Запой в пристанищна кръчма и препродажба на билети за кораба спасяват живота на нашенци
„Открийте новия свят на Земята!”, „Тръгнете за Америка – люлката на благоденствието!” Помните ли тези призиви от филма „Господин за един ден“, в който измамници подлъгаха героя на Тодор Колев Пурко да си продаде нивата, за да плати билет до Америка и в крайна сметка го оставиха гол като пушка. В бедна България, която през 1912 г. е в навечерието на поредица от войни, мнозина наши сънародници са мечтаели да избягат от теглото и да намерят по-добър живот. Не липсвало и предлагане - призивите за лесни пари в Америка, разлепени из села и паланки, променят съдби: мъже продават ниви и животни, със семейните пендари и заеми купуват билет за Новия свят. Цената от 30 наполеона е за трета класа – долу в трюма, далеч от блясъка и лукса на горните палуби. Но в името на очакваното благоденствие всичко може да се изтърпи. Повечето от кандидат-гурбетчиите са млади момци - ергени между 19 и 23 г. Но има и такива, които оставят стари родители, невръстни дечица и бременни жени – крепи ги надеждата, че ще избавят себе си и семействата си от немотията.
Надъхани за приключения, за английското пристанище Саутхемптън тръгват петдесетина нашенци. Най-голямата група е от села в Троянския Балкан, Тетевенско и Ловешко. Крайната точка на пътуването им е Чикаго. Наместници на американски компании, които търсели евтина работна ръка, ги уверяват, че в Страната на неограничените възможности има много пари и работа за всички.
На 10 април 1912 година луксозният лайнер "Титаник" потегля от Саутхемптън за Ню Йорк. На четвъртия ден от пътуването си – 14 април, в 23,40 часа той се удря в айсберг и 160 минути по-късно потъва. 1 502 пътници загиват, 705 се спасяват.
Запазените сведения за нашенците на „Титаник“ са много оскъдни, но достойни за филм като този на режисьора Джеймс Камерън.
Застрахователната компания „Лойд“ издирва по документите близките на 38 българи и им плаща компенсации - пари и по два чувала брашно за изгубените животи.
Единственият паметник-кенограф (символичен гроб) на загиналите е в двора на църквата „Св. Николай Летни“ в село Гумощник, Троянско. Монументът е издигнат в памет на 8 местни жители със средства на близките им. Парчето гранит, върху което са издялани имената им, се откъртило след свирепа буря в селото, разразила се точно по време на катастрофата в Атлантика – малко преди полунощ на 14 април 1912 г.
Сред жертвите са мъже от Габрово, Дебнево, Белиш, Терзийско, Добравица, Разград, Ветрен и Копривщица, пише Konkurent.bg.
За нашенци, погълнати от ледения океан, има и народна песен: „Пуста да остане таз Америка, дето измами тез млади момчета, млади момчета - отбор юнаци. Пуста да остане таз Америка, дето ма остави млада вдовица, млада вдовица с невръстни дечица.“ Текстът и мелодията на песента са обработени от народния певец и гъдулар Илчо Пенчев Дъковски, който е баща на народната певица Мара Балканска.
Но колко точно са оцелелите? За това няма точни данни. Съдбата на хората, които не са в списъците на застрахователя, е различна. Някои по една или друга причина не се качват на „Титаник“. Други успяват да се спасят след ужасяващата катастрофа и да зърнат Статуята на свободата. А най-големите късметлии сбъдват американската мечта - част от тях се връщат на село с торби жълтици, а други остават завинаги в Америка.
Историите се предават от уста на уста – до внуци и правнуци.
Ето осем от тях.
Мераклия за славния първи рейс спасил Кальо
16-годишният Кальо Ненов от село Бели Осъм се нарежда на дългата опашка пред кантората на пътническата агенция. Младежът стиска кесийката с 30 жълтици, с които ще плати цената на американската мечта за лесни пари и щастлив живот. Заедно с още 50-на сънародници младежът заминава за пристанищния град Саутхемптън в Англия, за да се качи на борда на „Титаник”.
