Тристранният съвет одобри данъчните промени за 2027 г. От едната страна кабинетът предлага сериозно разширяване на облекченията за семейства с деца и по-висок праг за задължителна регистрация по ДДС, което ще даде глътка въздух на малкия бизнес. От другата страна утвърди 33% данък върху определена свръхпечалба, по-високи санкции и по-строг контрол върху оборотите.
Националният съвет за тристранно сътрудничество обсъди пакета от промени в данъчното законодателство, счетоводната отчетност, финансовия одит и хазартната дейност. Социалните партньори дадоха подкрепа за част от мерките, но оставиха сериозни разминавания по други.
Предложенията са част от подготовката на данъчната рамка за 2027 г., а общият очакван ефект от приходните мерки е около 1,4 млрд. евро.
До 1700 евро годишен ефект за семейство с три деца
Най-силният социален акцент в пакета е насочен към родителите. Данъчното облекчение за едно дете се предлага да стане 5000 евро, за две деца – 8000 евро, а за три и повече – 11 000 евро. За дете с увреждане размерът се предвижда да достигне 10 000 евро.
Важно е да се знае какво означават тези суми. Те не са пари, които държавата превежда директно на родителя. Данъчното облекчение намалява годишната данъчна основа, върху която се плаща 10-процентният данък върху доходите.
Така реалният максимален данъчен ефект е до 500 евро за едно дете, до 800 евро за две и до 1100 евро за три или повече деца.
Към това се добавя и ново облекчение – за „детско развитие“. То ще позволява от годишната данъчна основа да се приспадат доказани разходи за стоки и услуги, свързани с образование, спорт, възпитание и други дейности за деца до 18 години. Максимумът е 2000 евро за едно дете, 4000 евро за две и 6000 евро за три или повече деца.
И тук обаче не става дума за директно връщане на цялата сума. При максимално използване на новото облекчение реалният данъчен ефект е до 200 евро, 400 евро или 600 евро съответно.
Така при семейство с три и повече деца двете облекчения могат да дадат общ максимален ефект от 1700 евро годишно.
За новата преференция ще са нужни документи за направените разходи – касови бележки, фактури или други доказателства. Те няма да се прилагат към данъчната декларация, но родителите ще трябва да ги пазят при евентуална проверка от НАП. Идеята е едновременно да се подпомогнат семействата и да се извадят на светло част от дейностите, които традиционно остават в сивия сектор.
Малкият бизнес получава въздух с ДДС
Една от най-съществените промени за предприемачите е свързана с прага за задължителна регистрация по ДДС.
Предложението е прагът да бъде повишен поетапно, като крайната цел е да достигне 75 000 евро. Така микро- и малките предприятия с по-ниски обороти ще бъдат освободени от част от административната и финансовата тежест, свързана с ДДС регистрацията. Доброволната регистрация остава възможна.
Паралелно с това обаче държавата затяга контрола. Предвижда се задължително електронно фактуриране за местните доставки. Мярката има две лица – от една страна, трябва да улесни бизнеса, а от друга, да остави по-малко пространство за укриване на обороти и ДДС измами.
33% за свръхпечалбата на гигантите
Най-острият спор между държавата и работодателите е за новия данък върху свръхпечалбата.
Предложението е за печалбите през 2027 г. временно да бъде въведен 33-процентов налог върху определена свръхпечалба на банки, застрахователи и презастрахователи, големи търговци на храни, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Мярката е замислена само за една година.
Сметката ще се прави индивидуално за всяко предприятие. За референтен период се предлага да се използва средната печалба за 2020–2025 г., увеличена с 20%. Разликата между тази референтна стойност и данъчната печалба за 2027 г. ще се облага с 33%.
Именно тук работодателите поставиха червената линия.
Българската стопанска камара подкрепя по-високите семейни облекчения и увеличаването на прага за ДДС, но се противопоставя на налога върху свръхпечалбата. Според работодателите при определени ситуации той може да натовари компании, дори когато маржът им на печалба намалява, и да има проинфлационен ефект.
Данъчен удар за мощните автомобили
За собствениците на най-мощните автомобили също идва новина.
Предлага се акциз за автомобили с мощност на двигателя над 250 киловата. За нов автомобил ставката ще бъде 10 000 евро плюс още 10 евро за всеки киловат над границата от 250 киловата. При употребяван автомобил базата ще бъде 5000 евро плюс 8 евро за всеки киловат над 250.
