Венецианецът сам създавал митове за себе си, признава за афери със 122 жени
Автор: Деа Димитрова
Името на Джакомо Казанова се е превърнало в синоним на сериен съблазнител в масовата култура. Но всъщност това „дете на Просвещението“ е сложна личност, чието творчество обхваща много аспекти от европейския живот през 18-ти век. Малко известни факти за него разкрива книгата „Историята на моя живот“ („Histoire de ma vie“). Мемоарите са написани през последните 13 години от живота му, когато работи като библиотекар на граф Валдщайн в замъка Дукс в Бохемия (сега замък Духков, Чехия). Ръкописът на Казанова се смята за един от най-достоверните и документи на епохата, разкриващ социалните норми, ежедневието, обичаите и културата на европейското общество от 18-ти век.
Авантюрист, пътешественик, автор на мемоари и съблазнител, а също изнасилвач, магьосник, шпионин, комарджия, астролог, цигулар, както и абат, адвокат, писател, преводач, изобретател – списъкът с неговите превъплъщения е безкраен. Джакомо Джироламо Казанова (1725–1798) е роден във Венеция на 2 април в семейство на актьори. Отглежда го неграмотна баба, изпратен е в пансион, живее с абат, в ранна възраст проявява дива ревност към знанията и до 17-годишна възраст вече е завършил университет. Подготвя докторантура, получава юридическа степен, изучава химия, математика и философия. Говори свободно италиански и френски, както и латински, гръцки, испански, немски и английски.
През целия си живот Казанова си измисля титли, за да прикрие скромния си произход. Нарича се кавалер дьо Сенгалт и вярва, че е незаконен син на благородник, собственик на театъра, където са работили родителите му.
Грозният чаровник
Джакомо е едър, висок около 188 см, както е посочено във френския му паспорт за пътуване, издаден когато е на 32 години. Тъмнокож, с голям крив нос, голяма уста и кафяви изпъкнали очи. Известният мемоарист от епохата на Просвещението - австрийският фелдмаршал, дипломат и имперски принц Шарл-Жозеф дьо Лин, приятел на Казанова през последните години от живота му, го определя така: „Той щеше да бъде много красив мъж, ако не беше толкова грозен“, пише „Комерсант“.
Но жените са привлечени от неговия чар. Красивите черти, които му липсват, компенсира с харизма.
В мемоарите си Казанова заявява, че мрази измамата, след което веднага добавя, че целия му живот се състои от нея. Пътува под фалшиви имена, сменя костюми (от свещеническо расо до войнишка униформа с фалшиви медали) и омагьосва клиенти и дами с нумерология и магия.
Той не е лицемер, а скептик, който използва силата на вярата на другите. Истинският му талант е способността да ги накара да видят това, което той иска.
Сериен съблазнител и женкар
Казанова споменава в мемоарите си, че е имал афери със 122 жени. Митът за „безобидния женкар“ се разпада, когато прочетете историите на изнасилване, малтретиране на деца и кръвосмешение, документирани със собствения му почерк.
Например за отвличането на омъжена жена по време на Венецианския карнавал, с която той и приятелите му се забавляват и след това връщат у дома. Според него всичко било забавна шега: жената била във възторг и изпълнена с благодарност. Съпругът й обаче бил недоволен и подал жалба до властите. Но благодарение на високия социален статус на Казанова по това време наказание не последвало.
За друго оплакване – от майката на пребита тийнейджърка – Казанова признава, че е „пребил подлото момиче с камшик“, защото тя се съпротивлявала на опитите да й отнеме девствеността, която майка й му продала. В крайна сметка майката запазва парите, а момичето - девствеността си.
Шокираща е историята за връзката му с млада жена, която се оказва негова дъщеря от бивша любовница. Коментарите му за отношенията баща-дъщеря изглеждат чудовищни дори за 18 век.
Изследователите на творчеството на Казанова отбелязват, че в текстовете си той опакова прояви на жестокост и шокиращи епизоди в забавни и добродушни истории.
