Когато Любомира Минкова спира на автомагистрала „Тракия“, все още не подозира какво се е случило на метри пред нея. В гъстата мъгла се виждат хора, които отчаяно махат на преминаващите автомобили. Мъж със светлоотразителна жилетка предупреждава шофьорите да намалят скоростта и да спрат.
Малко по-нататък има автобус, в който се е врязал товарен автомобил. Край пътя стоят десетки пътници с големи куфари.
Любомира пътува към София. Автомобилът ѝ се оказва третият непострадал в колоната. Тя излиза, за да разбере какво става, и само след няколко десетки крачки вижда мащаба на катастрофата.
Пушек, смачкани автомобили, разпръснати от удара части и ранени хора, които чакат помощ.
В интервю за NOVA жената разказва за преживяното на 10 ноември край Ямбол – деня, в който две тежки верижни катастрофи отнемат живота на 11 души.
Изборът, който никой не иска да прави
Любомира забелязва два автомобила – жълт и сив, обърнати срещу посоката на движение.
В жълтата кола има тежко ранен мъж. Предницата на автомобила е напълно смачкана, а краката му са притиснати от ламарините.
Други хора вече се опитват да го извадят.
Минкова, която е работила шест години като следовател, преценява, че подобно издърпване може да влоши нараняванията му.
В същия момент забелязва пострадали в крайпътното дере. Сред тях има млади хора, които, както сами ѝ разказват, пътували към работните си места.
Един е със счупен крак, друг вика за помощ, а две момчета се опитват да облекчат страданието на тежко ранен свой приятел.
Любомира се оказва пред избор, за който никой не може да бъде подготвен – към кого да се насочи най-напред.
„Най-големият морален сблъсък за мен беше да избера на кого да помогна в този момент“, споделя тя пред NOVA.
Момчетата, които чакали хеликоптера
Сред най-тежките спомени на Минкова остава състоянието на един от младите пострадали.
Той има сериозно нараняване на главата. Жената и други хора се опитват да спрат кръвотечението.
По думите ѝ с течение на времето момчето започва да проявява признаци на силно охлаждане.
Над мястото на инцидента кръжи хеликоптер, към който пострадалите протягат ръце с надежда да получат помощ. Според разказа на свидетелката той не успява да кацне.
Любомира не отправя обвинения към екипите на Спешна помощ. Тя подчертава, че магистралата е била блокирана от автомобили и придвижването на спасителите е било изключително затруднено.
Мъглата, която се появявала на вълни
Свидетелката описва необичайно бързи промени във видимостта малко след Карнобат.
Мъглата ту се сгъстявала, ту се разсейвала. На моменти шофьорите почти не можели да виждат пътя пред себе си.
Настилката била мокра и хлъзгава.
Подобна картина описва и Тодор Пенев, друг свидетел, който се включил в предупреждаването на приближаващите автомобили.
След като спрял, той облякъл светлоотразителна жилетка и се върнал назад по пътя. Заедно с още няколко души успял да предупреди множество шофьори на автомобили, микробуси и камиони.
Впоследствие пристигналите полицейски екипи започнали да освобождават достъп за пожарната и линейките.
Разследването трябва да установи как са започнали сблъсъците
Двете верижни катастрофи стават на 10 ноември в района на пътен възел „Зимница“, край Ямбол.
По данни, съобщени от властите, в произшествията са участвали общо 86 превозни средства.
Министерството на здравеопазването уточни на 10 ноември, че загиналите са 11 души – десет на място и един след транспортиране в болница.
Общо 51 пострадали са били настанени за лечение в болници в Сливен, Ямбол и Бургас, като 13 са били в тежко състояние.
Причините за катастрофите все още се разследват. Националната следствена служба е поела работата по случая под ръководството на Окръжната прокуратура в Ямбол.
