Новата власт изпълни обещанието си без размотаване да се заеме с озаптяването на галопиращите цени.
Един от първите актове на "Прогресивна България" бе да внесе в парламента пакет с конкретни действия, които да овладеят инфлацията. От управляващото мнозинство заявиха, че ще черпят опит от западните държави, в които подобни мерки срещу високите цени вече дават резултат.
Два законопроекта, свързани с Комисията за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите, вече преминават законодателните процедури в Народното събрание.
Измененията предвиждат по-строг контрол върху надценките, по-голяма проследимост на стоките по веригата „производител – търговец“, както и разширяване на правомощията на регулаторните органи.
От формацията на Румен Радев предлагат удължено действие на някои от разпоредбите в Закона за въвеждане на еврото - като забраната да бъдат налагани неоправдано високи цени на стоките и услугите.
След приемането на измененията в Закона за защита на конкуренцията на второ четене в него ще се запишат понятия като "справедлива цена", "прекомерно висока цена" и "съвместно господстващо положение".
Още по време на обсъждането в ресорната комисия предложенията на ПБ се сблъскаха с обвинения от опозицията - ПП, ДБ и "Възраждане", че нарушават принципите на свободния пазар.
„Има няколко фактора, които вдигат цените. Единият е оправданието - високи цени на горивата, войните и други логистични канали. Но има и част на повишаване на цените, която се касае за спекула, макар че няма определение за спекула. Българското общество смята, че цените, които наблюдаваме в магазините, в аптеките, в различните пазарни сегменти при търговията на дребно и на едро, са прекалено високи и не могат да бъдат оправдани. Тези два закона касаят минимизиране на риска, изчистване на всички нелоялни търговски практики, които могат да повишават такъв тип надценки, които са неоправдани", коментира Явор Гечев от "Прогресивна България".
Управляващите увериха, че предложените правила не целят натиск върху бизнеса, а въвеждат по-ясни и ефективни механизми за контрол в рамките на закона. „Увеличават се и се заздравяват правомощията на ресорните регулатори. Драстично се увеличават глобите за нелоялните търговски практики на ниво Комисия за защита на потребителите и се надявам с тези промени да се създаде ефективен механизъм на ниво правителство“, подчерта вицепремиерът и министър на икономиката, инвестициите и индустрията Александър Пулев.
Обсъжданите и приемани мерки на държавата срещу ръста на цените получиха силна подкрепа от част от хранителния бранш. Представители на производителите приветстваха намерението на управляващите да се намесят по веригата между производители и търговски вериги и да ограничат прекомерните надценки върху храните. „Основният проблем за производителя са особено високите надценки към крайния потребител. За млечните продукти, според КЗК, увеличенията са между 70% и 110%. И производителите, и търговците имат разходи, но трябва да се разбие тази несправедливост“, заяви председателят на Асоциацията на млекопреработвателите в България Димитър Зоров. По думите му в млечния сектор има нужда от временен таван на надценките за период от три до шест месеца, за да се ограничи натискът върху крайните цени. Зоров посочи още, че през последните месеци производителите са били поставени под сериозен натиск заради непрекъснато растящите разходи. Според него цените на петрола, горивата, пластмасовите бутилки, фолиото и опаковките са поскъпвали постоянно, а производителите са избягвали ново увеличение на цените, за да не попаднат в „спирала от проверки“.
„Действията на държавата в защита на потребителя е стъпка в правилната посоката. Дори санкциите, които се предвиждат, са твърде малки“, заяви пред Нова телевизия Симеон Караколев от Националната овцевъдна и козевъдна асоциация. По думите му новите реформи имат за цел най-после да внесат ред във веригата на доставки.
От неправителствената организация „Активни потребители“ вече работят по специално приложение, което да показва цените на стоките и да помага на хората да сравняват офертите в различните магазини. НПО-то няма да иска финансиране или държавни щатове, а единственото условие е институциите да публикуват навреме актуалните данни.
Мерките:
1. Централен електронен регистър ще следи движението на хранителните стоки от доставчика до магазина. Това предвиждат промени в Закона за защита на потребителите. Целта е да се подобри обменът на информация между институциите. Регистърът ще служи за ранно установяване на данни за нелоялни търговски практики и нарушение на конкуренцията. Данни към регистъра ще трябва да подават фирмите при всяко първо пускане на пазара на селскостопански, хранителни продукти и суровини, както и всяка последваща дистрибуция при търговията на едро. Данните от регистъра ще може да бъдат обработвани и с изкуствен интелект, за да бъдат откривани нелоялни търговски практики и липса на конкуренция. Например рязко покачване на цени или твърде големи надценки ще бъдат индикация за проблем при конкуренцията на пазара.
2. Прекомерно високите цени ще бъдат забранени до 9 август 2027 г. И в момента в Закона за въвеждане на еврото има забрана за необосновано вдигане на цените, но тя действа до 8 август 2026 г. Затова предложението на депутатите е за реално удължаване на срока с една година. Прекомерно висока цена е тази, която значително надвишава икономически обоснованите разходи за производство, придобиване и реализация, включително разумна норма на печалба. При определяне на прекомерност на цената Комисията за защита на конкуренцията може да използва един от няколко възможни критерия:
• “разходи плюс” - когато продажната цена значително надвишава разходите и разумна норма на печалба;
• сравнителен критерий - когато цената съществено надвишава цените на същите или сходни стоки или услуги в други страни от ЕС;
• исторически критерий - когато е налице значително увеличение на цената за кратък период без обективна икономическа причина;
• критерий за икономическа стойност - когато цената е непропорционална спрямо икономическата стойност на стоката или услугата.
За прилагането на тези критерии ще трябва да бъде написана и наредба на Министерски съвет. При установяване на покачване на цена на стока в магазина, търговецът ще бъде длъжен да докаже икономическа необходимост, като приложи данни за начина на определяне на цената преди увеличението, всички елементи, които я формират и тяхното стойностно изражение в крайната повишена цена. Ако търговецът не даде тази информация, ще се счита, че вдигането на цената е необосновано. Същото ще важи и за цените на услугите. Така търговците няма да могат произволно да вдигат цените и да се оправдават с поскъпването на горивата. Ако горивата поскъпнат, търговците ще трябва да покажат каква част от крайната цена зависи от цената имна горивата. При обясненията за причините за поскъпване ще взимат предвид доставни или производствени разходи, разходи за труд, цени на енергия и горива, ниво на данъците и др.
3. Глоба от 5000 евро до 100 000 евро за всеки отделен артикул или до 10% от оборота за предходната година при установени прекомерно високи продажни цени от предприятия в господстващо или съвместно господстващо положение. За такива се приемат тези, които макар икономически и юридически да не са свързани помежду си, съвместно притежават пазарна сила, позволяваща им да действат независимо от своите конкуренти, доставчици, клиенти или потребители и да възпрепятстват ефективната конкуренция на свободния пазар, На тази дефиниция отговарят големите търговски вериги. На пазара на конкретни стоки и услуги, при които има голяма конкуренция между много фирми, но без господстващо положение, правилата за прекомерно високите цени няма да важат. При преценка дали на пазара има съвместно господстващо положение от страна на няколко компании, КЗК ще взима предвид фактори като пазарните дялове, наличието на бариери за навлизане на нови участници, липсата на ефективна конкуренция от други фирми. Ще се приема, че има съвместно господстващо положение, когато: между предприятията има пазарна взаимозависимост, която води до възможност за координиране на търговската политика без необходимост от изрично споразумение; има ограничена конкуренция между самите предприятия; способност компаниите съвместно да оказват влияние върху цените.
За наличието на съвместно господстващо положение на пазара вече няма да се изисква доказване на изрично споразумение или съгласувана практика между предприятията. В момента КЗК трябва да докаже наличието на такива споразумения, за да глоби предприятие за нарушение на правилата за конкуренция на пазара, което е изключително трудно.
4. Нелоялните търговски практики се увеличават от 13 на 33 с цел защита на производителите. Ето и част от новите:
• Използване на значима пазарна сила от купувача за налагане на търговски условия, които доставчикът не би приел при реална и икономически съпоставима алтернатива
• Едностранно налагане от купувача на цени, плащания, условия на продажба, които са дискриминационни и необосновани
- Начисляване на такси на доставчика от купувача за предлагане на продукцията в търговското помещение на купувача
- Едностранно налагане от купувача на надценки, отстъпки, реклами, обратни услуги и други допълнителни услуги
- Предлагане на търговски модел, при който реалната придобивна цена се формира чрез скрити, непрозрачни плащания
- Изискване или налагане на доставчик да участва в промоционални намаления
- Налагане на доставчика на задължение суровини или продукти да бъдат излагани единствено в амбалаж, опаковки, определени от купувача
5. Министерството на икономиката ще определя „справедлива цена“ по своя методика. За целта търговците с годишен оборот над 5,1 млн. евро всеки ден ще трябва да подават към КЗП данни за цените на продаваните от тях стоки, включени в списък, направен от КЗП, каквото задължение имат и в момента. На сайт, разработен от КЗП, ще бъдат качвани цените на стоките в търговските вериги, цените на едро на основните храни по данни на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата, както и “справедлива цена” на всяка от включените в списъка на КЗП стоки.
6. Създаване на междуведомствено звено за координация с контролни, надзорни и регулаторни органи по цените. В него като постоянни членове ще бъдат включени Министерството на финансите чрез НАП, Министерството на икономиката, инвестициите и индустрията, както и Министерството на земеделието и храните. Националната агенция за приходите (НАП) ще бъде основен орган в този процес, където се събира конкретната статистика и където има нужните правомощия да си съдействат с всички останали ресорни министерства.
Националният съвет по храните се събра извънредно
Министърът на земеделието и храните Пламен Абровски свика в четвъртък извънредно заседание на Националния съвет по храните. В него участие взеха министърът на здравеопазването Катя Ивкова, представители на институции, контролни органи, браншови организации, производители и преработватели на храни.
Абровски подчерта, че производството на храни е основен приоритет.
„Моята цел е да работя с Вас, да направя бизнеса по-лесен, за да имате достатъчно суровина и да произвеждате спокойно” каза той.
Министърът изтъкна, че с предвидените промени в Закона за защита на потребителите се надграждат мерките, въведени със Закона за въвеждане на еврото, по отношение на необоснованото покачване на цените.
Абровски очерта и промените в законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на конкуренцията, с които се предлага разширяване на списъка с обхвата на забранените нелоялни търговски практики.
От своя страна министърът на здравеопазването Катя Ивкова заяви, че институциите трябва да работят съвместно в подкрепа на сектора, бизнеса и цялото население.
Премиерът Радев: Пазарът може да се превърне в джунгла
По инициатива на премиера Румен Радев в четвъртък се проведе среща с ресорните министри, браншовите организации в сектор земеделие и храни, синдикатите, работодателите и регулаторите. Министър-председателят заяви, че поскъпването и намаляващата покупателна способност на българите се превръщат в сериозно предизвикателство пред държавата. Премиерът подчерта, че цените на храните зависят от редица външни фактори като цените на енергоносителите, торовете, електроенергията и транспорта - области, върху които България има ограничено влияние. В същото време, по думите му, има и вътрешни причини, които държавата може да адресира - условията за развитие на българското производство, структурата на веригите за доставки и взаимоотношенията между производители, търговци и потребители.
„Без регулации и контролни механизми пазарът лесно може да се превърне в джунгла“, подчерта премиерът. Според него ключът към по-стабилни цени и достъпни храни е развитието на силно българско производство - както по отношение на количеството, така и на качеството и разнообразието на продуктите.
Румен Радев предупреди, че данните на КЗК и на Министерството на земеделието и храните са „силно тревожни“ по отношение на състоянието на българското производство.
Той подчерта, че темата не е само икономическа, а засяга пряко хранителната сигурност, суверенитета и националната сигурност на страната.
Според Радев решението изисква стимулиране на кооперирането между производителите, подобряване на напояването, създаване на къси вериги на доставки и по-строг контрол върху качеството на храните.
Премиерът акцентира и върху необходимостта от по-добър баланс между вносните и българските продукти.
Радев изрази увереност, че с предстоящите мерки и политики ще бъде изработена цялостна стратегия за сектора на храните, която да даде реални резултати.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
