България „притежава“ 81% от лошите си новини и едва 60% от добрите. Това показва нов анализ на United Partners, който поставя важен въпрос преди домакинството на Евровизия 2027. Изследването обхваща 1796 публикации в международни медии за периода май 2025 - май 2026 г. и проследява 19 теми, сред които приемането на еврото, санкциите срещу „Лукойл“, бюджетната криза и първата българска победа на Евровизия.
Основният извод е тревожен: когато историята за България е негативна, тя остава ясно свързана със страната, но когато е позитивна, тази връзка често отслабва. Според авторите това превръща Евровизия 2027 в една от най-значимите възможности за международно позициониране на България от присъединяването й към Европейския съюз насам.
Светът ни вижда, но какво запомня
Комуникационната агенция United Partners, основана в София и създател на глобалната мрежа United Partners Network, която обединява над 77 независими агенции по света, публикува резултатите от изследването „Чия е историята? България, Евровизия и разликата в приписването“. То измерва т.нар. „притежание на бранда“ - степента, в която международните медии свързват дадена история именно с България.
Данните показват ясно разминаване. При негативните новини средната стойност на приписване достига 0,81, докато при позитивните е едва 0,60. Това означава, че проблемите много по-лесно се закрепват към името на страната, докато успехите често се свързват с отделни личности, събития, компании или по-широк международен контекст, а не със самата България като държава.
„Това не е проблем на вниманието. България никога не е получавала толкова интензивно международно медийно отразяване, колкото през последната година. Светът ни вижда. Въпросът е какво запомня и с какво свързва името България“, заявява Мария Гергова-Бенгтссон, основател на United Partners и United Partners Network.
Добрата новина за Евровизия се оказва с най-слабо приписване
Най-изненадващият резултат в анализа идва от културата. Победата на България на Евровизия отчита най-ниско ниво на приписване сред всички разгледани теми - 0,55. В голяма част от международните публикации успехът е свързан най-вече с изпълнителката Дара, песента Bangaranga или самия конкурс, докато България присъства в историята, но рядко е нейният централен герой.
Това е особено важно преди Евровизия 2027, защото победата би трябвало да бъде естествен мост към по-силно международно разпознаване на страната. Вместо това анализът показва, че дори при най-позитивния културен пробив националната връзка остава по-слаба, отколкото при теми като еврозоната, отбранителната индустрия и инвестициите, които достигат стойности около 0,85.
Така България се оказва в парадоксална ситуация - международното внимание е налице, но не винаги работи в полза на националния образ. Ако успехите не бъдат разказани като български, те остават разпознаваеми като отделни постижения, но не променят достатъчно силно начина, по който страната се възприема отвън.
Домакинството не носи автоматично репутация
Изследването идва в момент, когато България се подготвя да бъде домакин на Евровизия 2027 - събитие, което ще привлече хиляди журналисти и ще постави страната в центъра на международното внимание за месеци напред. Според United Partners историята на конкурса показва, че подобен ефект не е автоматичен и че самото домакинство не гарантира по-добър образ.
Когато Израел приема Евровизия в Тел Авив през 2019 г., а Азербайджан - в Баку през 2012 г., голяма част от международното внимание остава концентрирано върху самото събитие или върху съпътстващи политически теми, а не върху държавите-домакини. Обратният пример е Ливърпул през 2023 г., когато градът приема конкурса от името на Украйна и го превръща в кампания за собствения си бранд, вървяща успоредно с продукцията на EBU, а не „под“ нея.
„Преносът на репутация никога не се случва автоматично. Ливърпул успя, защото зад този резултат стоеше ясна стратегия. България има предимството да може да планира подобен подход още сега, докато моделът на домакинството тепърва се оформя“, казва Мария Гергова-Бенгтссон.
Четири стъпки за по-силен ефект през 2027 г.
Въз основа на международния опит United Partners препоръчва България да не чака самото събитие, а да започне подготовката на националния разказ още преди финализирането на основните договори за домакинството. Сред предложените мерки са изработване на кратък национален наративен план, активна работа с международните медии по теми като еврозоната, инвестициите и отбранителната индустрия в периода около конкурса, синхронизиране на ключови национални послания с глобалния медиен интерес през 2027 г. и по-видимо присъствие на българската идентичност в градската среда и официалната визуална комуникация.
Зад тези препоръки стои простият извод, че страната трябва сама да подреди историята, която иска светът да чуе. Ако това не се случи, Евровизия 2027 може да бъде огромно събитие в България, но с ограничен ефект върху международното възприятие за страната. Ако бъде използвана стратегически, тя може да стане шанс България да бъде свързана не само с проблеми и кризи, а с култура, модерност, европейска принадлежност и способност да организира събитие от глобален мащаб.
„Репутацията не се изгражда сама. Тя е резултат от последователни решения и ясни послания. Светът ще говори за България през 2027 г. Въпросът е дали ще говори за България по начина, по който ние бихме искали“, подчертава Мария Гергова-Бенгтссон.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
