Случаят с убийството в Пловдив предизвика шок и обществено възмущение. Разпространените в социалните мрежи кадри от насилието обаче повдигнаха и друг, не по-малко тревожен въпрос – какво се случва, когато самоуправството започне да изглежда като „граждански дълг“, а границата между справедливост и саморазправа бъде заличена.
„Преди всичко – съболезнования на близките на Георги. И срам, че всички ние сме отговорни, всички ние като общество, за това, което се случва“, заяви в ефира на „Здравей, България“ адвокатът и правозащитник Михаил Екимджиев.
Според него конкретният случай е резултат от множество фактори, които не могат да бъдат обяснени за няколко минути телевизионен разговор. В основата обаче стоят процеси, които се развиват от години, докато обществото и институциите не са реагирали достатъчно категорично.
„Ловът на педофили“ и опасната граница
Екимджиев постави специален акцент върху т.нар. „лов на педофили“ в социалните мрежи и върху поведението на инфлуенсъри, които според него започват да се държат като разследващи органи, прокурори и съдии едновременно.
„Вместо този човек да бъде спрян от институциите, да бъде наказан, институциите си сътрудничат с него, журналисти го хвалят“, коментира адвокатът.
Именно тук според него се крие един от най-опасните ефекти – създаването на модел, който може да бъде копиран.
„Какво пречи в главите на тези незрели момчета и момичета, когато имат светъл пример – почти на тяхната възраст, успешен, с много последователи, харесван от журналисти? Защо и те да не правят това „добро“, за което той е хвален?“, попита Екимджиев.
Когато Facebook стане съд
По думите му проблемът започва тогава, когато човек сам си присвои правото да решава кой е виновен и какво наказание заслужава.
„Когато вземеш правото в свои ръце, ти определяш кой е педофил, кой е хомосексуалист. Ти си прокурор, съдия и съдебен изпълнител“, подчерта той.
Именно затова, посочи адвокатът, съществува съдебната система – за да установява фактите и вината по установения от закона ред.
„Затова са измислени тези скучни, дълги, според някои безсмислени процеси – първа, втора, трета инстанция, десетки съдебни заседания, за да установяват истината“, обясни Екимджиев.
Не всеки „ловец“ е герой
Правозащитникът отхвърли и лесното обяснение, че извършителите на насилие са просто „изроди“ или „садисти“. Според него подобно определение не помага да бъде разбран механизмът, който води до подобни престъпления.
„Когато в главата дори на едно цивилизовано, културно общество, на образовани хора, влезе такъв пъклен модел и те бъдат убедени, че ако са жестоки по този начин, те са добри граждани, че изпълняват гражданския си дълг – виждате какво става“, заяви той.
Така въпросът вече не е само кой е извършил престъплението. Въпросът е и как обществото стига до момент, в който насилието може да бъде представено като форма на справедливост.
А какво са правили останалите?
Екимджиев постави въпроса и за поведението на хората, които са били на мястото на инцидента – дали са се опитали да помогнат, дали са потърсили полиция и спешна помощ или са останали странични наблюдатели, включително снимащи случващото се.
Това обаче е въпрос, който не може да бъде решен от социалните мрежи.
Адвокатът подчерта, че правната оценка на действията на всеки от участниците трябва да бъде направена от разследващите органи и съда, а не от общественото мнение.
Защото когато обществото започне да раздава присъди преди доказателствата, разликата между правосъдие и саморазправа става опасно малка.
