За мащабна хакерска атака по институциите, действала от 5 години съобщи министърът на иновациите и дигиталната трансформация Иван Василев съобщи. Той допълни, че атакуващите са имали скрит достъп до мрежите на държавната администрация.
"Успешно прекъснахме най-продължителната известна кибершпионска операция срещу българската администрация", обясни Василев. Нерегламентираният достъп е открит през август благодарение на внедряването на новата национална система за киберсигурност. По думите му кибершпионската операция е започнала още през 2021 година, като атакуващите са успели да останат незабелязани от няколко последователни правителства.
От 2021 година насам са източени най-малко 130 гигабайта държавна информация, равняваща се на над 62 милиона страници документи.
Министърът определи случая като най-продължителната и най-мащабната известна кибершпионска операция срещу български институции. „Говорим за над 130 гигабайта документи. Говорим за над 62 милиона страници“, посочи Василев.
Той уточни, че сред засегнатата информация са документи, свързани с работата на Министерския съвет, доклади и кореспонденция между министри и държавни институции.
Министърът отказа да назове държавите, от които са действали хакерските групи. Той посочи, че е засечена активност от множество точки по света, но не е установено дали атакуващите са действали самостоятелно, организирано или по поръчка на чужди държави и разузнавателни служби.
Въпреки мащаба на пробива, проверките до момента не са установили доказателства за компрометирани лични данни на български граждани.
Операцията по отстраняване на хакерите е преминала през три етапа – установяване на мащаба на пробива, изолиране на засегнатите системи и окончателно премахване на зловредния софтуер.
Най-важно е да се каже, че благодарение на новата система за киберсигурност, която се изгражда в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация, успяхме да установим киберинциденти, които са се случили години по-рано и са останали незабелязани. Това каза националният координатор по киберсигурност и директор на дирекция "Киберсигурност и защита" в Министерството на иновациите и дигиталната трансформация Велизар Върбанов.
По думите му за атрибуцията на една кибератака не стига само техническия анализ. „Ние виждаме IP адреси, които могат да бъдат закупени от хакерите. Това, че IP адресът се намира в България - не означава, че хакерът физически се намира тук. Трябват разузнавателни данни и информация, да се върнем назад във времето и да разберем каква е политиката на страната ни, чии интереси сме засегнали и да се направи съвместен анализ“, разясни още Върбанов.
Той сподели, че е важно, че държавата преминава от фрагментиран метод на работа по отношение на киберсигурността към централизиран такъв. Експертът обясни, че към момента имат видимост само към държавни институции, защото националната система за киберсигурност е изградена така да обхване 49 държавни администрации. „След това националната система ще бъде разраствана“, допълни той.
Националният координатор по киберсигурност обобщи, че става въпрос за кибершпионаж. „Подобни групи не се интересуват лични данни и финанси, а се интересуват от информацията на дадена държава“, заключи Върбанов.
Първият сигнал за атаката е подаден на 23 юни 2026 г. „В Центъра за киберсигурност се получава информация за аномалия в мрежата на наш конситуент. Задействат се стандартни процедури и се стартира реакция при инцидент. След задълбочен технически анализ се вижда, че става въпрос за компрометиране на множество държавни институции. Според Закона за киберсигурност това е мащабен киберинцидент - след това се стартира националния план за реакция и се свиква междуведомствената група за мащабни киберинциденти“, обясни Велизар Върбанов. Планът за изкореняване на хакерските групи е съставен от 5 фази, а до момента успешна е извършена третата фаза.






















