Близо 97% от работещите в България се осигуряват на минималните осигурителни прагове по икономически дейности. Това съобщи управителят на Националния осигурителен институт (НОИ) Весела Караиванова-Начева по време на заседание на парламентарната Комисия по бюджет и финанси, на което на второ четене беше обсъден бюджетът на държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г.
Най-много са осигуряващите се на минимум във Видин, Разград и Монтана
По думите на Караиванова-Начева най-висок е делът на хората, които се осигуряват на минимални прагове, в областите:
Видин;
Разград;
Силистра;
Враца;
Монтана.
Най-нисък е този дял в Благоевград, Варна и Бургас. Според управителя на НОИ обаче не може категорично да се каже дали това се дължи на сезонната заетост или на други икономически фактори.
От 1 август се увеличават осигурителните прагове
Правителството предлага от 1 август:
максималният осигурителен доход да стане 2300 евро;
минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се да достигне 620,20 евро;
минималните осигурителни прагове по икономически дейности да бъдат актуализирани за първи път от десет години. За част от секторите увеличението ще надхвърли 70%.
Опозицията поиска отлагане
От "Демократична България" предложиха минималните и максималният осигурителен доход да останат без промяна до края на годината.
Според Мартин Димитров бизнесът няма достатъчно време да се адаптира към по-високата осигурителна тежест.
„За да се намали сивата икономика, трябва усилия хората да започнат да се осигуряват върху реалните си доходи“, заяви той.
Димитров постави и въпрос колко лица са били подведени под наказателна отговорност за неплащане на осигуровки, като посочи, че резултатите в борбата със сивата икономика остават незадоволителни.
