Предложението за временно облагане на свръхпечалбите на банките получи сериозна подкрепа от председателя на Фискалния съвет Симеон Дянков. В собствен анализ той посочва, че България далеч не би била изключение в Европейския съюз - през последните години 12 държави вече са въвели различни форми на допълнително облагане на банковия сектор. Според него правилно конструирана временна мярка може да донесе над 1 млрд. евро в бюджета и да помогне за свиване на дефицита, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или социалните осигуровки.
Дванайсет държави вече го правят
Белгия, Нидерландия, Словения, Естония, Латвия, Литва, Чехия, Румъния, Словакия, Унгария, Испания и Италия са сред държавите, които през последните години са въвели допълнително облагане на банките.
Механизмите са различни - данък върху свръхпечалбата, извънредния нетен лихвен доход, приходите, активите или пасивите. Общата логика обаче е сходна: когато банковият сектор реализира необичайно висока доходност вследствие на промени в лихвената и макроикономическата среда, част от тази допълнителна печалба може временно да бъде насочена към публичните финанси.
Точно този европейски опит Дянков използва като аргумент, че подобна мярка в България не е нещо необичайно или изолирано.
Високите печалби не идват само от по-добър бизнес
Според председателя на Фискалния съвет един от основните аргументи за допълнителното облагане е произходът на високите банкови печалби след 2022 г.
Повишаването на основните лихви в Европа доведе до бърз ръст на приходите от кредити и други лихвоносни активи, докато лихвите по депозитите се увеличаваха по-бавно. В резултат нетният лихвен доход на банките нарасна значително.
Дянков подчертава, че това увеличение до голяма степен не е резултат от нови инвестиции, технологични подобрения или допълнително поет предприемачески риск, а от промяната на самата лихвена среда.
Именно затова според него съществува икономическа логика част от извънредната доходност временно да бъде обложена.
Алтернативата е да не се пипат данъците на хората
Вторият голям аргумент е чисто бюджетен. Подобна мярка може да осигури значителни приходи, без правителството да увеличава налози с широка база.
Това означава да не се налага поскъпване чрез по-висок ДДС, по-голям данък върху доходите или по-високи осигурителни тежести.
Чехия например въведе 60-процентно облагане на определената по закон свръхпечалба за периода 2023-2025 г. Литва приложи временна солидарна вноска върху извънредния нетен лихвен доход, Италия също въведе извънредна мярка, а Испания заложи на облагане на приходите от лихви и банкови такси.
Така според анализа банковият сектор може да даде временен принос към публичните финанси, без тежестта да бъде разпределяна върху всички данъкоплатци.
Над 1 млрд. евро потенциален приход
За България Дянков оценява възможния приход от подобна мярка на над 1 млрд. евро.
„Очакваният приход - над 1 млрд. евро само от този данък - дава възможност дефицитът да бъде свит, без да се вдигат ДДС, данъкът върху доходите или осигуровките“, посочва той.
Това е и най-силният фискален аргумент в подкрепа на предложението на правителството - приходът може да помогне за бюджетната консолидация, без да се посяга към масово увеличение на други налози.
Временният характер е ключът
Дянков подчертава, че най-добрият вариант не е общо увеличение на корпоративния данък за банките, а временно облагане на извънредната печалба над предварително определена историческа норма на рентабилност.
Това ограничава риска мярката да се превърне в постоянна тежест за сектора.
Чехия предварително определи срока на режима си. Литва също въведе солидарната вноска като временна, а Италия приложи еднократен подход.
Според анализа именно ясният краен срок намалява несигурността за инвеститорите и ограничава риска облагането да се превърне в пречка пред капитализацията, инвестициите и кредитирането.
Приходите могат да отидат за конкретни обществени нужди
Дянков посочва и още едно предимство - приходите могат да бъдат обвързани с конкретни обществени цели.
В Словения допълнителното облагане на банковия сектор беше въведено след тежките наводнения през 2023 г., а средствата бяха насочени към възстановяването на страната.
Логиката е временни извънредни приходи да финансират временни извънредни разходи. Така се намалява натискът за нов държавен дълг или за увеличение на други данъци.
Мярката се вписва в европейската практика
Изводът от анализа на Симеон Дянков е, че облагането на банковите свръхпечалби може да бъде ефективно, ако е добре насочено, временно и с ясно определен механизъм.
В този смисъл предложението на правителството се вписва в вече използвани модели в редица държави от ЕС. Разликата ще бъде в конкретната конструкция - как ще се определя свръхпечалбата, за какъв период ще действа налогът и как ще бъдат използвани приходите.
За кабинета това е и важен аргумент в защита на идеята - вместо общо увеличение на данъчната тежест, тежестта се насочва към сектор, който през последните години отчита извънредно висока доходност вследствие на специфичната лихвена среда.
