Иранската управляваща система започва да показва признаци на разцепление на фона на войната, която ръководството в Техеран определя като екзистенциална заплаха за режима. Спорът около обещанието на президента Масуд Пезешкиан (на снимката горе) да не атакува държави от Персийския залив разкри остри разделения между твърдолинейните среди и по-прагматичните фракции в управляващия елит, пише Ройтерс.
Разломите, които дълго време са били потискани при управлението на върховния лидер аятолах Али Хаменей, излизат на повърхността след неговото убийство преди седмица, докато САЩ и Израел засилват военния натиск върху страната.
Нарастващ натиск върху режима
Продължаващите удари срещу Иран поставят Ислямската република в критична ситуация и дават по-голяма роля на Революционната гвардия в определянето на стратегията на страната. Това се случва въпреки факта, че редица висши командири бяха убити при американско-израелските атаки.
Източници, близки до иранското ръководство, заявяват пред Ройтерс, че напрежението между водещите фигури, които са останали живи след серията убийства в последните удари, вече започва да се усеща. Те говорят при условие за анонимност поради чувствителността на ситуацията.
Като знак за растящото напрежение духовниците ускоряват процедурата по избор на нов върховен лидер. Решение може да бъде взето още в неделя, макар че остава неясно дали наследникът на Хаменей ще има достатъчно авторитет, за да овладее вътрешните спорове.
Възможните наследници
Сред основните претенденти за поста се споменава Моджтаба Хаменей - синът на покойния лидер. Той е смятан за фаворит на Революционната гвардия и на мощния апарат около баща си. Въпреки това анализатори посочват, че той остава непроверена фигура, по-млад е от повечето старши аятоласи и е отчуждил част от умерените кръгове в системата.
Други възможни кандидати също могат да срещнат трудности, тъй като стабилността на режима зависи от безусловната лоялност на Революционната гвардия.
„По време на война властовите структури се изясняват, а в този случай решаващият глас не е на цивилното ръководство, а на Революционната гвардия“, казва Алекс Ватанка, старши изследовател в Института за Близкия изток.
Гневът на Революционната гвардия
Извинението на президента Пезешкиан към държавите от Персийския залив за едноседмичните удари по тяхна територия и обещанието му да ограничи подобни атаки предизвикаха бърза реакция от твърдолинейните среди в Революционната гвардия и духовния елит. Под натиск държавният глава бе принуден частично да отстъпи.
Една от най-острите критики дойде от твърдолинейния духовник и депутат Хамид Расаи, който написа в социалните мрежи: „Вашата позиция беше непрофесионална, слаба и неприемлива.“
Когато по-късно президентът повтори позицията си онлайн, той вече не включи извинението, което бе разгневило гвардията и други твърдолинейни фигури - ход, възприет като унизително отстъпление.
Въпреки това всички водещи фигури в иранската власт остават единни в ангажимента си да защитят Ислямската република от ударите на САЩ и Израел. Разделенията са свързани най-вече със стратегическия подход към конфликта.
Според двама високопоставени източници спорът около изявлението на Пезешкиан показва реални разделения в управляващия елит, а не просто тактически различия.
Търсене на нов върховен лидер
Източник, близък до офиса на Хаменей, заявява пред Ройтерс, че думите на президента са разгневили много командири от Революционната гвардия. Друг високопоставен ирански източник - умерен бивш служител - казва, че никой няма да може напълно да замести покойния лидер, когото описва като силен стратег, превел страната през редица тежки кризи.
С нарастването на тревогата в управляващите кръгове старши аятоласи започнаха публично да настояват органът, който избира върховния лидер, да ускори работата си.
„Процесът трябва да бъде ускорен, така че да доведе до разочарование за врага и до запазване на единството и солидарността на нацията“, заяви аятолах Нури Хамедани в изявление, цитирано от полуофициалната агенция Фарс.
Напрежение дори в най-висшия орган
Политическата система на Иран е необичайна - избраният президент, правителството и парламентът са подчинени на духовник, който като върховен лидер притежава крайната власт и контролира Революционната гвардия и други ключови структури на държавата.
В продължение на 36 години Хаменей умело балансираше между твърдолинейни и умерени фракции, като им позволяваше да изразяват разногласия, но винаги запазваше последната дума.
След неговата смърт властта временно бе поета от конституционно предвиден съвет, в който участват президентът Пезешкиан, ръководителят на съдебната власт и представител на твърдолинейния Съвет на пазителите.
Дори в този тесен кръг вече се забелязват напрежения. Ръководителят на съдебната власт аятолах Голамхосейн Мохсени-Еджеи заяви, че някои държави от региона са позволили тяхна територия да бъде използвана за атаки срещу Иран.
„Тежките удари по тези цели ще продължат“, заяви той - позиция, която противоречи на по-помирителните изявления на Пезешкиан.
В миналото Хаменей понякога позволяваше на умерени или реформаторски гласове да надделеят в спорове с твърдолинейните. Когато обаче системата се чувстваше застрашена, именно твърдолинейните позиции обикновено надделяваха.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