С термина „синдром на Казанова“ съвременните психолози описват модел на компулсивно сексуално поведение и неспособност за дългосрочни връзки.
Лимони и контрацепция
Казанова предлагал на любовниците си да използват лимон преди полов акт. Съвременните изследвания потвърждават, че лимонената киселина може да обездвижи сперматозоидите. Казанова използвал също презервативи, луксозна стока по онова време, направени от животински черва (овчи или кози) и завързани с копринена панделка. Той обаче признава, че „не харесва да се облича в „мъртви кожи“.
Съблазнителят е много по-загрижен за предотвратяването на бременност, отколкото за болести. Разчита на оглед на кожата на партньорката за признаци на „френската болест“, както е известен сифилисът. Естествено, този рискован подход се проваля и той се заразява.
Сексуално могъщество или гонорея и подагра
В мемоарите си Казанова споменава борбата си с венерически болести поне 11 пъти, хвалейки се с фантастичните си любовни завоевания. През 2019 г. изследователи от Политехническия университет в Милано и израелската компания Spectrophon получават достъп до оригиналния ръкопис на Казанова, съхраняван в Националната библиотека на Франция в Париж. Използвайки най-съвременни техники, те се опитват да открият физически доказателства за бактерията Neisseria gonorrhoeae по страниците. Бактерии не са намерени, но са открити червени петна от цинобър (живачен минерал) - доказателство за мъчително лечение, което причинява значителни вреди на организма.
Казанова, който страда от подагра, се превръща и в перфектен прототип на широко разпространения медицински мит от 18-ти век, че това заболяване е признак на сексуална доблест. Днес ревматологията потвърждава, че заболяването е болезнено метаболитно разстройство, а не признак на мъжественост. Най-вероятният виновник е прекомерната консумация на мазни храни и алкохол.
Целувката на стридите
Казанова бил голям любител на стриди, изяждал по десетки. Ползвал ги и като техника за съблазняване. В мемоарите си той описва вечеря с две сестри, млади монахини, на които предложил да ядат „стриди по Казанова“. Предизвикателството е да се държи стридата между устните и да се подаде на партньора. Ако не успее, стридата се плъзга по деколтето на жената, откъдето той бавно я изважда. „Целувката на стридата“ е свидетелство за репутацията му на майстор на лекия и игрив флирт.
Пътешествия от Венеция до Русия
След като бяга от венециански затвор, където е хвърлен за богохулство, Казанова посещава Франция, Холандия, Германия, Австрия, Швейцария, Италия, Англия, Испания и Русия. Навсякъде се опитва да печели пари, да си създава приятели и врагове и да съблазнява жени.
Във Венеция работи като цигулар, в Рим и Неапол служи на кардинал, на Корфу е офицер, в Париж постига финансов успех, в Лион се присъединява към масонска ложа, в Женева се среща с Волтер, във Варшава участва в дуел, а в Мадрид прекарва кратко време в затвора.
Пътува до Русия с амбициозна цел - да си намери място в двора на Екатерина II и да продаде идеята си за държавна лотария, която да му донесе състояние.
Венецианецът прекарва девет месеца в Руската империя, като накрая се среща с императрицата, но не успява да я заинтересува с предложенията си.
Има и любовна история. Казанова си купува крепостно момиче. Нарича я Заира - на името на красивата пленена робиня на султана от едноименната трагедия на Волтер. Облича я в парижки тоалет, научава я на венециански диалект и я води на екскурзия в Москва. В мемоарите си пише, че „се влюбил в малката“ и ако тя не била прекалено ревнива, „може би никога нямало да се раздели с нея“.
Философският камък и съжалението на библиотекаря
В по-късните си пътешествия застаряващият авантюрист все повече разчита на измами. Описва в мемоарите си, че обещавал рецептата за философския камък на всеки, който би могъл да му даде заем.
