Почитаният у нас светец е покровител на овчарите, нивите, стадата и растителността
Шести май, Гергьовден (наричан още Гергювден, Джурджовдън, Гюргевден) е сред най-почитаните български пролетни празници. В някои народни песни се казва, че е „по-личен и от Великден”.
На този ден православната църква чества великомъченик св. Георги Победоносец, който е патрон на българската войска. По тази причина 6-ти май е познат като Ден на храбростта и българската армия и е официален празник за страната ни.
Свети Георги е роден в Кападокия, Мала Азия. Заради воинските си способности той бил удостоен с военен чин трибун. Светецът ревностно проповядвал християнската вяра и затова бил затворен в тъмница и посечен през 305 г. Близо до гроба му се заселил змей, който опустошавал околността, владеел водите и всеки ден искал човешка жертва. Легендата гласи, че когато дошъл ред на царската дъщеря, св. Георги убил змея с копието си и така я спасил. Заради това светецът се почита като пръв змееборец в християнството. На иконите можете да го видите въоръжен с копие и яхнал бял кон, а прободеният змей се гърчи в краката му.
Св. Георги е покровител на овчарите, нивите, стадата и растителността. Ето част от обичаите и обредите, които българите изпълняват на празника:
Рано сутринта на Гергьовден, още преди изгрев слънце,
жени, моми и деца берат пролетни цветя
и лековити билки, от които правят венци и китки. С венците украсяват прозорците и вратите на къщите, а китките връзват на котлите за мляко, нощвите и печеното агне. Зелени клони се слагат и върху завивките на децата.
Смята се, че в навечерието на Гергьовден растителността и водата дават здраве и плодовитост. Затова има обичай рано сутрин всички да се търкалят по росните ливади, да се къпят в реки и извори. За да растат косите на момите дълги и здрави, ги мият с дъждовна вода, събрана на Гергьовден.
С Гергьовден започва лятната паша. Рано сутринта се прави обредно извеждане на стадата на първа зелена паша, като животните се подкарват със зелена пръчка. Овчарите
издояват обредно първото мляко в котле,
украсено с билки и цветя, вързани с червен конец, които да предпазят овцете от уроки. Издояването се прави през сребърна невестинска гривна или гергьовско кравайче. Първото издоено мляко по традиция се раздава на роднини.
Коленето на агне в чест на свети Георги е задължително във всеки дом. Определеното за курбан агне се окичва с венец от цветя и билки, набрани сутринта на празника и завързани с червен конец, за да прогонва злите и нечисти сили. Животното се коли при огнището вкъщи, в кошарата или до източната стена на къщата. С кръвта му майките
правят кръстен знак по челата и бузите на децата,
за да бъдат здрави. Бележи се и прагът на вратата, за да се отпъдят магиите и болестите от дома.
Гергьовското агне винаги се пече цяло, а след празника костите му се заравят в мравуняк „да се въдят овцете като мравки” или се хвърлят в реката „да тече млякото като вода”.
За празника се приготвят и специални обредни погачи. Тестото се замесва в чисти нощви, а месачките са пременени в нови ризи, закичени с китка с червен конец. Квасът се забърква с гергьовска роса или прясна, мълчана (налята в пълно мълчание) или цветна (с натопени в нея билки и цветя) вода.
Докато втасва, тестото се покрива с женска риза
- “да се раждат повече женски агънца”.
Гергьовските хлябове са големи, кръгли, украсени отгоре с тесто. Украсата най-често изобразява овчарска гега, овчар, кошара с овце, кучета. Гергьовското агне и опечените хлябове се носят в църквата да ги освети свещеникът.
Празничната трапеза обикновено е обща за цялото село и се прави на зелено. На нея, освен печеното агне и хлябовете, се нареждат и други обредни храни – прясно издоено мляко, квасено мляко, сирене, пресен чесън. Трапезата е придружена с песни, музика, танци, устройват се борби и състезания.
През целия ден се играят гергьовденски хора, пеят се песни за змейове и самодиви, в които св. Георги побеждава ламята и отключва водите и плодородието. Традиционни са гергьовските люлки, които задължително се връзват на зелено дърво. Вярва се, че колкото по-високо се люлеят те, толкова по-високи ще пораснат посевите.
На Гергьовден момите изпълняват обичая напяване на китки или пръстени, чрез който гадаели за бъдещата си женитба.
Ако на Гергьовден завали, дъждът се посреща с радост. Според народна поговорка “на Гергьовден всяка капка дъжд е жълтица”. С празника са свързани и някои забрани: от Великден до Гергьовден нищо не се дава назаем, “за да не изхвръкне берекетът от къщата”.
На този ден празнуват хората с имена Гергана и Георги.
Осветяват бойните знамена
Тази година вероятно няма да се проведе традиционният парад за Гергьовден, 6 май, в София.
Oт Министерство на отбраната все още не дават информация.
На 6 май ще се проведе водосвет на бойните знамена, след което ще прелетят самолети над София.
Най-вероятно почти всички налични самолети във военната авиация ще прелетят над столицата за празника на Българската армия на 6 май.
Това можем да предполагаме от публикация във Фейсбук страницата на Информационния център на МО, която гласи: "Летателният състав на 3-та авиационна база се готви за Гергьовден!".
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
