Правителството направи важна крачка към осигуряването на допълнителни приходи за бюджета през 2027 година. Парламентарната комисия по бюджет и финанси одобри на първо четене въвеждането на еднократен данък от 33% върху свръхпечалбите на компании в определени икономически сектори. Мярката се очаква да донесе 800 милиона евро в държавната хазна, без да променя облагането на обичайната корпоративна печалба. Същевременно управляващите предлагат по-високи суми за ваучерите за храна, данъчни облекчения за бизнеса и стимули за инвестиции в модерни технологии.
800 милиона евро от извънредните печалби
Законопроектът беше подкрепен с 13 гласа „за“, 8 „против“ и 1 „въздържал се“, съобщи БТА. Новият данък ще се прилага еднократно за финансовата 2027 година и ще обхване банките, застрахователните дружества, телекомуникационните компании, обменните бюра, фирмите за бързи кредити и търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. от поне 5 милиона евро.
Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че избраните сектори формират около 60% от свръхпечалбите, натрупани в българската икономика. Според нея предложеният механизъм е насочен към извънредните финансови резултати, реализирани в условията на икономическа несигурност, а не към нормалната стопанска дейност.
Важен елемент е възможността 30% от дължимия данък да бъдат преотстъпвани за конкретни цели, включително инвестиции и формиране на резерви. Така компаниите ще разполагат с механизъм да насочват част от средствата към собственото си развитие. След отчитането на това преотстъпване Министерството на финансите прогнозира бюджетни приходи от 800 милиона евро.
България следва европейска практика
В подкрепа на законопроекта Константин Проданов от „Прогресивна България“ посочи, че извънредното облагане на свръхпечалбите е използвано и в други европейски държави. Той се позова на доклади на Международния валутен фонд и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, според които подобни механизми са легитимен инструмент на икономическата политика.
Проданов изброи Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия като държави, въвели сходни мерки. „Ние не изобретяваме топлата вода“, подчерта той.
Людмила Петкова обясни и защо енергетиката не попада в обхвата на новия данък. Причината е, че през част от референтния период 2020-2025 г. дружествата от сектора вече са били облагани с временна солидарна вноска върху свръхпечалбите. Румяна Петрова от „Прогресивна България“ припомни, че енергийните компании правят и вноски във фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
Ваучерите за храна скачат до 200 евро
Сред най-важните промени за работещите е увеличаването на максималната месечна стойност на ваучерите за храна от 102,26 на 200 евро. Предвижда се частта над досегашния необлагаем праг да се облага със 7% данък.
Успоредно с това годишната квота за ваучери за храна ще нарасне до 1,5 милиарда евро от 1 януари 2027 година. По този начин работодателите ще получат възможност да осигуряват значително по-висока месечна подкрепа за храненето на своите служители.
Стимули за изкуствен интелект и модерни технологии
Правителственият законопроект предвижда и данъчни стимули за компаниите, които инвестират във високотехнологично оборудване. Въвежда се ускорена амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура.
Дружествата ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за тези активи, но не повече от 100%. Мярката ще позволи по-бързо данъчно признаване на инвестициите в технологично обновяване.
Предлага се още прагът за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи да бъде повишен от 700 лева на 1000 евро. Срокът за пренасяне на данъчни загуби се удължава от 5 на 10 години, като се въвежда ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Прецизират се и правилата за облагане на разходите в натура при активи, използвани за лични нужди.
Възможни промени в защита на по-малките търговци
По време на обсъждането беше поставен въпросът дали прагът от 5 милиона евро приходи за търговците на храни няма да засегне по-малките български предприятия. Цончо Ганев от „Възраждане“ предложи той да бъде увеличен двойно, а представител на КРИБ настоя за повишаването му до 25 милиона евро.
Людмила Петкова заяви, че е възможно прагът да бъде променен между първо и второ четене. Това оставя възможност текстовете да бъдат прецизирани, така че да се отчете положението на по-малките търговци.
Предложенията срещнаха критики от „Продължаваме промяната“, „Демократична България“, ГЕРБ, ДПС и представители на работодателските организации, които изразиха опасения за инвестиционната среда и начина за определяне на свръхпечалбата. Въпреки възраженията бюджетната комисия одобри правителствения законопроект на първо четене, с което отвори пътя към по-нататъшното му разглеждане в Народното събрание.
