България е на прага на най-значимата и дългоочаквана реформа в селското стопанство от времето на поземлената реституция през 90-те години на миналия век. До края на настоящата година страната ни ще разполага с изцяло нова, стратегическа концепция за земеползването. Това съобщи председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите Пламен Абровски. Инициативата има за цел да сложи окончателен край на хаоса в сектора и да послужи като солидна основа за написването на модерен и кодифициран Закон за земята (Поземлен кодекс), който да регулира отношенията между собственици и ползватели за десетилетия напред.
Историческият контекст: Жадуваната реформа, блокирана с години
За да се разбере огромното значение на тази стъпка, е необходим поглед назад в прехода. Сегашното българско поземлено законодателство е родено в бурните години на реституцията и се основава на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ). През последните три десетилетия този закон е изменян и допълван над 60 пъти – абсолютен прецедент, който превърна нормативната уредба в трудноразбираема мозайка от текстове.
Земеделският сектор от години буквално настоява и жадува за тази реформа поради няколко критични проблема:
Законодателство „на парче“: Всеки нов парламент правеше козметични промени, често обслужващи лобистки интереси, което създаваше несигурност у фермерите и инвеститорите.
Капанът на „белите петна“: Хиляди хектари земи с неизяснени собственици или непотърсени от наследници (т.нар. бели петна) се разпределяха по сложни схеми всяка година, пораждайки напрежение и съдебни спорове.
Липсата на реална комасация: Разпокъсаността на българската земя на милиони малки парцели остава най-голямата спирачка пред модерното, високотехнологично и поливно земеделие.
Липсата на дългосрочна визия и политическа смелост отлагаше Поземления кодекс с десетилетия, докато в момента секторът не се изправи пред стена от бюрокрация.
Концепцията като трамплин за модерно селско стопанство
Според Пламен Абровски целта на подготвяната концепция е да изчисти философията на държавата спрямо земята като национално богатство. Вместо фермерите да се съобразяват с остарели чиновнически правила, новото законодателство ще бъде съобразено с реалните пазарни процеси, климатичните промени и нуждите от окрупняване на площите.
В рамките на реформата ще се търсят трайни и справедливи решения за улесняване на дългосрочното арендуване, защита на правата на дребните собственици и стимулиране на инвестициите в трайни насаждения и хидромелиорации. Документът ще бъде подложен на широка обществена дискусия с браншовите организации, за да се гарантира, че новият Закон за земята ще получи пълен консенсус и няма да бъде променян при следващата смяна на политическата власт.
