България не може да предоставя на Украйна боеприпаси и военно оборудване, ако това сваля наличностите на Българската армия под нормативно изискуемото ниво и застрашава бойната й готовност. Това заяви министърът на отбраната Димитър Стоянов пред БНТ, като обясни, че армията трябва да поддържа определени количества техника, въоръжение и боеприпаси както във формированията, така и в резерв.
По думите му решението да се спре предоставянето на въоръжение от армейските наличности за Украйна е продиктувано именно от необходимостта България да не нарушава собствените си нормативни документи. Стоянов беше категоричен и че Министерството на отбраната никога не е предоставяло оръжие на Украйна чрез посредник.
Оръжие за Украйна само ако не засяга армията
Министърът подчерта, че наличностите на въоръжението в Българската армия не са произволна величина. Те са определени от нормативни документи и са пряко свързани с готовността на военните формирования да изпълняват задачите си. Затова, по думите му, няма как България да предоставя боеприпаси или оборудване, когато това би довело до спад под задължителните нива.
„Ние трябва да поддържаме определена готовност с определено количество боеприпаси и техника. Тази наличност е необходима за поддържане на бойната готовност на Българската армия. Няма как да предоставяме боеприпаси или военно оборудване, ако сваляме поднормативно количество и нарушаваме нормативните документи“, заяви Стоянов.
По думите му на сайта на Министерството на отбраната има публикуван списък с оборудване с отпаднала необходимост, но то не е сред търсеното от Украйна. Така министърът очерта границата, която според него държавата не бива да прекрачва - да помага само там, където това не засяга способността на армията да поддържа бойната си готовност.
„Не трябваше да се дават ракети С-300“
Стоянов беше особено остър по въпроса за предоставянето на ракети С-300 на Украйна. Според него това е било неправилно решение, взето по времето на кабинета на „сглобката“ и на тогавашния министър на отбраната Тодор Тагарев.
„Определено има случай, в който не е трябвало да бъде предоставяна техника на Украйна - става въпрос за случай по време на „сглобката“ и тогавашния министър Тодор Тагарев, който неправомерно е предоставил ракети С-300, което считам, че не трябваше да бъде правено“, заяви министърът.
На въпрос дали отказът за ново предоставяне на въоръжение не поставя България в неизгодна международна позиция, Стоянов направи сравнение с Германия. „Ако си спомняте преди време Германия отказа да даде ракети, да сте чули тя да е в неизгодна международна позиция? Моите доводи са ясни и конкретни“, каза той.
Киев не е плащал, компенсациите са отивали за армията и бюджета
Министърът уточни, че въоръжението, което досега е предоставяно на Украйна от Българската армия, е било дарявано. По думите му Киев не е плащал за него, а част от средствата са били възстановявани по международни механизми или чрез договорености с други държави.
„Украйна не е плащала нищо, част от средствата са възстановявани от фонда. Министерството на отбраната никога не е предоставяло въоръжение на Украйна чрез посредник“, заяви Стоянов.
Той посочи, че средствата от компенсациите са използвани за ремонт на МиГ-29 и други нужди на военното ведомство. В същото време според него около 200 млн. лева са отишли в държавния бюджет. Стоянов уточни, че финансовите средства са постъпили в Министерството на финансите, но половината от стойността не е била отпусната обратно на Министерството на отбраната.
Фалшиви банкови гаранции и заплаха за сигурността
След темата за Украйна министърът коментира и случая с фалшивите банкови гаранции по договори в Министерството на отбраната. Той определи тези договори като заплаха за националната сигурност, защото става дума за строителни и инфраструктурни проекти, включително в обекти, свързани с военната инфраструктура.
По думите му предишното ръководство на ведомството, по времето на Атанас Запрянов, е установило първия проблем - договор, при който банковата гаранция реално не е съществувала в банката. След това са започнали по-широки проверки, които са открили общо 9 такива договора.
„Банковите гаранции, които са предоставени, притежават абсолютно всички реквизити. Няма как на пръв поглед да бъдат разпознати дали са действителни или не. Те притежават и печати, и подписи, и бланка оригинална. Предното правителство са констатирали, че такава банкова гаранция просто е нямало в банката“, обясни Стоянов.
Проверки директно през БНБ
Министърът заяви, че след установените случаи са предприети стъпки за промяна на контрола. Всяка банкова гаранция вече се проверява директно през Българската народна банка, за да не се разчита само на документите, представени от фирмите.
Стоянов даде и пример с конкретен договор. По думите му той е отпуснал 30% авансово плащане, а наследникът му Тодор Тагарев е изплатил по същия договор още 70% през 2023 г. Договорът е бил на стойност 1 млн. евро.
Министърът обясни, че в края на бюджетната година ведомството е имало два варианта - или да върне средствата в бюджета и да ги изгуби, или да ги изплати, за да не се бавят проектите. По думите му Законът за обществените поръчки не позволява да има официален „бял и черен списък“ на некоректните фирми, но от „Прогресивна България“ обмислят въвеждането на такъв механизъм.
Втора ескадрила и скъпата нужда от авиация
Стоянов коментира и нуждата на България от втора ескадрила бойни самолети. По думите му страната определено има нужда от такава способност, но въпросът дали проектът ще бъде реализиран трябва да бъде отправен към вицепремиера Гълъб Донев.
Министърът припомни, че през 2022-2023 г. е изпращал писма до Франция, Швеция, САЩ и други държави за възможност България да придобие самолети втора ръка. От САЩ е бил получен категоричен отказ за F-16 втора ръка. Франция е отговорила с оферта за самолети „Мираж“, но според Стоянов исканата сума е била солидна, а впоследствие тези самолети са отишли в Украйна.
„Евтина авиация няма никъде“, заяви министърът и определи военната авиация като „скъпо удоволствие и скъпа необходимост“. Той коментира и присъствието на американски самолети на летище „Васил Левски“, като уточни, че решението на Министерския съвет е до 30 юни.
Голямата линия - армията първо трябва да пази собствената си готовност
В изказванията на Стоянов ясно се очерта основният му аргумент - България може да помага на Украйна само доколкото това не отслабва Българската армия. Според него наличностите, боеприпасите, въоръжението и бойната готовност не могат да бъдат третирани като свободен склад за външна помощ, защото зад тях стоят нормативи, способности и национална сигурност.
Затова министърът постави под съмнение част от предишните решения за военна помощ, включително предоставянето на ракети С-300. А паралелно с това отвори още две тежки теми - пробивите при банковите гаранции по договори на военното ведомство и скъпия, но неизбежен въпрос за бъдещето на българската бойна авиация.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