Но в пристанищния пъб намира купувач за билета си, който е готов да му брои баснословна сума, за да плава на славния „Титаник“ в първия му курс. Кальо е доволен - не само има достатъчно пари за следващия рейс до Обетованата земя, но и ще му останат. Той все още не знае, че този препродаден билет е спасил живота му.
Когато „Титаник” потъва, много от сънародниците ни, препродали билетите си, се отказват да пътуват за Америка. Но не и Кальо. В Новия свят той работи като дърводелец, зидар и преуспява във всяко начинание. Печели и огромни суми на комар.
През 1921 г., след 9 години гурбет, се завръща в родното си село Бели Осъм и близо до бащиния си дом вдига великолепна къща. Днес тя е реставрирана и посреща туристи. Там се пази и уникална музейна сбирка. „Когато купихме двете къщи от наследниците на Кальо Ненов, за да ги превърнем в семеен хотел, не подозирахме, че ще попаднем на тази вълнуваща история. Открихме стар дървен куфар в килера. На него пишеше „Варна – Ню Йорк”. Открихме снимки, документи и писма, както и спестовната му книжка с огромната за времето сума от 350 щатски долара”, разказва Цветан Димитров, собственик на някогашната къща на Кальо в село Бели Осъм, пише pateshestvia.net.
Според него духът на авантюриста - късметлия все още витае в някогашния му дом, изпълвайки го със спомена за един българин, дръзнал да осъществи мечтите си.
Рашо се запил и изпуснал лайнера
Невероятен късмет има и друг от оцелелите пасажери на „Титаник“. Рашо Първанов от село Садовец имал билет за лайнера, но така се напил с авери в кръчмата на пристанището, че пропуснал да се качи на борда и корабът заминал без него. На следващия ден страдал от тежък махмурлук и угризения на съвестта, но се спасил от ледените води, в които загинали мнозина от съселяните му.
Говори се, че след като научават вестта за потъването на кораба, близките на заминалите ги оплакват и погребват символично. След известно време обаче някои от “мъртъвците” се завърнали на село!
А Рашо не се отказал - качил на следващия кораб и този път стигнал до Америка.
Пенко оцелява и служи на Дан Колов
От севлиевското село Сенник се записват деветима, но съдбата определя с „Титаник“ да пътуват само четирима - Дончо Атанасов, Стефан Чехларов, Златьо Христов и Пенко Стайков. След сблъсъка с айсберга, когато водата залива бързо трета класа, българите се качват на горните палуби, спускат се по спасителните въжета и скачат в ледения океан - по време на катастрофата температурата на въздуха е едва 10 градуса, а на водата – между минус 2 и 4. Оцеляват само двама - Златьо и Пенко.
Пенко Стайков настига една лодка и иска да се качи, но получава удари с греблата от късметлиите, които са успели да заемат спасително място. След като отчаяно се моли, се смиляват да го прибират в лодката. След това попада на кораба, който откарва оцелелите в САЩ. Спасен, но без пукнат грош, Пенко се скита по пристанището и работи като хамалин за единия хляб. Със следващ кораб обаче пристигат негови съселяни, един от които го отвежда в Кливланд. Започват работа в строителството на трансконтиненталната жп линия. По това време там работи и съселянинът им от Сенник Дончо Колев Данев, прочул се по-късно по целия свят като Кинг Конг, Царя на кеча и Балканския лъв – Дан Колов. Той става професионален борец след като по време на цирково представление побеждава непобедимия Джеф Лоуранс. Дончо излиза на манежа и го побеждава. След няколко години подписва професионален договор за кечист, както в началото на миналия век наричали свободната борба в Америка.
В началото на своята кариера кечистът, както наричат свободната борба в Америка, се нуждае от доверени хора и кани своя съселянин Пенко Стайков да пътува с него от турнир на турнир. По-късно, след като славата ги разделя, Пенко отново се захваща със строителството на жп линията, а през 1922 г. се връща и в родния Сенник, където става каменар. При взрив го затиска канара и той умира на място. пише Konkurent.bg.
