Преди повече от пет десетилетия, Аполо 14 пренесе необичаен товар в дълбокия космос. Стотици дървесни семена са част от пътуването...
Аполо 14 е осмата мисия по програмата и третата, кацнала на Луната. Докато астронавтите Алън Шепърд и Едгар Мичъл изследват лунната повърхност през февруари 1971 г., пилотът на командния модул Стюарт Руса остава в лунна орбита със семената, опаковани в личния му комплект.
След като астронавтите се завръщат успешно на Земята, семената са засадени в Съединените щати, създавайки това, което днес е известно като „Лунни дървета“. Те моат да се видят в паркове, училища, съдебни сгради, университети и правителствени обекти, служейки като жив спомен за един от най-необичайните и трайни космически експерименти на НАСА . Техният непрекъснат растеж предлага на изследователите уникална възможност да изучават дългосрочното развитие на растенията след излагане на космически пътувания.
Как започва проектът "Лунни дървета"
Идеята за експеримента идва от опита на Стюарт Руса преди да се присъедини към НАСА. Преди да стане астронавт, Руса е работил като димоходец за Службата по горите на САЩ, скачайки с парашут в отдалечени гори, за да се бори с горски пожари.
Преди мисията Аполо 14, Горската служба си партнира с НАСА, за да изпрати няколко вида дървесни семена в космоса. Генетикът на Горската служба Стан Кругман е избрал семена от Loblolly бор, явор, евкалипт, секвоя и дугласова ела за експеримента.
Семената са запечатани в малки контейнери и поставени в личния комплект на Руса на борда на командния модул „Кити Хоук“.
Пътешествие около Луната
Аполо 14 излетя на 31 януари 1971 г., превръщайки се в третата успешна мисия за кацане на хора на Луната. Въпреки че семената никога не са докосвали лунната повърхност, те са пътували по-далеч от почти всеки растителен материал, който е отивал преди това. Докато Шепърд и Мичъл са извършвали дейността си на Луната, Руса и семената са останали в лунна орбита, обикаляйки около Луната, преди да започнат обратното пътуване към Земята.
Семената са преживели изстрелване, пътуване в дълбокия космос, лунна орбита и повторно влизане в лунната атмосфера, което ги прави част от един от най-ранните биологични експерименти, свързани с изследването на Луната.
Какво се случи след мисията?
След завръщането на Аполо 14, контейнерите със семена случайно се отворили по време на обработката след полета, разпръсквайки семената и пораждайки опасения, че експериментът е бил провален.
Учените са възстановили семената и са започнали тестове за кълняемост. Въпреки инцидента, много от семената са покълнали успешно.
По-късно изследователите са сравнили семената, донесени от космоса, с контролните семена, останали на Земята, и не са открили съществени разлики в растежа или външния вид. Дърветата изглеждат напълно нормално, което се определя като важно откритие.
Космическите пътувания не са променили развитието им.
Къде са Лунните дървета днес?
Към средата на 70-те години на миналия век младите дървета са засадени. Много от тях са осветени по време на честванията на двестагодишнината на Америка през 1975 и 1976 г.
Лунни дървета са засадени на най-различни места, включително Белия дом, съоръжения на НАСА, щатски столици, университети, училища, паркове и мемориални места. Някои дори са изпратени в чужбина до страни като Бразилия, Швейцария и Япония. Днес много от тези дървета все още се намират в САЩ. Въпреки това, не е поддържан пълен основен регистър, което затруднява определянето точно колко оригинални лунни дървета са оцелели.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
