Опитът на САЩ и водещи европейски държави да наложат западен модел на демокрация в Близкия изток доведе до обратен резултат - възход на ислямски фундаменталисти, разпад на държави и продължителни граждански войни. Тази теза е защитена в остра политическа позиция на политолога Огнян Минчев, която посочва Либия, Египет, Ирак и Сирия като предупреждение за последиците от външна намеса без отчитане на местните реалности.
Според Минчев свалянето на авторитарни режими не е изградило устойчиви демокрации, а е отворило пространство за радикални движения и въоръжени групировки. На този фон лидерите на Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия са представени като фактори за стабилност и постепенна модернизация.
Либия се разпадна след Кадафи
Свалянето на Муамар Кадафи е посочено като един от най-тежките примери за провала на западната политика. Въпреки дългогодишните обвинения срещу режима му за тероризъм и насилие, начинът, по който той бе отстранен, доведе до разпад на държавните институции.
Една от последиците бе отварянето на мощен маршрут за нелегална миграция от Африка към Европа през либийска територия и Средиземно море. Вместо демократична държава страната се превърна в арена на въоръжени сблъсъци и конкуриращи се центрове на власт.
Изборите в Египет доведоха ислямистите
Гражданските протести на площад „Тахрир“ събраха млади хора, интелектуалци и представители на градската средна класа. На последвалите избори обаче властта бе спечелена от „Мюсюлманското братство“ и президента Мохамед Морси.
В текста се твърди, че управлението му бързо е започнало да поставя ислямисти на ключови държавни позиции и да отслабва светската правосъдна система. Отстраняването му от армията, начело с Абдел Фатах ас Сиси, е оценено като ход, предотвратил по-дълбока ислямизация на държавата.
Ирак и Сирия потънаха във война
Режимите на Саддам Хюсеин и Башар Асад са определени като жестоки и авторитарни. Оспорването им под лозунга за демократизация обаче е последвано от разрушителни войни, масови престъпления и засилване на радикални ислямистки организации.
Основната критика е, че западните държави са опитали да наложат политически модел върху общества без изградена плуралистична традиция и със силно влияние на религиозния фундаментализъм. В резултат част от подкрепяните като бунтовници сили впоследствие се превръщат в проблем и за самия Запад.
Бин Зайед и бин Салман като гаранти за стабилност
Президентът на ОАЕ Мохамед бин Зайед е представен като един от най-успешните лидери в съвременния арабски свят. Като основен негов резултат е посочено превръщането на емирствата в стабилна и просперираща държава в регион, разтърсван от войни и религиозен екстремизъм.
Подобна оценка е дадена и за саудитския престолонаследник Мохамед бин Салман. Според позицията той постепенно променя страна, която десетилетия наред бе управлявана според крайно консервативните норми на уахабизма.
Призивът към Запада
Основното послание е западните държави да престанат да налагат механично собствените си политически модели в общества с различна история, религия и социална структура. Според автора лидерите на ОАЕ и Саудитска Арабия трябва да получат пространство да провеждат постепенни реформи според условията в собствените си държави.
Критиката е насочена и към вътрешните проблеми на Запада. Твърди се, че политическите и културните експерименти, свързвани със съвременния либерализъм, вече предизвикват силна поляризация и загуба на обществено доверие в самите западни държави.
