Вестник "Стандарт"

Нешка Робева пред СТАНДАРТ: Без надежда няма живот

Много ми се иска Румен Радев да успее

Нешка Робева пред СТАНДАРТ: Без надежда няма живот

Най-страшното е, че крадем един от друг, тровим се, мразим се, казва известната българска състезателка и треньор Нешка Робева

  • Ако имаме един герой, предателите около него са поне 10

  • ЕС унищожи земеделието ни

  • Наслаждавам се на рая около себе си в с. Трудовец

  • Взаимността беше въпрос на чест

- Здравейте, г-жо Робева. Къде ви заварвам?

- В Трудовец съм, тук живея. Гледам по-рядко да пътувам до София. Селата ни са райски градини в този пролетен сезон. Садя лозички, режа, копая, боядисах част от овощните дръвчета... Лукът ми вече е голям, салати си бера от двора. За мен е интересно да се занимавам със земеделие, сега се уча. Когото и да звънна от съседите, всеки ми помага.

- Овошките цъфнаха ли вече?

- Първа цъфна кайсията и сланата я попари. На другите дръвчета им треперя. Имам в двора круши, череши, ябълки, сливи. Много искам да се задържат цветовете им. Преди 2 години валяха обилни дъждове и реколтата не успя да се опраши, а и кошмарен град удари нашия Русенски регион и помля всичко. Имам доста дървета, но у дома не ядем много плодове, затова ги раздавам на хората. Вижте обаче какво става в Кюстендил, черешите там са погубени. Земеделците искат помощи, защото са инвестирали много средства в градините си и за поредна година няма да имат реколта. Не съм специалист по всичко, но познавайки историята на България, бих казала, че след като съсипахме селското си стопанство, трябва да направим всичко възможно, за да го възстановим. В миналото сме имали градинарство, овощарство, цветарство, имали сме специалисти и сме учили Европа на земеделие, а сега вижте докъде се докарахме? Ядем боклуците от Македония, Турция, Аржентина - страни, които са извън ЕС, за които изискванията за качество и чистота на продукцията на Европа не важат, а Европейския съюз унищожи земеделието ни.

- Как реагират на село хората на високите цени на хранителните продукти?

- Едно момче ми помага за мъжката работа. Той казва така: “Г-жо Робева, ние тук все пак сме добре. Тежко е за хората в градовете! Каквото сме боднали, земята ни ражда. Имаме кокошчици, по някое яре, овца или пък крава. На село хората ще се справят”. И е прав. Храната стана много скъпа, това е страшно! Електричеството е два пъти отгоре! Най-страшното е, че ние крадем един от друг, тровим се един друг, мразим се един друг.

- Защо?

- Не знам. Живяла съм след Втората световна война в много бедни години, но такава омраза между хората нямаше. Влезеш ли в дома на българина в онези години, каквото има, се слагаше на масата и те приканваха: ”Сядай, хапни!”. Ако пък някой тръгнеше да строи къща, цялото село се събираше край чешмата в центъра, включваше се да прави керпич. Взаимността беше въпрос на чест. А немотията бе повсеместна. Тогава живеехме в града. Когато майка ми намажеше филия с олио със сол и пипер, казваше че на улицата трябва да я разделя с децата.

Такъв беше животът на българите. Помагаха си, деляха каквото имат с ближния.

- Сега лоши ли сме?

- Лошотията умишлено се нагнетява. Журналистите най-много говорите срещу езика на омразата, но той отвсякъде блика, атмосферата е отровена. Може да се сложи ред в това, но трябва воля. Хората се дразнят, виждат лъжата, двуличието и двойните стандарти и това нагнетява въздуха.

- Животът е труден за всички. Накъде се е запътил светът?

- Понякога най-неочаквани промени обръщат историята, друг път проблемите се влачат с години. Има и трети път - да се самоунищожим като човечество. Човек предполага, но Господ разполага, са казали хората.

- А като народ накъде вървим?

- И като народ натам сме тръгнали. Затова казвам, че не ми се мърда от село. Гледам дюлята колко красиво е нацъфтяла, ябълките, люляците и те. Птиците пеят. Гледам и се наслаждавам на рая около себе си. И все се питам - заслужаваме ли тази земя? България е невероятно красива страна с плодородна земя. С какво заслужи съвременните българи тя?

- Тук са костите на нашите деди, ние сме привързани към нея.

