Решението за американските самолети в „Безмер“ разби основното обвинение, че правителството на Румен Радев отклонява България към Русия. Това заяви социологът Андрей Райчев, според когото допускането на американска военна част е най-ясното доказателство за запазения съюзнически курс на страната. Политологът Стойчо Стойчев отхвърли и страховете, че авиобазата автоматично се превръща в мишена. Той подчерта, че КС-135 са самолети-цистерни, а не бомбардировачи или изтребители, които извършват военните удари.
Какъв путинист допуска американски самолети?
„Какво по-голямо доказателство, че той няма да ни заведе в Русия, от това, че България разреши американски самолети да отидат в „Безмер“, заяви Андрей Райчев пред Нова телевизия.
Според него антиправителствената теза, че Радев ще промени геополитическата посока на страната, е претърпяла тежък провал. Социологът припомни и критиките към премиера за решението му България да напусне „коалицията на желаещите“.
„Преди това обвиниха премиера, че е отказал коалицията на желаещите, че бил путинист. Е какъв е този путинист, който вкарва на „Безмер“ американски самолети и военна част“, попита Райчев.
По думите му опозицията трябва сериозно да преосмисли политическата си линия, защото решението за базата показва ясно, че България не се отказва от сътрудничеството със САЩ.
Парламентът пое националната отговорност
Райчев защити и решението предложението за самолетите да бъде внесено за гласуване в Народното събрание. Според него така е станало напълно ясно, че не става въпрос за едноличен ход на премиера, а за решение на българската държава. „Радев даде на парламента да каже за самолетите в „Безмер“, за да е ясно, че това е решение на България“, посочи социологът.
Народното събрание разреши временното разполагане на до 8 самолета КС-135, техните екипажи и до 250 американски военнослужещи в авиобаза „Безмер“ от 24 юли до 1 октомври. Решението е взето в рамките на българското законодателство и действащото споразумение за отбранително сътрудничество със САЩ.
Цистерните не хвърлят бомби
Стойчо Стойчев обясни най-важната разлика, която според него се пропуска в шумния политически спор - машините в „Безмер“ няма да извършват бомбардировки. „Въвличане във война би било, ако мястото беше използвано за самите бомбардировачи и изтребители, които ще ползват това гориво“, заяви политологът.
Основната задача на КС-135 е да зареждат други самолети във въздуха. Машините могат да превозват товари и да участват в медицинска евакуация, но не са предназначени да извършват въздушни удари.
Казано най-просто - цистерната, която носи горивото, не е самолетът, който пуска бомбата. Затова според Стойчев евентуалните цели на иранска атака биха били държавите, в които са разположени машините, извършващи ударите, а не логистичната база за зареждане.
Руски керосин в американските самолети
Политологът даде и пример, с който показа колко далеч може да стигне логиката на страховете. По думите му керосинът за американските машини идва от „Лукойл Нефтохим Бургас“, която продължава да бъде руска собственост.
„Русия въвлечена ли е във войната срещу Иран и станала ли е Русия легитимна цел за иранско нападение, при положение че керосинът, който се налива в американските бомбардировачи, е руски?“, попита риторично Стойчев.
Според него този пример показва, че една логистична връзка не превръща автоматично държавата или компанията, осигуряваща гориво, в участник във военния конфликт.
Безмер носи сигурност, а не война
Съюзническите полети и учения в „Безмер“ не започват с настоящото решение. Български и американски военнослужещи използват базата за съвместна подготовка от години, като целта е подобряване на логистиката, взаимодействието и способността на страната да получава подкрепа при криза.
Затова присъствието на КС-135 не е внезапно превръщане на България във воюваща държава. То е временна логистична операция между съюзници, одобрена от парламента и ограничена до конкретен брой самолети, военнослужещи и дни.
Райчев и Стойчев са категорични, че спорът е силно преувеличен. Решението не изпраща България на война, а показва, че страната изпълнява съюзническите си ангажименти, запазва стратегическата си връзка със САЩ и не позволява националната ѝ политика да бъде диктувана от страх.
