Случва се всяка година, но мнозина го осъзнават едва когато вече ги е застигнало. Сутринта започва странно – будите се, но сякаш не сте спали. Очите са сухи, главата тежи леко, а тялото не усеща онзи прилив на енергия, който обикновено носи пролетното слънце. Първата мисъл е стрес, недоспиване или настинка. Истината обаче често се носи тихо във въздуха.
Полените.
В България сезонът на полените започва по-рано, отколкото повечето хора предполагат. Още при първите по-топли дни в края на зимата растенията започват да освобождават микроскопичните си частици. За чувствителните хора това може да означава месеци на отпадналост, раздразнени дихателни пътища и усещане, че организмът работи на по-ниска скорост.
И не става дума само за кихане и течащ нос. За мнозина най-осезаемият симптом е именно необяснимата умора.
Поленовият сезон у нас често започва още през февруари. България е с разнообразен климат – от континентален до планински – и това позволява на някои растения да започнат цъфтежа си много рано. Първи във въздуха се появяват полените на върбата, леската, кипариса, хвойната и тополата. Достатъчно е температурите да се задържат малко над нулата.
В големите градове като София, Пловдив или Варна хората могат да усетят симптомите още в края на зимата. А когато пролетта навлезе в сила, започва и цъфтежът на брезата – едно от най-силно алергизиращите дървета в Европа.
Много страдащи от алергии описват усещане за липса на енергия, по-бавно мислене и трудна концентрация. Когато организмът реагира на полени, имунната система активира защитна реакция.
Когато полените попаднат в организма чрез носа или очите, имунната система на алергичния човек ги възприема като заплаха. Следва верига от реакции – активиране на имунната защита, освобождаване на хистамин, подуване на лигавиците и възпаление. Всичко това изисква енергия. Подобно на борба с вирус, организмът започва да работи усилено и човек може да се почувства изтощен, без реално да е болен.
Допълнителен проблем е сънят. Запушеният нос и раздразнените дихателни пътища правят нощната почивка неспокойна. Много хора се събуждат няколко пъти през нощта, без дори да го осъзнават. Така се създава порочен кръг – алергията причинява умора, а лошият сън я усилва още повече.
Някои страдащи описват и друго странно усещане – т.нар. „мозъчна мъгла“. Концентрацията отслабва, мислите се движат по-бавно, а фокусът става труден. Това се усеща особено силно при хора, чиято работа изисква анализи, учене, работа с компютри или творческо мислене. Изследвания показват, че реакциите при алергии могат да влияят и върху мозъчната функция.
Времето също играе ключова роля. Полените се увеличават при слънчево, сухо и ветровито време, а намаляват след дъжд или при висока влажност. Затова след силен пролетен дъжд въздухът често се усеща по-лек за дишане.
Климатичните промени също променят картината. В Европа учените наблюдават ясна тенденция – поленовият сезон става по-дълъг. По-топлите температури водят до по-ранно цъфтене и по-късен край на сезона. В някои райони той вече е с няколко седмици по-дълъг, отколкото преди десетилетия.
Самите поленови частици са толкова малки, че могат да се пренасят от вятъра на стотици километри. Това означава, че дори район, в който дърветата още не са започнали да цъфтят, може да има висока концентрация на полени, донесени отдалеч.
Специалистите съветват хората с чувствителност да следят прогнозите за полени, които много метеорологични сайтове публикуват ежедневно. Простите навици също помагат – душ след прибиране у дома, смяна на дрехите след престой навън, ограничаване на проветряването рано сутрин, когато концентрацията на полени е най-висока. Слънчевите очила също могат да намалят количеството частици, достигащи до очите.
За по-сериозни случаи съществуват ефективни лечения – антихистамини, кортикостероидни спрейове за нос или капки за очи. При някои пациенти се прилага и имунотерапия, която постепенно „обучава“ организма да реагира по-слабо на полените.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