При хибридите ще се отчита мощността на двигателя с вътрешно горене. Чистите електромобили няма да попадат под този акциз.
Това превръща мощния автомобил от символ на престиж и удоволствие в още по-сериозен разход при първа регистрация или внос.
Имотите също влизат в нова данъчна сметка
Промени се предвиждат и при данъчните оценки на имотите. Предложението е те да бъдат увеличавани поетапно през следващите три години – с 30% през 2027 г., с 35% през 2028 г. и с още 35% през 2029 г., така че в края на периода оценките да бъдат удвоени спрямо сегашните.
Тук обаче има важна уговорка. Актуализираната данъчна оценка няма да се използва като база за такса битови отпадъци в случаите, в които тя се определя чрез данъчната оценка. Целта е да се отдели промяната в оценките от принципа „замърсителят плаща“, който общините постепенно въвеждат.
Повече пари за ваучери, но с 7% данък
Работещите ще получат и по-висок таван на електронните ваучери за храна.
Предлага се месечният размер да се увеличи от 102 на 200 евро. Заедно с това обаче се въвежда 7% окончателен данък при източника върху ваучерите, което означава, че максималният размер, който реално може да получи работникът, ще бъде 186 евро. Осигурителните вноски върху тях остават неприложими.
Годишната квота за ваучери също се увеличава – от 818 млн. на 1,5 млрд. евро.
Нови правила за хазарта
Данъчният пакет засяга сериозно и хазартния сектор. Предвиждат се по-високи вноски за социално отговорно поведение, нови правила за наземните казина и игрални зали и по-строг електронен контрол.
Игралните системи ще трябва да поддържат дистанционна връзка с информационните системи на НАП, така че данните за залози, печалби, устройства и приходи да могат да се подават автоматизирано.
Целта е ясна – държавата иска да вижда в реално време какво се случва с парите в един от най-бързо развиващите се сектори.
И глобите скачат
Една от по-малко видимите, но важни промени е актуализирането на глобите и имуществените санкции в данъчните закони, Закона за счетоводството и Закона за хазарта.
Много от санкциите са определени още при приемането на законите през 2006 г. и през годините са загубили възпиращия си ефект. Сега държавата иска да ги приведе в съответствие с реалния мащаб на нарушенията и икономическата среда.
660 евро минимална заплата от Нова година
В данъчната картина влиза и друг голям въпрос за домакинствата – минималната работна заплата.
Правителството предлага от 1 януари 2027 г. тя да стане 660 евро при осемчасов работен ден и петдневна работна седмица. Това е увеличение с 39,80 евро, или 6,4%, спрямо сегашните 620,20 евро. Предложената минимална часова заплата е 3,98 евро.
Според социалното министерство промяната ще засегне около 462 000 работещи. Ръстът е над отчетената годишна инфлация от 5,7%, което според кабинета трябва да помогне за запазване на покупателната способност на хората с най-ниски доходи.
Но и тук тристранният диалог показа разделение.
КТ „Подкрепа“ не подкрепя предложения механизъм и смята, че 660 евро оставят България в дъното на европейската класация по минимални възнаграждения. От БСК обаче защитават размера и посочват, че той е определен в рамките на новия механизъм, договорен между социалните партньори.
Новата формула вече включва покупателната способност, медианната заплата, средната заплата и дългосрочната производителност на труда.
Голямата сметка тепърва предстои
Данъчният пакет за 2027 г. очертава нов баланс между държавата, бизнеса и домакинствата. Кабинетът търси повече приходи, но едновременно с това обещава по-големи облекчения за семействата и по-малка административна тежест за малките фирми.
Сметката обаче няма да бъде безболезнена за всички. Големият бизнес от определени сектори ще бъде натоварен със свръхданък, собствениците на мощни автомобили ще плащат нов акциз, а санкциите за нарушения ще станат по-солени.
Работодателите вече предупредиха за рискове, синдикатите настояват за по-високи доходи, а държавата защитава необходимостта от финансова дисциплина и по-висока събираемост.
След обсъждането в Националния съвет за тристранно сътрудничество следва законопроектите да преминат през Министерския съвет, а след това и през Народното събрание. Именно там ще стане ясно кои от предложенията ще оцелеят в първоначалния си вид.
Едно обаче вече е сигурно – 2027 г. се очертава като година, в която данъчната сметка на държавата ще бъде пренаписана. И за семейния бюджет, и за бизнеса промяната ще се усети.
