След затегнатия контрол над големите търговски вериги, държавата насочи погледа си и към фирмите за бързи кредите, в чиито капани с неизгодни условия попадат хиляди българи.
ДАНС и Националната агенция за приходите провеждат мащабна съвместна операция срещу дружества от сектора в шест града в страната. Разследват се и данни за пране на пари чрез офшорни компании.
Акцията е започнала преди обед на 18 ноември. Екипи на двете институции извършват проверки и претърсвания на различни адреси, като в София са проверени офиси в няколко квартала. По информация, разпространена от медиите, действия има и в Сливен, както и в още четири населени места. В столицата първоначално бяха съобщени проверки на най-малко четири офиса, а по-късно се появи информация за общо осем адреса.
От ДАНС потвърдиха, че операцията се провежда съвместно с НАП, но засега не разкриват имената на проверяваните дружества. Повече подробности ще бъдат съобщени след приключването на действията.
Офшорни компании в полезрението на разследващите
Според информация на БНТ една от основните линии на проверката е свързана с данни за изпиране на пари чрез мрежа от офшорни компании. Това насочва разследването отвъд обичайния данъчен контрол и поставя въпроса за произхода на средствата, с които се финансира дейността на някои кредитни дружества, както и за движението на паричните потоци.
НАП проверява финансовата и счетоводната документация, отчетността и спазването на данъчното законодателство. ДАНС има правомощия да следи за съмнителни финансови операции и за използването на финансовата система за изпиране на пари. Съвместната работа на двете институции позволява да бъдат проследени както приходите и разходите на дружествата, така и произходът и крайната посока на средствата.
Към момента няма официално съобщение за задържани лица, повдигнати обвинения или установен размер на евентуални незаконни финансови потоци. Не са обявени и конкретните компании, срещу които са насочени действията.
Бързите кредити - между спешната нужда и скъпото задлъжняване
Секторът на небанковото кредитиране от години предизвиква обществено недоволство заради високата цена на заемите, допълнителните такси и практиките при събирането на просрочени задължения. За много домакинства бързият кредит се оказва лесно достъпно решение при неочакван разход, но понякога се превръща в начало на продължително задлъжняване.
Особено проблемни са случаите, при които първоначално поетото задължение нараства заради неустойки, такси и разходи по събирането. Клиентите невинаги преценяват реалната цена на кредита, преди да подпишат договора.
Финансовите институции, които отпускат кредити извън банковия сектор, подлежат на регистрация в публичния регистър на БНБ по Закона за кредитните институции. Това обаче не означава, че всеки договор е изгоден или че регистрацията гарантира защита от нелоялни практики.
Операцията на ДАНС и НАП поставя по-широк въпрос - доколко прозрачно работи секторът, как се финансират компаниите и дали зад част от дейността им не се крият финансови схеми.
След приключването на акцията се очаква институциите да дадат повече информация за резултатите, проверяваните дружества и евентуалните нарушения. Дотогава остава отворен и най-важният въпрос - дали става дума за отделни съмнителни операции, или разследването ще разкрие по-мащабна мрежа за движение на незаконни капитали.





















