Не успя да изиграе любимата си роля Дон Кихот
Той беше народен любимец и в същото време недолюбван от социалистическата власт. Причината: никога не е имал съпруга и деца. Близките му разказваха, че е имал приятелка от Франция, за която бившият първи и държавен ръководител Тодор Живков е настоявал да го ожени. Това обаче, така и не се случва.
Беше тъжен и самотен човек. И много голям благородник. Обичаше младите си колеги, помагаше им на сцената с топлите си партньорски очи.
Беше последният от златното поколение актьори на Сатиричния театър, удостоен през 1983 г. със званието „народен артист“.
Попадал е често в неловки ситуации: веднъж, закъснявайки за представление след концертно участие в страната, заедно със Стоянка Мутафова застанали на жп релсите и успели да спрат влак, който ги закарал навреме за началото на спектакъла в столицата.
Първоначално партньор на Парцалев в естрадните изпълнения е Енчо Багаров. Той обаче загива в автомобилна катастрофа, в която по чудо оцеляват Стоянка Мутафова, Невена Коканова и самият Пацо, както колегите му наричаха Георги Парцалев.
В книгата си „Хамлет от град Левски“ журналистът Георги Тошев разказва: „ Животът на Парцалев е безкраен, защото в него има много светлина и много мрак; много тайни и спекулации, особено свързани с личния му живот. Тъжни са архивите за Парцалев, защото срещу него има много доноси“.
„Смехът е най-демократичната изява – не само на изкуството, но и на човешкия дух“, разказваше приживе народният артист. И това беше негово верую.
Дебютът му в Сатиричния театър през 1956 г. не е блестящ. Колегите му шушукат зад гърба му, че бил срамежлив и че гласът му бил дрезгав. Същият този глас, който вече повече от 35 години след кончината му е запечатан в паметта на по-възрастното поколение българи.
Парцалев няма престижна награда – нито за театралните, нито за кино превъплъщенията си.
Напусна този свят на 1 октомври, 1989-а едва на 64 години. Отиде си скоротечна левкемия. Соцвластите не позволиха поклонението пред тленните му останки да е в неговия Сатиричен театър под предлог, че ще се струпат много хора в центъра и за да се избегнат инциденти, траурната церемония се състоя на Централните гробища.
Така и не успя да изиграе мечтаната си роля Дон Кихот. Не му позволиха да осинови дете. Тежеше му, че никой не го чака у дома след представление.
След смъртта на майка му, сестра му и зет му днес родът Парцалеви е без близки кръвни роднини.
Има негов музей в родния му град Левски, близо до Плевен. Парите бяха събрани от продажбата на семеен имот. В музея, освен вещи и театрални костюми, има и много книги от личната библиотека на Георги Парцалев.
Така, най-вкратце може да бъде описана историята на тъжния актьор, който разсмиваше поколения българи.
На 16 юни се навършват 100 години от рождението му.
Ще го помним. И архивите ще разказват за него.
Изповедта на една изгряваща звезда
Беше малко преди 1989 г. След задължителните 3 години работа в театър извън София, бях поканена от ръководството на Сатиричен театър "Алеко Константинов" да се присъединя към актьорския състав на трупата.
Първата ми изява трябваше да бъде в представлението "Хамлет от Долно Туткаво" от хърватина Иво Брешан. Бях едва на 27 години и започвах работа с артисти, които до този момент съм гледала само по телевизията.
В цитираната по-горе пиеса трябваше да вляза по спешност и да съм дубльор на актриса, която имаше вече други творчески задължения.
И така: излиза заповед на директора с новото разпределение, в нея са описани датите и часовете на трите репетиции, в които актьорите, с които партнира героинята ми, трябва да се явят. Никой от тях не дойде. И трите дни.
И хоп, нова заповед. Наказани с парични глоби са Георги Парцалев, Стоянка Мутафова и още куп звезди на Сатирата.
Научих пиесата наизуст, но нито знам мизансцен, нито нищо.
Дойде денят, в който "Хамлет от Долно Туткаво" имаше насрочено представление в град Гоце Делчев. Влизам аз по обяд в автобуса и с треперещ глас поздравявам колегите. А Стояна се обръща към мен и вика: "Ти ли си тая, заради която ни глобиха?". Настана тишина. Седнах на последната седалка и плаках по време на целия път.
Как съм играла вечерта, не помня. Мисля, че нямаше гафове. Накрая на сцената излезе някаква партийна секретарка и поднесе кошница от името на местната власт.
Парцалев прекъсна аплодисментите, дойде до мен, изведе ме на аванс сцената, целуна ми ръката и каза на публиката: "Това е нашата млада надежда. Всички цветя, барабар с кошницата, са за нея". И ми изрече името.
Още пазя тази кошница.
Впоследствие и със Стояна станахме приятелки. Бяхме близки до последния й земен ден.
Панорама с негови филми в кино "Одеон"
Филмотечно кино „Одеон“ е подготвило Панорама от филми с участието на Георги Парцалев и два документални филма на 16 юни.
Журналистът Георги Тошев ще представи от 18 часа новото допълнено издание на биографията на Георги Парцалев „Хамлет от град Левски“ и филма „Жените на Парцалев“, включващ последните интервюта на Стоянка Мутафова и Татяна Лолова.
Честването на 100-годишнината на Георги Парцалев ще бъде отбелязано и в родния му град Левски с документална фотографска изложба, организирана от Съюза на българските артисти.
БНБ издаде юбилейна с лика на Георги Парцалев.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
