Разполагането на американските самолети-цистерни в авиобаза „Безмер“ прави България по-сигурна, а отказът от тях би изложил страната на по-големи политически и отбранителни рискове. Това е основната теза на военния експерт Ивайло Иванов, според когото София е избирала не между добро и лошо решение, а между лоша и още по-лоша възможност. Той предупреди, че външната политика не може да се води със страх от заплахи и че всяко отстъпление има цена. Най-просто казано - когато около България става опасно, разумният ход е да държим съюзниците близо, а не да ги гоним.
Това не са бомбардировачи
КС-135 не са бойни самолети, натоварени с бомби. Основната им задача е да зареждат други самолети във въздуха, затова най-разбираемото им описание е „летящи цистерни“. Американските военновъздушни сили ги определят като гръбнака на своята система за въздушно презареждане.
Парламентът разреши в „Безмер“ да бъдат разположени до 8 такива машини с техните екипажи, до 250 военнослужещи и необходимото летищно оборудване. Пребиваването е временно - от 24 юли до 1 октомври 2026 г., а базата е сред съоръженията, договорени за съвместно използване от България и САЩ.
Това е важното, което трябва да се обясни ясно на хората край базата - не се изгражда нова чужда военна база и не се предава българска територия. Допуска се временно разполагане на конкретен брой самолети и военнослужещи по решение на Народното събрание и при спазване на българските закони.
Страхът е разбираем, истерията не помага
Арабистът проф. Владимир Чуков определи притесненията на местните жители като естествена реакция. Когато човек види огромни военни самолети и не получи достатъчно обяснение, лесно може да реши, че войната идва до дома му. „Това са инстинктивни реакции. Съвсем нормално е, когато видите тези огромни американски самолети-цистерни. Първата реакция е просто, че това е война“, заяви той.
Проблемът започва, когато този човешки страх бъде превърнат в политическо оръжие. Според проф. Чуков вътрешнопартийните битки са усложнили темата и са попречили да бъде намерено спокойно и разумно решение.
Ивайло Иванов също раздели тревогата на обикновените хора от поведението на партии, които се опитват да печелят рейтинг. „Има политически субекти, които се опитват да вадят краткосрочни дивиденти“, каза експертът.
Опасният навик да се страхуваме от всяко решение
Според Иванов най-големият риск не идва от самите самолети, а от внушението, че всяко сътрудничество с НАТО автоматично въвлича България във война. „Най-опасният елемент е създаването на такъв рефлекс в българското общество, че всяко едно подобно решение представлява някаква огромна заплаха, въвлича ни във военен конфликт“, предупреди той.
България е член на НАТО, чиято основа е колективната отбрана - нападението срещу една съюзническа държава се разглежда като нападение срещу всички. Алиансът вече поддържа многонационални сили, засилена охрана на въздушното пространство и противоракетна отбрана по източния си фланг, включително в България.
Това означава, че съюзническото присъствие не е само задължение за страната ни. То е и защита - колкото по-тясно България работи със своите партньори, толкова по-трудно е някой да я заплашва или да я третира като сама и беззащитна държава.
Можехме да откажем, но щяхме да платим цената
България юридически е можела да не разреши разполагането на самолетите. Това обаче не означава, че отказът би бил безплатен или разумен. „Юридически нищо не ни задължаваше да дадем положителен отговор. Въпросът е с всяко едно решение в международната политика дали можеш да поемеш последиците“, обясни Ивайло Иванов.
Отказът би изпратил сигнал, че България иска защита от съюзниците си, но не е готова да им съдейства, когато те имат нужда от нея. Подобно поведение би отслабило доверието към страната и би намалило тежестта ѝ при бъдещи разговори за сигурност, военна помощ и защита на въздушното пространство.
„Нашата външна политика не трябва да бъде движена от страхове и заплахи“, заяви експертът. По думите му решението трябва да се преценява единствено през националния интерес. „Това са решения, които правят България по-сигурна“, категоричен бе Иванов.
Америка поема ангажимент и към нашата сигурност
След предупрежденията около „Безмер“ Европейското командване на САЩ заяви, че работи с българското правителство за противодействие на евентуални заплахи. Това е съществената част, която остава на заден план в шумния политически спор - американската техника не пристига и не остава без охрана и без оценка на рисковете.
Властта увери, че с решението България не става страна във войната между САЩ и Иран. Самолетите ще подпомагат американски операции в Близкия изток, но ще бъдат разположени в България за точно определен срок и при условия, одобрени от парламента.
Иранската дипломатическа нота не трябва да се превръща в команда към София какви решения да взима на собствената си територия. Ако България започне да определя отбранителната си политика според това кой я плаши най-силно, тя сама ще покаже, че натискът работи.
Изборът е между трудното и опасното
Конфликтът в Близкия изток вече засяга контрола над Ормузкия проток - един от най-важните пътища за световната търговия с петрол. Според Иванов допускането една държава да диктува кой може да преминава през международен морски маршрут би създало опасен прецедент.
Затова изборът пред България не е бил между пълно спокойствие и война. Пълно спокойствие няма, когато светът около нас се тресе от конфликти. Изборът е дали страната да остане близо до съюзниците, които могат да я защитят, или сама да отслаби връзките си с тях заради страх и политически лозунги.
„В момента не избираме между две опции, едната да е добра, а другата да е лоша. Избираме между лоша и по-лоша опция“, заяви Ивайло Иванов.
Решението за „Безмер“ е трудната, но по-разумна възможност. Самолетите няма да решат всички проблеми на българската отбрана, но показват, че страната не е сама и че зад нея стоят партньори с реална военна сила. В несигурни времена това не е заплаха - това е щит.