Състрадателна дама дава шанс на Златьо
Оцелелият авер на Пенко - Златьо Христов от село Сенник, разказва на сина си Христо Златев за онази ужасна априлска нощ на 1912 г.: "Малко преди полунощ ме събуди звук, наподобяващ тъп удар. Сякаш нещо сряза железата и ламарината на кораба. Докато разбера какво става, в трюма нахлу вода. Изгубилите ума и дума сънни пасажери закрещяха на различни езици...".
Пътниците от трета класа разбиват решетките и се юрват към горната палуба. Там оркестърът свири валс и цари паника: майки с деца на ръце пищят, влюбени се прегръщат за последно – на кораба имало 13 двойки, тръгнали на меден месец.
Златьо се прекръства и се хвърля в ледените води. Плува след спасителна лодка, в която не искат да го вземат, но упорства и се държи за борда й. Накрая една дама се примолва: “Дайте да спасим това момче, после Господ ще спаси нас”. Параходът „Карпатия“, връщащ се от курс в Южна Америка, прибира корабокрушенците и ги откарва в Англия.
Преживеният ужас не сломява Златьо – той се качва на следващия кораб за Америка. В Кливланд открива своите съселяни и работи заедно с тях. Завръща се в България 10 години по-късно.
И Пенко, и Златьо приживе категорично отказват да разказват за случилото се. И двамата казвали: “Има майки и жени, които ще плачат!”.
Георги пратил 500 долара след 47 години
От корабния дневник става ясно, че един от оцелелите пасажери на „Титаник“ е Георги Николов, зет на Флоро Ницов от село Балей, община Брегово, Видинско. Първо заминал за Марсилия, а оттам решил да отиде в Америка. Качил се на борда на злощастния кораб, но оживял. Останал да живее в Щатите и никога не се завърнал в родното си село. От него са останали само бледите спомени на правнуците му, предадени им от техните родители.
Ето какво разказва Светослав Маринов, правнук на оцелелия от "Титаник":
„Георги Николов оцелял, защото знаел да плува. Баба ми Дина Георгиева била на около две годинки, когато баща й заминава в странство. Знае го само от снимки кой е, тъй като никога не се е връщал в селото си. От 1912 до 1959 година не се е обаждал на семейството си - къде е бил, какво е правел, никой не знаел. Но през 1959 г. неочаквано изпраща 500 долара, с които жена му си прави нова къща. След това си кореспондираха с прабаба Мария, пращаше писма, написани на влашки език, но с български букви. И на мен бонове ми дадоха за пазаруване в корекома. Имах 15 бона, купих си джинси и едни цигари. Това е било 67-ма година", спомня си Светослав Маринов.
Друг емигрант от Брегово, който се познавал с Георги Николов, разказал своята версия, споделена от правнука: "Този човек разказва, че прадядо събрал пари и искал да се върне, но на пристанището го причакали бандити. Опрели пистолет в гърдите му и той им дал всичко. Започнал да плаче и се върнал обратно, така му било писано".
Нашенец от Белица се издигнал до банков директор
Петима българи от благоевградското село Белица са сред оцелелите от "Титаник". Тяхната история разказва Асен Теофилов Попов, син на спасилия се Теофил.
„Татко ми Теофил Илиев Попов, чичо ми Георги и техните приятели Янко Богатинов и Георги Църцаров били на борда “Титаник” в оная нощ на 14 срещу 15 април 1912 година. Имало е и пети беличанин с тях, но името му забравихме през годините, защото тук негови роднини не са останали...”, разказва Асен Попов, пише фактограф.бг.
В началото на 1912 година баща му е на 26 години и работи в София като келнер в ресторанта на Хадживълчовите от Банско. На Балканите вече мирише на война, Белица още е под турска власт. Теофил не се колебае на предложението, отправено от представител на голяма американска минна компания, който обикаля София в търсене на работна ръка. Даже го помолил да кандърдиса още свои приятели, за да си търсят късмета отвъд Океана. Теофил отишъл до Белица и успял да убеди още четирима. Брат му Георги бил 16-годишен, непълнолетен, но за да пътува, местният поп му направил ново кръщелно - като за 18-годишен. В началото на април младежите, водени от американеца, се качили на влака за Париж, а от там през Ливърпул се озовали в Саутхемптън, за да се качат на най-големия, чисто нов и най-модерен за времето си кораб “Титаник”.