Но с напредването на годините започва да си задава екзистенциални въпроси. Минавайки през Брауншвайг, Долна Саксония, прекарва повече от седмица в известната библиотека, където са учили Лайбниц и Лесинг. Размишлява върху разликата между авантюриста, в който се е превърнал и научните успехи, които е можел да постигне.
„Добродетелта винаги е била по-привлекателна за мен от порока“, пише той.
Приключенията на ръкописа
Съдбата на мемоарния ръкопис на Джакомо Казанова е не по-малко бурна от тази на неговия автор.
Написана на френски, автобиографията преминава от ръка на ръка. Продадена през 1821 г. на немското издателство Brockhaus, тя престоява в сейф в Лайпциг повече от век, откъдето е спасена по чудо по време на бомбардировка през 1943 г.
Едва през 1960 г., повече от 150 години след смъртта на Казанова, първото издание на оригиналния му ръкопис най-накрая е публикувано. Отделни глави и томове са били публикувани и по-рано, но поради скандалния си характер, били силно цензурирани.
Франция изиграва ключова роля в популяризирането на образа на Казанова. В началото на 20-ти век там се издават луксозни илюстрирани еротични издания.
Но истинската личност на Казанова - неговият интелект, философски ум, остроумие и литературен талант – остават на заден план.
През 2010 г. ръкописът е придобит от Националната библиотека на Франция за над 7 милиона евро, което открива допълнителни възможности за изследване на текста и живота на Джакомо Казанова.
Така че историята не свършва дотук.
Тайните маршрути и бягството му от затвора
През 1755 г. е хвърлен в Piombi (Оловните килии) под самия оловен покрив на Двореца на дожите във Венеция
АВТОР: Нели Христова
Очаквано за онези, които следят отблизо делата му, Джакомо Казанова попада в затвора поради обвинения в разврат, окултизъм и шпионаж, а бяга от него чрез забележително планиране, пробивайки дупка в покрива на прочутите венециански "Оловни килии" (Piombi) през 1756 г., малко повече от година след като е осъден. Неговото бягство е единственото успешно от този затвор в историята.
Ето подробностите за ареста и смелото бягство:
Причините
Венецианската инквизиция (Съветът на десетте) го арестува на 25 юли 1755 г.. Обвиненията включват "публични безобразия срещу светата религия", практикуване на магия/окултизъм, притежание на забранени книги и опасен, свободолюбив начин на живот, който се смята за заплаха за обществения ред.
Занданът
Той е хвърлен в Piombi (Оловните килии) – затвор, разположен под самия оловен покрив на Двореца на дожите във Венеция. Условията там са ужасни: екстремна жега през лятото и студ през зимата.
Присъдата
Осъден е на 5 години лишаване от свобода без официален процес.
Спасението
Казанова прекарва 15 месеца в планиране.
Подготовката
С помощта на скрит железен лост (пренесен от друг затворник, отец Марино Балби), той пробива дупка в дървения под на килията си, но е преместен в друга стая точно преди да избяга.
Новият план
В новата килия той отново използва лоста, за да пробие дупка в тавана.
Спасението
Бягството е осъществено в нощта на 31 октомври срещу 1 ноември 1756 г.
Казанова и отец Балби пробиват тавана и излизат на покрива на Двореца на дожите. Те преминават по стръмния оловен покрив, рискувайки да паднат, и влизат през мансарден прозорец обратно в сградата.
Излизането
Преобличат се в цивилни дрехи (намерени в стая на двореца), за да изглеждат като благородници.
Сутринта на 1 ноември те просто излизат през главния вход на двореца, преминавайки покрай пазачите, които си мислят, че са заключени посетители.
След бягството Казанова взима гондола, бяга от Венеция и в крайна сметка стига до Париж, където описва приключението си.
След това бягство Казанова става легенда в Европа, а затворът му в Двореца на дожите днес е част от туристическите обиколки, известни като "Тайните маршрути“.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
