От 1990 до 2000 г. направихме безобразни неща в земеделието, казва председателят на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Владимир Иванов
Тази година черешите ще са по-евтини
Ябълките са с по-високи цени заради поразиите на времето
Доматите са 53% по-скъпи спрямо 2025 година
Липсват достатъчно салати за потребителите
- Г-н Иванов, каква е равносметката на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата (ДКСБТ) за първото четиримесечие на 2026 г. - кои плодове и зеленчуци отбелязаха най-драстичен скок и има ли култури, при които се наблюдава поевтиняване спрямо м. г.?
- Имаше и скок, и спад, но е налице и лошо съчетание на различни фактори. Започна войната в Ормузкия проток, у нас въведохме еврото, мина много добре смяната на валутата и в края на февруари се забеляза стабилизация в цените на храните. В същото време обаче, в съседна Гърция имаше малко произведени домати, тъй като там имаха проблем с водата и с определени болести по зеленчука. Това покачи цената. Същото се отнася и за червения, за зеления пипер и за краставицата, която от декември се предлага в малки количества. Но в момента за нея имаме една стабилна борсова цена от 1,70 евро, а при доматите цената е 2,15 евро, като за последните десетина дни имаме намаление с около 20% в цената.
- Колко са поскъпнали доматите спрямо миналата година?
- На годишна база доматът е с 53% по-скъп, краставицата е с 23% по-скъпа спрямо миналогодишната, червеният пипер - с 49%, а зеленият - с 29%. Но в момента се забелязва повишаване на предлагането на зелен пипер и вече има цена на дребно от 2-2.10 евро за килограм. При зелената салата се отбелязват свръхрекордни ценови нива заради малкото предлагане, като тя струва 74% по-скъпо от миналогодишната.
-Каква й е цената на борсата?
- 92 цента като по същото време на м. г. е струвала 53 евроцента.
- Каква е тенденцията за ранните български плодове - ягодки, черешки?
- В момента започва по-мащабно предлагане на ягоди и има спад в цената, но заради малките количества все още не сме започнали да ги наблюдаваме. От другата седмица започваме да ги следим.
- Приблизително колко струват ягодите на борсата?
- Около 2,20 - 2,30 евро за кг.
- А черешите?
- Все още са на висока цена, но тя ще върви надолу.
- Имате ли данни как върви тазгодишната реколта?
- За момента прогнозите все още са много добри. Дай Боже да не видим някакъв късен студ.
- Но земеделците от Кюстендил се оплакаха, че цветчетата в черешовите им градини са загинали от студа.
- В района на Кюстендил има пострадали площи, но в никакъв случай пораженията не са толкова големи. Като цяло за страната имаме добро предлагане на череши.
- Кои са другите черешови райони на България?
- Пазарджишкото поле подсигурява черешите за софиянци и когато там всичко е наред, имаме добро предлагане. Затова казвам, че тази година се молим в близките 10-15 дни да не виждаме късни студове и такива проявления като от миналата година, която бе лоша в климатично отношение. Така, че за момента данните са добри и ще имаме доста по-добри цени в сравнение с миналата година.
- През 2025 - та сланата съсипа всичките овошки на България. Но не ви ли се струва много шантава и тази година по отношение на климатичните проявления?
- Винаги има риск. Няма земеделска дейност, която щом е извън оранжериите, и е на открити площи, да не е под риск. Миналата година беше изключителна лоша като съчетание на фактори. Между другото, по-високите цени на ябълките и в момента са дължат на лошата 2025-та. Затова, нека да се молим.
- А не Ви ли е обидно, че ние - най-мощната земеделска механизирана и автоматизирана страна в Европа - със слава от миналото, че сме били плодородната градина, която е изхранвала народите в Стария континент, сме в положение в 21 век, в което сме се оставили на това да се молим Господ и на времето да пожалят реколтата ни?
