На меда често се приписват лечебни свойства и той редовно се рекламира като по-здравословна алтернатива на бялата захар. Много хора го възприемат като естествен продукт, който може да подпомогне имунитета и дори да помогне при отслабване. Диетолози обаче предупреждават, че реалната картина е по-сложна. Въпросът не е дали медът е „добър“ или „лош“, а колко и как се консумира.
Колко мед е безопасно да консумираме
Според Трейси Паркър, старши диетолог в Британската фондация за сърце, медът представлява естествена захар, произведена от пчелите от цветен нектар. Производственият процес е сравнително прост и включва минимална филтрация или пастьоризация за отстраняване на примеси.
Определението „натурален“ обаче не го прави автоматично здравословен. По същество медът е свободна захар - същата категория, в която попада и рафинираната бяла захар. Това означава, че той не е „заключен“ в клетъчната структура на храните, както е при плодовете и зеленчуците, където захарта идва заедно с фибри и други хранителни вещества. Прекомерният прием на свободни захари се свързва със повишен риск от наддаване на тегло, сърдечни заболявания и диабет тип 2. Експертите препоръчват възрастните да не надвишават 30 г свободна захар дневно - около 7 чаени лъжички, като в това количество се включва и медът.
Медът и отслабването - реалност или илюзия
Хранителният състав на меда варира леко според източника на нектара, но в основата си той остава концентриран източник на захари и калории. В него има минимални количества витамини, минерали и антиоксиданти, но те са в твърде малки дози, за да окажат съществен ефект при обичайна консумация.
Една чаена лъжичка мед съдържа приблизително 21 ккал, докато същото количество захар съдържа около 16 ккал. Разликата е незначителна и не превръща меда в „диетичен“ продукт. При по-големи количества калорийният прием нараства бързо и може да затрудни контрола върху теглото.
Медът има по-нисък гликемичен индекс - около 50, в сравнение със около 80 при бялата захар. Причината е по-високото съдържание на фруктоза, която се усвоява по-бавно. Това не означава, че медът е безопасен за хора с диабет. Той съдържа глюкоза и може да доведе до покачване на кръвната захар, особено при по-големи количества. Допълнителен риск крият продуктите с добавени сиропи, които повишават гликемичния индекс още повече. При диабет изборът трябва да бъде чист мед без добавки и в строго контролирани количества.
Помага ли медът при кашлица и болки в гърлото
Медът отдавна се използва като домашно средство при настинка, кашлица и възпалено гърло. Гъстата му консистенция може временно да облекчи раздразнението, като покрие лигавицата. В комбинация с топъл чай или лимон се постига допълнителен комфорт.
Научните доказателства за силен лечебен ефект обаче са ограничени. Освен това специалистите предупреждават да не се добавя мед към вряща вода. Високите температури разрушават част от ензимите и активните вещества в него. Най-добре е да се добавя към топла, но не гореща напитка.
Твърденията, че медът подобрява сърдечното здраве, храносмилането или паметта, се основават на наличието на антиоксиданти и микроелементи. За да се постигне осезаем ефект обаче, биха били необходими около 80 г мед дневно - количество свободна захар, което надвишава препоръчителните граници и обезсмисля потенциалните ползи.
В крайна сметка медът остава форма на захар със сравнително ниска хранителна стойност. Той може да бъде използван умерено като източник на сладост, но не трябва да се възприема като здравословно решение само защото е „естествен“. За по-балансиран избор диетолозите препоръчват естествено сладки храни като горски плодове, банани, моркови или сладки картофи, които осигуряват фибри и ценни хранителни вещества заедно със захарта.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