След фаталния удар с айсберга стотици потъвали с кораба с неистови писъци, а нашите беличани плували в ледените води без да знаят дали ще се спасят. Чак когато наближили единствения притекъл се на помощ кораб - “Карпатия”, прибрал над 600 пасажери от потъналия “Титаник”, Теофил и Георги Попови, Янко Богатинов, Георги Църцаров и техния земляк повярвали, че молитвите са помогнали.
Теофил живял в Америка само три години. С брат му се установили в град Хибинк, щата Минесота, където големият се хванал на работа в мина за каменни въглища. Теофил издържал Георги, за да научи английски език и да завърши гимназия. Един от директорите на банката към мината харесал младия и ученолюбив българин и го назначили за банков чиновник. После Джордж Попов се оженил за дъщерята на директора и когато тъстът бил избран за кмет на Хибинк, зет му заел директорското място в банката. Родила им се дъщеря Гери.
След три години работа в мината баткото Теофил, Янко Богатинов и Георги Църцаров решили да се върнат в България. Теофил пришил златните наполеони в специален пояс около кръста си, качил се на кораб през Атлантика и се върнал в Белица. Селото вече било в България. Със спечелените жълтици мъжът купил 7-8 ниви от изселили се турци, направил си стадо от 150 овце и построил хан на пътя от Банско и Разлог за Пазарджик и Пловдив – хан “София”. Междувременно участвал в Световната война като доброволец. После се оженил за Янка, родили им се трима сина – Илия, Васил и Асен, както и две щерки – Мария и Султана. Оцелелият от “Титаник” умрял през 1942-на 56 години.
Ченко не успял да събере парите
„Братът на моята прабаба Силвина - Ченко Николов от село Борец (Пловдивско) също тръгнал да заминава за Америка и щял да пътува с „Титаник“. Да, ама не можал да събере навреме парите за билета и пътуването му се отменило. Той заминал доста по-късно и успешно се установил, оженил се за втори път за американката Маргарет и има двама сина. Дядо Ченко почина на 96 години в Лос Анджелис“, разказва своята история във Фейсбук Нели Димова.
Трагедията родила любовна история в Гумощник
Трагичната съдба на двама от „Титаник“ ражда любовна история, за която и до днес разказват в Гумощник.
Подмамени от обещанията на търговски агент от Драгоман, който обикалял селата и вербувал гурбетчии, няколко мъже от селото тръгнали към новия рай на земята. Скоро след потъването на кораба злокобната вест се разнесла из Гумощник и жените сложили черни забрадки като след война. Роднините символично погребали удавените си родственици, а в двора на църквата "Св. Николай Летни" изкопали кенотаф (гроб без тленни останки) и положили дрехи и вещи на загиналите, за да има какво да оплакват.
За любовната история, която покълнала благодарение на трагедията, разказва уредничката на читалището в селото Ангелина Георгиева, пише „България днес“.
Петко Чакъров, бивш училищен директор, имал двама дядовци, загинали на кораба - Лазар Минков и Пейо Колчев. Двамата приятели взели пари назаем от съселяните си и се записали за първия курс на "Титаник". Оставили челяд и бременни жени. След като се разчуло, че са се удавили, булката на Пейо родила момче, а тази на Лазар - момиче. Кръстили ги на загиналите им бащи – Пейо и Лала. Години по-късно двете сирачета се залюбили и решили да се вземат. Трогнати, комшиите напълнили къщата им със сватбени дарове. "Този параход направи и двама ви сираци. Като че ли съдбата е решила всичко да ви е еднакво, да ви събере", нареждали гумощничани.
"Дядо Пейо цял живот пасял овчиците си, дори починал на пасището. А баба Лала беше приказна жена - вечно усмихната и щедра", спомня си Ангелина Георгиева.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