- Вижте, и сега има доста добри градини на череши, които са направени с аерозолни смеси за борба с резките климатични промени. А що се касае до миналото, тогава през зимните месеци на пазара нямаше домати и краставици, имаше само от определени оранжерии покрай топлоцентралите и се предлагаха в показните магазини на нива от 3 лева, което се приравнява към днешни 15 долара. През целия зимен период изобщо не се ядеше нещо, което не е сезонно. Имахме голямо окрупнено производство на ябълки от сортове, които не ги изнасяхме и никой не ги желаеше. Но държавата и в момента има огромен потенциал.
На въпроса дали ми е обидно: да обидно ми е, защото ние по време на демокрацията направихме доста големи грешки - съсипахме родното си производство.
- В кои части на България има градини с модерно производство?
- В района на Стара Загора, във и край Петрич, където се произвеждат много модерни сортове, адекватни на съвременните пазарни изисквания. Но друг е въпросът, че реколтите им не са достатъчни. Що се касае до климатичните особености на времето през последните 10 години, те са доста необичайни и резки.
- Откъде внасяме плодове и зеленчуци?
- Предимно от Гърция, Полша, Италия, Германия.
- Но и от Турция, Египет, а чесън и орехи от Китай. Китайските по-евтини ли са от българските?
- Да, но и канадските орехи са по-евтини от българските. Много хора у нас ги садят за субсидии и в крайна сметка като се родят, не ги обират. Имаме доста какво да поработим по отношение на производството на орехи. През бурните години на 90-те, а и доста ветровити пояси, които са били създадени от държавата, бяха унищожени в следствие на едно или друго безхаберие. Ние направихме безобразни неща от 1990-та до 2000-та година, включително и с пазара на земя. Но поразията е сторена и няма смисъл да се връщаме назад. Това по никакъв начин не променя потенциала на държавата от гледна точка на аграрните стойности. Ние можем да произвеждаме много и висококачествена продукция, но това трябва да става по високоефективен начин.
- Имаме ли достатъчно аграноми?
- Не, имаме проблеми с образованието в тази посока. Аграрните училища са малко. Тук трябва да се включи добрата помощ на държавата и да се създават условия, да се използва много повече наука в земеделското производство и съответно да научим нашите хора да работят заедно, да се получават сдружения, да може да има висок мащаб и високоефективно производство. И съответно да създаваме по-висока придадена стойност и много повече експорт на българската продукция.
- Родните производители често се оплакват от дъмпинговото вносно производство. Какъв е механизмът българският зеленчук да издържи на ценовата конкуренция?
- Тя не е само ценова, тя е технологична конкуренцията. Турция и Гърция имат климатично предимство, по-ниски разходи, особено когато се касае за оранжерийното производство. Затова обединяването на нашите производители и увеличаването на мащаба му с оглед на това да планират какво да садят, да добиват предимство когато купуват общи ресурси, да могат по-добре да продават и с по-малки разходи, е задължително. Ние в момента сме едно разпокъсано стопанство от малки по сила пазарни фермери производители, които са с по-малък научен опит и се получават едни такива парадокси, на които сме свидетели в момента.
- Какви са тези парадокси?
- Миналата година салатите бяха много и се хвърляха, в момента се садят по-малко и се получава ценови шок, а и за потребителите няма достатъчно салати. И това е в следствие на факта, че се работи без наука, фермерите се спасяват поотделно, а разходите за продажба поединично са по-високи и водят до по-лоши и неефективни търговски практики. Те не могат да се възползват от технологичното равнище, което се ползва в света. Ако погледнем разходите за производство на един килограм картофи в Германия, то те са поне 1 път по-малки от разходите, които се правят в България за тази култура. Но там има големи кооперативи, които ползват високотехнологични машини.
- Това ли е бъдещето на българското земеделие - кооперативите?
- Да, създаване на общи структури на земеделски стопани за общи цели, било за разходи или за пласмент. Такава е практиката на най-добре работещите земеделски структури в Европа. И ние трябва да се обединим. Това ни е бъдещето!
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