- Днес младите българи не работят. Как е възможно това? За нашите деди земята е била свещена. Те са създавали много деца, защото трябва да се работи тази земя. Имахме не кооперации, аграрно-промишлени комплекси – с високотехнологични машини, хиляди декари капково напояване, породисти стада, селекции висококачествени лозя, овощни градини, оранжерии с цветя... Защо съсипахме всичко това? Аз не разбирам.

- Може би младите ще се върнат към земята.

- Може би това ще е обратният ефект от разрухата. Защото когато много се прекали с пропагандата, най-напред младите реагират, те интуитивно действат и търсят, питат, откриват. Онзи ден слушах предаване по БНТ за Априлското въстание. Едно младо момче от Кърджали - Георги, който е спечелил олимпиада по история и не държавата го е изпратила, неговият учител е дал средствата да се яви, та той толкова силно ме впечатли с ярката си силна мисъл, защото бе изпълнена с вяра! Рядко гледам телевизия. Но това 17-годишно момче ме накара да се замисля, че пътят на младите да променят историята на България тепърва предстои. Младите хора ще съзрат силните ни страни и ще се поучат от грешките на предците ни.

- Отговорите за бъдещето се крият в миналото, казват историците.

- Така е, децата ни са подложени на чутовна манипулация и безмилостна пропаганда. В това предаване, за което Ви казах за Априлското въстание, водещите започнаха с Бачо Киро, с Кочо Честименски. Как един път не цитираха невероятния Вазов с думите му: “Перущице бледна, гнездо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои...”?

Само Георги разказа за копнежа по свободата, как са плъзнали младите из българските земи и са направили революционни комитети, как говорят и будят народа и: “Така бавно и полека народът порасна на няколко века!”.

Обърнете внимание: “И на Балкана юнакът лежи, кръвта му тече, – вълкът му ближе лютата рана...”. Но той не умира - такава хубава мисъл на Ботев! Защото: “Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира: него жалеят земя и небе, звяр и природа и певци песни за него пеят…”.

И деца на цитират Ботев в ефир! Това е моята надежда за България!

- Това ли е пътят на България - да има саможертва, за да тръгнем напред?

- Историята ни го е доказала. Ако имаме един герой, то предателите около него са поне 10. Няма как да не осъзнаем истината за нашата народопсихология. Както и да го овъртаме, това е истината. Но как ще говориш, че граф Игнатиев е отговорен за смъртта и присъдата на Левски, а ще премълчаваш името на Иванчо Хаджипенчович? Той е единственият българин в тричленния осъдителен състав, който оформя смъртната присъда на Васил Левски, той я написва и собственоръчно я подписва. След Освобождението Иванчо Хаджипенчовиц е избран с голямо мнозинство за народен представител във Великото народно събрание. Той прави законите на освободена България! Той, който е бил в Истанбул, него го изпращат, а не граф Игнатиев.

Хаджипенчович е завършил право във Франция и той оформя присъдата така, че да не подразни Запада. И той го прави! Когато говорят за Априлското въстание например, казват за Бачо Киро, че станала грешка, хванали го и го обесили.

Той пише своята защитна реч в стихотворна форма на турски език и сам си мята въжето на врата! Някак неговият героизъм се премълчава.““Аз един Бачо Киро съм,без страх от турчин комита съм. Пушка на рамо турих, Дряновски манастир намерих. Правдата си да диря излязох, въжето си на врата сам метнах!”. Толкова е впечатляваща неговата защита пред турския съд. А Стефан Стамболов, който е бил водач на революционен окръг? Той усеща какво става, не отива да подкрепи другарите си, не вдига въстание, а бяга в Румъния. И по-късно заедно със Захари Стоянов - двамата са дописници кореспонденти на руската армия и набавят храна за войниците, като плащат стотинки на българските селяни. Но взимат толкова много жълтици от Русия, че след войната и двамата се безмерно богати. За това се мълчи.

- Прекомерната пропаганда и изопачаването на историята има обратен ефект.

- Така е. Скоро беше Гергьовден - хубав български празник. Ден на храбростта и много ми се иска Румен Радев да успее. Иска ми се България най-сетне да тръгне по пътя си и бавно да се съживи. Всички хора обаче вече сме скептици, защото много ни лъгаха. Отчаян е народът ни. А трябва някой да му върне надеждата. Без надежда няма живот.

- Дано!

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Автор Венелина Иванова
Коментирай