Православната църква почита днес светите мъченици Трофим, Теофил и още тринадесет християни, загинали за вярата си. В народния календар денят е известен като Трохима и е свързан със строги забрани, жътвени обичаи и множество знаци за времето. Старите поверия предупреждават да не се спи до късно, да не се започват нови начинания и да не се палят големи огньове.
Историята на светите мъченици Трофим и Теофил
Светите мъченици Трофим, Теофил и техните тринадесет сподвижници живели в Ликия, област в Мала Азия. Те пострадали през III век по време на жестоките гонения срещу християните от римските власти.
Мъчениците били изправени пред съд и принуждавани да принесат жертва на езическите идоли. Те открито признали християнската си вяра и категорично отказали да изпълнят заповедта.
Заради непокорството си били подложени на жестоки изтезания. Въпреки мъките не се отрекли от Христос и останали непреклонни до края. Накрая били екзекутирани с меч, а техният подвиг останал пример за сила на духа и вярност към християнството.
Какво не трябва да се прави на 23 юли
Според народното поверие на Трохима не бива да се започват нови начинания. Старите хора вярвали, че на този ден няма мир нито на земята, нито на небето, затова важните решения и сериозната работа е по-добре да бъдат отложени.
Забранено било да се работи на полето след залез слънце. Вярвало се, че с настъпването на тъмнината наоколо започват да бродят зли сили, които могат да объркат човека, да го разболеят или да му причинят друга беда.
На 23 юли не се палят и големи огньове. Причината за забраната е напълно практична. В разгара на лятото тревите и нивите са сухи и дори една искра може да предизвика унищожителен пожар.
Църквата напомня, че празничният ден не бива да бъде помрачаван от кавги, обиди, клевети и завист. Не трябва да се разпространяват клюки, да се проявяват грубост и алчност или да се отказва помощ на човек в нужда.
За особено нежелан се смята и мързелът. Народното поверие гласи, че човек не трябва да спи до късно на Трохима, защото може да проспи късмета си и да отвори вратата на бедността.
Какво е добре да направим на празника
Денят е подходящ за молитва, добри дела и оказване на помощ. Вярващите могат да посетят храм, да запалят свещ за здраве и да почетат паметта на светите мъченици.
По традиция хората ставали рано и се захващали с работата си още преди настъпването на голямата жега. Считало се, че трудолюбието на този ден носи благополучие, а мързелът прогонва успеха от дома.
Добре е да се помогне на възрастен човек, болен или беден. Според народните представи добрината, направена на Трохима, се връща многократно на човека и семейството му.
Народни знаци за времето
Предците ни наблюдавали внимателно небето, животните и насекомите, защото вярвали, че на 23 юли природата дава ясни знаци за времето през следващите дни.
Ако сутринта е облачно, до края на деня се очаква дъжд. Ниско летящите лястовици също предупреждават за разваляне на времето и наближаващи валежи.
Ясният изгрев предвещава хубав и тих ден. Ако паяците се крият дълбоко в паяжините си, скоро може да настъпи внезапна промяна на времето.
Тихата вечер и силното свирене на щурците по полето обещават горещина на следващия ден. Силното крякане на жабите вечер пък се приема като предупреждение за дъжд и лошо време.
Жътвата не чака на Трохима
В народния календар 23 юли е известен като Трохима. Денят попадал в един от най-напрегнатите периоди за земеделците, когато жътвата вече била в разгара си.
Старите хора казвали: „На Трохима не може да се спи, защото жътвата зове, а жегата не чака.“
Стопаните ставали рано, за да използват прохладните утринни часове и да приберат възможно най-голяма част от реколтата преди обедния пек. Те следели всеки облак и всеки знак от природата, защото внезапен летен дъжд можел да провали труда им.
Затова денят останал в народната памет като време за ранно ставане, усилена работа и особено внимание към огъня и небето. Поверията напомнят, че късметът идва при будните и трудолюбивите, а невниманието може да донесе загуби.
