Личната карта, шофьорската книжка и редица други официални документи скоро може да се окажат в мобилния ни телефон. Това предвижда проектът на Закона за европейския портфейл за цифрова самоличност, който вече премина обществено обсъждане и предстои да бъде внесен за разглеждане в Народното събрание.
Новите правила са част от общоевропейската инициатива за въвеждане на European Digital Identity Wallet, която цели гражданите на ЕС да могат лесно и сигурно да се идентифицират и да ползват електронни услуги.
Какво ще съдържа цифровият портфейл?
Новото мобилно приложение ще служи като средство за електронна идентификация и ще осигурява достъп до административни услуги, електронни документи и комуникация с държавната администрация.
Чрез него гражданите ще могат да виждат:
съобщенията си в Системата за сигурно електронно връчване;
електронни фишове, наказателни постановления и актове за административни нарушения;
дължимите данъци и такси с възможност за онлайн плащане;
заявени електронни административни услуги;
документи от електронното правосъдие;
информация и данни за тях от държавните регистри.
Личната карта ще бъде и в телефона
Проектът предвижда възможност документът за самоличност да бъде представян и в електронен вид при удостоверяване на самоличността.
Това обаче не означава, че пластмасовата лична карта отпада веднага. До окончателното приемане на закона, изработването на приложението, сертифицирането му и приемането на правилника за прилагане ще продължат да важат сегашните документи и начини за идентификация.
Безплатен електронен подпис
Една от важните промени е възможността гражданите да използват квалифициран електронен подпис (КЕП) безплатно чрез държавния цифров портфейл.
Разходите ще бъдат покривани от държавата по специална методика, която предстои да бъде изготвена от министъра на иновациите и дигиталната трансформация.
Предвиждат се ограничения, така че безплатният КЕП да не се използва безконтролно за професионални и фирмени дейности.
Кога може да стане факт?
Ако законът бъде приет в сегашния му вид, Министерският съвет ще има срок от 9 месеца, за да приеме необходимите подзаконови актове.
Самият държавен цифров портфейл трябва да бъде изграден до 18 месеца след влизането на закона в сила. Успоредно с това България трябва да създаде и национална система за сертифициране на европейските цифрови портфейли.
След въвеждането му гражданите ще могат все по-често да използват телефона си вместо хартиени или пластмасови документи при достъп до държавни услуги.
По темата вече се водят доста активни дискусии в Европа и могат да се обобщят в две основни групи мнения:
Какви са опасенията?
Най-често се срещат коментари, че:
това е още една стъпка към по-голям държавен контрол;
събирането на документи на едно място създава риск при евентуален хакерски пробив;
държавата или други институции биха могли да проследяват кога и къде човек използва цифровата си самоличност;
концентрирането на лични данни в едно приложение увеличава риска от злоупотреби. Тези опасения се обсъждат както в Европейския парламент, така и сред организации за защита на цифровите права.
Какъв е отговорът на Европейската комисия?
От Европейската комисия твърдят, че идеята е точно обратната – гражданинът да има по-голям контрол върху личните си данни. Според концепцията:
потребителят сам избира каква информация да сподели;
не е необходимо да изпраща копие на цялата лична карта, а само конкретен атрибут (например, че е навършил 18 години);
документите се съхраняват на устройството на потребителя, а не в една обща европейска база данни;
системата е проектирана така, че доставчиците да не могат автоматично да проследяват всички действия на потребителя.
Какво казват експертите?
Експертните мнения са по-нюансирани. Мнозина приемат, че цифровият портфейл може значително да улесни общуването с администрацията и да намали нуждата от изпращане на снимки на лични документи. В същото време предупреждават, че всичко ще зависи от начина на реалното изпълнение – криптирането, защитата на данните и правилата кой, кога и как може да изисква достъп до информацията. Академични изследвания също посочват, че неправилното използване или прекомерното споделяне на данни остава реален риск.
