, понякога обичат да се държат като политици. И те искат да бъдат популярни. Няма да кажат конкретно: „Намалете COVID добавките“ или „Намалете администрацията с 10%“, което би трябвало да се направи. По-лесно е да кажат: „Дайте да обложим още повече тези, които и без това плащат данъци“, заяви Велчев.

Той допълни, че е възможно Европейската комисия да не разполага с напълно ясна картина за състоянието на публичните финанси в България.

„Вероятно Европейската комисия наистина няма много пълен поглед върху състоянието на финансите. В самото им становище се подчертава, че не са били информирани за всичко, което става в публичния сектор. И с не дотам перфектната информация са стигнали до изчисление, че бюджетът ще завърши на около минус 4% дефицит“, обясни той.

Между 4% и 7,4% дефицит

Велчев коментира и разминаването между оценките за дефицита. Властта обяви, че ще трябва да „изпие горчивата чаша“ заради финансовото състояние на държавата, докато опозицията призова да се спре с паниката. Според финансиста положението изисква мерки, но все още липсва достатъчно конкретика.

„Положението с парите в държавата е достатъчно лошо. Не е катастрофално, но налага много от мерките, към които реферира вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев. Но не чуваме достатъчно конкретика. Надявам се да я чуем в следващия един месец“, обясни Велчев.

Той заяви, че по-скоро би се доверил на оценката на българското правителство, но допуска, че реалната картина може да е между европейската прогноза и изчисленията на Министерството на финансите.

„По-скоро бих повярвал на нашето правителство, но подозирам, че истината, ако не е по средата, е някъде между минус 4% и 7,4%. Може би по-близо до прогнозите на министъра на финансите“, допълни Велчев.

Според него мерки за спестяване на разходи със сигурност се налагат. Основният въпрос е дали те ще бъдат достатъчно конкретни и дали ще засегнат причината за проблема - рязко нарасналите постоянни разходи, а не данъчната система, която според Велчев не е източникът на бюджетната криза.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай