Почти една трета от българите продължават да са изложени на риск, въпреки положителните тенденции при заплащането
През последните години темата за заплатите в България все по-често се свързва с икономическия напредък и развитието на пазара на труда. Данните на НСИ за 2025 г. очертават движение в положителна посока, но същевременно разкриват и значителни различия между отделните групи от населението. Част от домакинствата усещат подобрение, докато други продължават да се сблъскват с ограничения в ежедневието си. Именно тези различия поставят въпроса за реалната връзка между доходите от труд и нивата на бедност.
Възнагражденията и достъпът до заетост
Пазарът на труда през последните години показва стабилизиране, като заетостта остава ключов фактор за формирането на доходите на домакинствата. Въпреки това, данните за 2025 г. показват, че над 241 хил. души на възраст между 18 и 64 години живеят в домакинства с нисък интензитет на икономическа активност. Това означава ограничено участие на членовете на домакинството в трудовия процес и съответно по-ниски и нестабилни доходи.
Относителният дял на тези лица достига 6,9% от населението, като за една година намалява с 0,2 процентни пункта. Разликите между половете също са отчетливи - при мъжете делът е 6,6%, докато при жените достига 7,2%. Тези стойности показват, че достъпът до заетост и доходи не е равномерно разпределен, като част от домакинствата остават в по-уязвима позиция.
Промяната в методологията, въведена след 2021 г., разширява възрастовия обхват на показателя до 64 години, което включва по-голям дял от населението в активна възраст. Това дава по-пълна картина на участието в пазара на труда и позволява по-прецизно наблюдение на тенденциите. В този контекст заплатите се разглеждат не само като стойност, а като резултат от реалното участие в икономическата дейност.
Данните показват, че въпреки наличието на заетост, не всички домакинства достигат равнища на доходи, които да осигуряват устойчив стандарт на живот. Именно тук темата за заплатите постепенно се преплита с тази за материалните ограничения и социалните различия.
Комбинираният показател и условията на живот
По-широката картина на доходите и условията на живот се очертава чрез комбинирания индикатор, използван в рамките на стратегията „Европа 2030“. Той обединява три измерения - риск от бедност, материални и социални лишения и живот в домакинства с ниска икономическа активност. Данните за 2025 г. показват, че 29% от населението, или близо 1,869 млн. души, попадат в тази категория.
Спрямо предходната година се отчита намаление с 1,3 процентни пункта, като спадът е сходен при мъжете и жените. Този показател позволява да се види не само дали хората работят, но и какви са реалните им условия на живот. Така се очертава по-пълна картина, в която доходите от труд са само един от елементите.
През същия период 15% от населението живее в тежки материални и социални лишения, което е с 1,6 процентни пункта по-малко спрямо 2024 г. Това включва невъзможност за покриване на основни потребности, които в ежедневието често остават незабелязани, но имат съществено значение за качеството на живот.
Данните показват, че дори при наличие на работа, част от населението продължава да изпитва ограничения, свързани с доходите. Така връзката между заплатите и условията на живот става видима чрез конкретни показатели, които измерват не само нивото на доходите, но и тяхната достатъчност.
Комбинираният индикатор се използва за регулярен мониторинг на напредъка по целите в рамките на „Европа 2030“. Чрез него се проследяват едновременно различни аспекти на доходите и условията на живот в страните от Европейския съюз.
Издръжката на децата
Ситуацията при децата дава ясна представа за влиянието на доходите върху ежедневието на домакинствата. През 2025 г. 27% от децата на възраст между 0 и 17 години са изложени на риск от бедност, като този дял намалява с 1,2 процентни пункта спрямо предходната година. Въпреки това, стойностите остават значителни.
Социалните трансфери играят важна роля, като намаляват риска от бедност сред децата с 13,4 процентни пункта. Това показва значението на допълнителните източници на доходи извън заплатите, особено за домакинствата с по-ниски възнаграждения.
Образованието на родителите също има пряко отражение. Данните показват, че 73,3% от децата, чиито родители са с начално или без образование, живеят в бедност. За сравнение, при децата на родители с висше образование този дял е 6,7%. Разликата между двете групи показва ясно как нивото на квалификация влияе върху доходите и съответно върху условията на живот.
Материалните лишения при децата достигат 26,7%, като за 0,9% от тях нито една от основните потребности не може да бъде удовлетворена по финансови причини. Част от децата не могат да си позволят почивка извън дома, други нямат достъп до спортни или културни занимания, а за някои липсват дори базови възможности за свободното време. Тези данни очертават ежедневната страна на доходите в домакинствата.
Данните от изследването обхващат и материалните лишения при деца на възраст между 1 и 15 години. Те включват 13 показателя, които измерват възможността на домакинствата да осигурят различни потребности в ежедневието.
Социални и етнически различия
Разликите в доходите и условията на живот се проявяват ясно и при разглеждане на отделните етнически групи. Данните за 2025 г. показват, че 17,3% от децата от българската етническа група живеят с материални лишения, докато при турската група този дял е 29,6%, а при ромската достига 73,5%.
Тези стойности показват различия в достъпа до ресурси и възможности, които се отразяват пряко върху доходите на домакинствата. При част от децата материалните лишения се съчетават и с риск от бедност. При българската етническа група това се отнася за около 29% от децата с лишения, при турската - за 34%, а при ромската - за 75,5%.
Съществуват и случаи, при които нито една от основните потребности не може да бъде осигурена. Делът е 0,3% при българската етническа група, 0,6% при турската и 4,6% при ромската. Тези данни показват степента на ограничения, които част от домакинствата изпитват.
Разликите в доходите и условията на живот се свързват и с фактори като образование, заетост и достъп до пазара на труда. Данните показват как различните групи участват в икономическия процес и как това участие се отразява върху ежедневните условия на живот.
Делът на децата с материални лишения се различава и според етническата принадлежност, като във всяка група се наблюдават различни нива на достъп до ресурси. Данните отразяват разпределението на ограниченията между отделните общности.
Регионалната картина
Разликите в доходите и условията на живот се наблюдават ясно и на регионално ниво. През 2025 г. линията на бедност варира значително между отделните области, като най-ниска е в Силистра - 580 лв., и във Видин - 664 лв., а най-висока е в София (столица) - 1304 лв. След столицата се нареждат Варна с 977 лв., Русе с 904 лв. и Стара Загора с 883 лева.
Относителният дял на хората, живеещи под линията на бедност, също се различава. Най-високи стойности се наблюдават в Стара Загора - 28,4%, Сливен - 23,9%, Търговище - 23,7% и Ловеч - 22,8%. В същото време най-ниски са стойностите във Враца - 10,5%, Кюстендил - 12,1% и Габрово - 12,3%.
През същия период линията на бедност нараства във всички области с изключение на Перник, където се отчита намаление от 2,6%. Най-голямо увеличение се наблюдава в Пазарджик - 33,3%, София - 29%, Видин - 26,8% и Габрово - 25,8%.
Данните показват и различия между мъжете и жените в отделните региони. В област Кюстендил мъжете са с най-нисък дял на бедност - 10%, докато в Стара Загора той достига 29,8%. При жените най-ниските стойности са във Враца - 10,8%, а най-високите отново в Стара Загора - 27,1%. В някои области делът на жените в риск от бедност е по-висок с повече от 5 процентни пункта спрямо този при мъжете, докато в Силистра и Видин ситуацията е обратна.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
