Скандалите с високи цени по морето не са просто спор за кафе, торта или фреш, а симптом на по-дълбок проблем в българския туризъм. Историкът проф. Петър Стоянович коментира пред бТВ, че страната ни има море, градове, природа и възможности, но няма достатъчно изградена култура на търговия, обслужване и дългосрочно мислене.
Повод за думите му станаха случаи, които разпалиха социалните мрежи, включително сметка от 27 евро за кафе и торта в Созопол. Според Стоянович проблемът не е само в цената, а в погрешното усещане, че туристът може да бъде спечелен веднъж, изцеден бързо и после сам да се върне.
Тъжната диагноза за търговеца
„Казвам го с дълбоко свито сърце - българите не ни бива да сме търговци“, заяви проф. Стоянович. Той противопостави българския модел на поведението в съседни държави, където услугата често е по-ясна, по-умерена и по-насочена към връщането на клиента.
Историкът даде и конкретен пример от Северна Гърция, където по думите му хубава порция с калмари, миди, салата и бира е струвала 9 евро. На този фон българските случаи с шокиращи сметки изглеждат не просто като отделна грешка, а като отражение на философия, която мисли за деня, но не и за сезона.
Най-острата му метафора беше за желанието с една брачна нощ да се родят три деца едновременно. В туристически превод това означава едно - бърза печалба, без търпение, без натрупване на доверие и без разбиране, че добрият бизнес живее от повторния клиент.
Гостоприемството не е достатъчно
Стоянович направи важно разграничение между личната българска гостоприемност и професионалната туристическа услуга. Според него в личен план българите могат да бъдат сърдечни и щедри, но това не е достатъчно, когато говорим за индустрия.
„Ние нямаме отношение към обслужването, нямаме вътрешната радост на ханджията да посрещне гостите си“, каза той. По думите му хотелът, ресторантът, кухнята и обслужването не могат да се крепят само на настроение или на спонтанна любезност. Те изискват ред, обучение, вътрешна дисциплина и осъзнаване, че клиентът не е случайна плячка, а причина бизнесът да съществува.
Именно тук се появява психологическият пласт в думите му. Българинът често приема обслужването като унижение, а не като занаят. Келнерът сякаш „услужва“, вместо да упражнява професия; хотелиерът сякаш прави услуга, вместо да създава преживяване; собственикът често гледа на сезона като на еднократен удар, а не като на отношения, които трябва да се поддържат години.
Занаятът, който не сме научили
„Хотелиерството, ресторантьорството, готвенето, обслужването са занаят. То се учи. То става част от теб“, подчерта проф. Стоянович. Според него няма как България да надмине гърци и турци, ако предлага лоша храна, лошо обслужване, лъжа и цени, които не отговарят на преживяването.
В този смисъл туристическият проблем не е само икономически. Той е образователен, културен и дори морален. Да обслужваш добре означава да си приел, че другият човек има право на внимание, честност, качество и нормална цена.
Стоянович използва и друг силен образ - „всеки втори таксиджия в България е руски граф, всеки водопроводчик е инженер, който просто се е спънал от трамвая“. Зад иронията стои сериозна критика: у нас често професията се възприема като временна несправедливост, не като поле за майсторство. А туризмът няма как да бъде силен, ако хората в него не уважават собствената си работа.
Бургас като добър пример, Варна като пропусната възможност
Проф. Стоянович заяви, че летува в Бургас и го нарече „най-доброто място на света“ - като град, управление и възможности. Това не беше просто комплимент към морски град, а пример за място, което според него е успяло да подреди средата си така, че човек да иска да остане.
За Варна думите му бяха по-болезнени. Той я описа като град с хилядолетна история, големи красоти и царски дворец край него, но почти унищожен от последното кметско и общинско управление. В същото време остави отворена врата за възстановяване: „В момента, в който вдигне нос, Варна много бързо ще изплува. И най-голямата дупка може да я направиш дворец“.
Тази част от коментара му показа, че критиката не е срещу България като място. Напротив - тя идва от болка, че потенциалът е голям, но често се разпилява между лошо управление, къс сезон, случайни цени и липса на обща политика.
Урокът от Турция
Стоянович даде пример с Турция, където още през януари започват да пристигат първите чартъри със западни туристи. Това са групи пенсионери, за които е по-изгодно и приятно да прекарат един-два месеца на юг, вместо в северните си апартаменти.
След тях идва пролетната кампания, после лятната, есенната и дори раннозимната. Това е туризъм като система, не като импровизация. Той не чака август, не разчита само на жегата и не мисли сезона като кратък прозорец за бързо печелене.
„А ние нямаме концепция“, каза Стоянович. Според него България още не е намерила начин да убеди хотелиерите и ресторантьорите в необходимостта от обща политика, която да използва както активния, така и полуактивния сезон. Това е ключовият пропуск - не липсата на даден плаж, град или хотел, а липсата на общо мислене.
Фрешът за 8 евро като символ
„Не може да се дава лоша храна, не може да се обслужва лошо, не може да се лъже. Не е възможно да има такива цени и да имаш претенцията, че ще надминеш гърци и турци. Как да стане тази работа с фрешче по 8 евро?“, попита проф. Стоянович.
Точно тази фраза събира цялата му теза. Фрешът не е просто напитка, както кафето и тортата в Созопол не са просто сметка. Те се превръщат в символ на усещането, че някой не мисли за госта, а само за касовия апарат.
Туризмът обаче продава не само легло, маса и храна. Той продава усещане за почтеност. Когато туристът се чувства измамен, унижен или третиран като еднодневна печалба, той не спорва само за цената - той си тръгва вътрешно. А после често си тръгва и физически, към Гърция, Турция или друго място, където срещу парите си получава повече предвидимост и уважение.
Българският шанс още не е изгубен
В думите на Стоянович няма само гняв, а и тъга. Той не казва, че България няма туристически бъдеще. Казва, че то няма да дойде само от хубавото море, добрата ракия, личната гостоприемност и няколко силни курорта.
Страната има нужда от по-зряла култура на услугата. Това означава обучение, обща стратегия, постоянство, честни цени, сезон извън август и разбиране, че ресторантьорът, хотелиерът, келнерът, готвачът и таксиметровият шофьор са част от едно и също преживяване.
Българският туризъм не губи битката само заради скъпите фрешове. Губи я, когато забрави, че човекът отсреща не е клиент за днес, а гост, който може да се върне. Именно тази разлика между бързата сметка и дългата памет на туриста може да реши дали морето ни ще бъде предпочитано място, или ежегоден повод за скандали в социалните мрежи.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
