Когато на 10 април 1979 г. космическият кораб “Союз-33” прорязва небето над Байконур малцина предполагат, че тази мисия ще се превърне в една от най-драматичните и героични страници в историята на световната космонавтика. На борда е Георги Иванов - първият българин, дръзнал да погледне Земята от орбита.
Роден на 2 юли 1940 г. в Ловеч, Георги Иванов Какалов, чиято фамилия по-късно е променена по политически и езикови съображения, от най-ранна детска възраст се посвещава на небето, като прекарва часове вглеждайки се в нощния и дневен небосклон. Завършва Военновъздушното училище в Долна Митрополия и гради кариера на отличен пилот-изтребител, преди да бъде избран заради своите качества, умения и издържливост за програмата “Интеркосмос”.
Подвигът в орбитата или световният рекорд по спокойствие
Мисията на “Союз-33” заедно с командира Николай Рукавишников е планирана да продължи седем денонощия, но сериозна авария в основния двигател на ракетата променя всичко. Корабът остава в орбитата с повреден двигател и реална опасност да остане там завинаги.
В този критичен момент Георги Иванов поставя световен рекорд, който не е подобрен и до днес. Неговият пулс остава нормален и непроменен по време на цялата аварийна ситуация и при драматичното приземяване на космическия кораб. Според учените космонавтите изпитват огромни претоварвания, които те определят над 9G, но благодарение на хладнокръвието си успяват да се върнат живи след 31 обиколки около Земята. Затова и до днес 12 април, денят на приземяването му, е най-важният ден в живота му. “12 април е моят втори рожден ден - денят, в който се завърнахме на Земята след суровостта на орбиталния полет”, не крие българският космонавт.
Луната ще стане наш втори дом
Днес, десетилетия след своя полет, генерал-лейтенантът Георги Иванов остава активен общественик и вдъхновител, като изпраща своите послания към българския род от позицията на своя житейски път и мъдростта, натрупана за неговите 85 години.
През април т.г. по повод завръщането на екипажа на мисията “Артемис II” Георги Иванов сподели, с поглед, вперен в бъдещето: “Днес ние празнуваме завръщането на човешкия дух там, където му е мястото - сред звездите. Нека това е само началото на нова ера, в която Луната ще стане наш втори дом”.
Той не спира при височайшите си срещи от политическия или изследователския елит на света да подчертава значимостта на международното сътрудничество в Космоса. През октомври 2024 г., когато Георги Иванов се срещна в София с администратора на НАСА Бил Нелсън, нашият космонавт се обърна с думите си към него: “Космосът не познава граници и принадлежи на всички ни”, а ученият от съвременното поколение на “Артемис”, отвърна: “За нас е чест да сме с Вас, защото в космонавтиката Вие сте въплъщение на необятния човешки дух и характер, който едва ли някой някога ще успее да задмине!”.
Денят е символ на победата на духа
Като човек, който носи името на Свети Георги Победоносец, космонавтът винаги е отдавал огромно значение на своя имен ден. Макар и със сдържаността на военен пилот, той е споделял, че за него Гергьовден е символ на победата на духа над трудностите в живота.
“Вярата и смелостта са ни нужни не само в Космоса, но и тук на Земята, за да вървим напред с достойнство и с гордо вдигната глава!”, казва първият български космонавт. За предстоящия празник той пожелава на всички български съименици здраве и вяра, защото: “Аз знаех, че святото ми име ме закриляше и в най-тъмните минути на борда на “Союз-33”.
Георги Иванов остава не просто първият българин в Космоса, а символ на националната ни гордост. Той доказа, че дори малка България може да има своите герои сред звездите и че българският дух няма равен в света по спокойствие! Честит имен ден, Георги Иванов!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
