На 17 юли Православната църква почита света великомъченица Марина, пострадала за Христовата вяра през III век. В народния календар празникът е познат като Огнена Марина и бележи третия, последен ден от Горещниците. Старите българи не работели по нивите и не палели огън, а към светицата отправяли молитви за здраве и закрила на дома и реколтата.
Дъщерята на езически жрец избрала Христос
Света Марина се родила в Антиохия Писидийска. Баща й Едесий бил езически жрец, а майка ѝ починала скоро след раждането. Детето било поверено на кърмачка в близко село.
На 12 години Марина за пръв път чула за Иисус Христос от християнин, който проповядвал тайно заради гоненията. Тя приела вярата и започнала открито да изповядва името на Христос. Когато баща ѝ разбрал, се отрекъл от нея и престанал да я смята за своя дъщеря.
Няколко години по-късно красивата девойка била забелязана от областния управител Олимврий. Той поискал да я вземе за съпруга, но поставил условие да принесе жертва на езическите богове и да се откаже от вярата си.
Марина категорично отказала. Управителят наредил да бъде подложена на жестоки мъчения, но тя останала непреклонна. След поредните изпитания девойката била осъдена на смърт и наведена глава под меча на палача. Преди това се помолила за всички, които ще почитат паметта й.
Последният и най-страшен Горещник
Празникът на светицата съвпада с последния ден от Горещниците - 15, 16 и 17 юли. В народните представи това са най-жарките дни на годината, когато опасността от пожари, гръмотевици и унищожаване на реколтата е най-голяма.
В Северна България трите дни са известни като Чурлига, Пърлига и Огнена Мария, а в южните райони се срещат названията Люта, Чурута и Опална Марина. Третият ден се смятал за най-опасен и затова бил свързан с най-строги забрани.
Стопаните не излизали да жънат и не вършели тежка работа на полето. Вярвало се, че който наруши забраната, може да предизвика пожар и снопите му да пламнат сами.
Не се палели домашното огнище и пещта, не се печал хляб и не се изнасяла жар от дома. Така хората показвали почит към силата на огъня и се надявали да предпазят къщата, нивите и добитъка си.
Гасят стария и палят жив огън
На места именно на 17 юли старият огън в огнището се угасял. След това се запалвал нов, наричан жив или млад огън, който трябвало да обнови дома и да го пази от болести и нещастия.
Живият огън се получавал чрез триене на сухи дървета, без кибрит или въглени от старото огнище. От него хората отнасяли жарава по домовете си и отново запалвали семейните огнища.
Света Марина се почита и като покровителка на лековитите води. Култът към нея е особено силен в Странджа, където много параклиси и аязма носят името ѝ. Народното вярване гласи, че къпането в топъл минерален извор през Горещниците носи здраве през цялата година.
Какво не трябва да се прави
Освен работата по нивите и паленето на огън народната традиция забранява на жените да плетат, да шият и да пипат конци и въжета. В Странджа, Родопите и по долините на Струма и Места света Марина е смятана за господарка на змиите.
Хората вярвали, че спазването на празника ги пази от ухапвания. При среща със змия изричали заклинанието: „Света Марина да те умарини!“
На 17 юли не се започвала тежка земеделска работа. Вместо това денят се посвещавал на молитви за здраве, семейно благополучие и защита на дома и реколтата от огън, гръмотевици и други бедствия.
Народните поличби следели и времето. Облаците около залез се приемали като знак за захлаждане, високият полет на чучулигите предвещавал ясно време, а гръмотевиците се свързвали с продължителна и дъждовна есен.
Кой празнува имен ден
На 17 юли имен ден празнуват Марина, Марин, Маринела, Маринка и Маринчо.
Името Марина произлиза от латинската дума за море. В България светицата е особено почитана и като закрилница на водите и Южното Черноморие. Десетки храмове, манастири и параклиси в страната носят нейното име, а на много места от аязмата се взема вода за здраве.
