Много талантливи хора има под българското небе
. Гневът е липса на маски
. Алчността и користта трябва да бъдат държани в херметически затворено пространство в умовете ни
. Хората с големи банкови сметки не трябва да могат да купуват невинността си
- Г-жо Евтимова, в разказа си „Цветница“ пишете: „Превърнахме Бог в книга, захвърлена на прашна лавица…Някой ден хората ще станат книга, захвърлена на прашна лавица…“. Единствено развитието на изкуствения интелект (ИИ) ли е причина за тази Ваша мрачна прогноза?
- Това по-скоро е мрачна мисъл. За това, че ако се осланяме на изкуствения интелект и се унищожаваме взаимно, тогава наистина можем да се превърнем в прах. Но моята надежда е, че човечеството е мъдро, че в течение на хилядолетия много трудно и бавно, но полека-лека то е ставало по-хуманно. Надявам се да използваме изкуствения интелект по мъдър начин. Да не даваме път на мързела, а да прилагаме ИИ като лъч, който осветява тайните на човешката природа, за да се спаси човечеството от болестите и да помъдрее още повече.
- В същия свой разказ пишете още: няма лекарства, но има дронове…Накъде върви светът и кое е неговото спасение?
- Дълбоката ми вяра е, че човечеството ще успее да се държи така, че да заглъхне тътенът на войната. Това ще е много, много трудно. Но хората, които всеки ден ходят на работа, стават рано сутрин, имат различни професии и стремежи – навсякъде по света са против войната. Ясно е, че тя се води, за да се обогатяват олигарсите – по-малко от 100 на брой, които управляват света. Но ако човечеството се превърне в пустош, отровена от атомната угроза, къде ще отидат те? Не могат да се превърнат в богове! Не могат. Какво си въобразяват тези, които държат света в ръцете си?! Че колкото повече хора убиват, толкова по-бързо ще се превърнат в богове? Не, те толкова по-бързо ще сложат край на децата си, на бъдещето. Милиардите хора по света искат да живеем в мир.
- Злото е един от бичовете на днешния размирен свят. Как обаче можем да се справим със злодеите – да ги убиваме ли, да ги приобщаваме ли или да постъпваме с тях по друг начин?
- Много съм мислила по въпроса. И смятам, че ако се наложи една строга дисциплина в рамките на целия свят, която да е валидна за всички, може да се сложи ред. Хората с голяма банкова сметка да не могат да купуват невинността си. Тогава може би броят на злодеите ще намалее. Но людете не се раждат злодеи. Човек винаги е сплав от добро и зло. По-умните не парадират, защото богатството е най-мощно когато блести в тишина. Ако законът е валиден за всеки един от нас, тогава злодеите ще помислят дали да продължават да са такива.
- А какво трябва да пише в първите няколко точки на т. нар. Закон за дисциплината?
- Християнството знае десетте Божи заповеди. Защо не се обърнем към тях? Не убивай, не мами, не давай път на алчността и користта в мислите си! Алчността и користта трябва да бъдат държани в херметически затворено пространство в умовете.
- Обществото ни е силно разделено, а Вие твърдите че разделението прави имунната система на човека по-силна. Но как раздробеното може да роди устойчивото?
- Разделението никога не ме е плашило. Защото то доказва наличие на мисловен процес. Това наистина е много труден въпрос, но за мен първата стъпка винаги е била да се отнасяме с респект към индивида, който е на противоположно мнение. Това понякога е в сблъсък с човешката природа, която често се поддава на гняв. Защото гневът е липса на маски, той е откровен. Затова сме хора, затова сме еволюирали милиарди години - за да разберем, че гневът е като ядрената енергия. Нека хванем гнева за изпълнение на добри цели. Да кажем, заявявам се срещу крадците. Ако моят опонент не краде, ако аз не крада, тогава бихме могли да се обединим срещу измамите. Ето как раздробеното може да се превърне в сплав. Човечеството е измислило как да създава сплави, за да направи живота на хората по-лесен. Страхувам се от това, че технологията бързо напредва и човешката природа още както Омир и Шекспир я описват, не се е развила нито на милиметър напред. Тоест, за да можем ние да решим даден въпрос, макар да сме на диаметрално противоположни позиции, първата стъпка е може би сами на себе си да забраним лъжата, кражбата, насилието. И когато нашият опонент го направи за себе си, тогава може би бихме могли да се обединим. Така можем да направим сплав, да потиснем желанието да се обогатим за чужда сметка, за командваме, да потъпкваме обратното мнение, да лъжем, да мамим. Това е трудно, но е постижимо. След като сме направили химически сплави, защо не направим духовни? Ако всеки за себе си сложи по някакъв начин максимално ограничение на негативното, на злото, на алчността, и различно мислещият от нас направи същото, тогава какво би ни попречило да направим духовна сплав? За да създадем нашата общност по-човечна.
- В едно от предишните ни интервюта казахте, че неграмотността е по-страшна от насилието. Да, тя ражда престъпници в различни одежди. Но, имате ли усещането, че днес държавата ни се грижи повече за бежанците, отколкото за приобщаването на различните етноси? Питам Ви, защото знам за Вашата слабост към ромите.
- Как можем да подадем ръка на хората, различни от нас? Наскоро във влака за Стара Загора пътувах с 32 годишна ромка, майка на пет деца. Едното беше на две години и половина. И аз имам такова внученце. Тя вика: я го наглеждай, ако се събуди му дай нещо да яде. И изведе нанякъде другите си деца. Най-малкото спеше върху куфар, завито с одеало. По едно време се събуди, тръгна да плаче. Дадох му ябълка, хапна си, усмихна се и заспа отново. Кого да приобщаваме? Те са хора като нас. Дали съм българка или ромка, еднакво боли. Така, че може би първа стъпка трябва да е поведението на всеки от нас, да следим дали не предизвикваме раздразнения. Докато пътувам с влаковете виждам как българи си пускат телефоните и цялото купе слуша чалга. Защо? Отново отиваме там, че ако има една по-висока дисциплина и ако хората осъзнаят че няма вратички да се измъкнеш от правилата, това е за благото на общността. Това трябва да бъде основата – държавата да прилага едни и същи мерки, независимо от етническата принадлежност на хората. И българинът, и ромът да си плащат за нарушенията. Правилата да бъдат прилагани повсеместно и без възможност богатите да си купуват невинност.
- Казвате, че българинът е роден талант. Историята е доказала, че талантът оцелява винаги и е жив през вековете. Затова светът има гениални хора. Какъв е обаче днес събирателният образ на родния ни талант?
- В СУ „Климент Охридски“ водя курсове по творческо писане вече пета година. Вчера например, говорихме за Франц Кафка – за разбирането му за света, за метаморфозата. Задодох тема, която студентите не знаеха предварително. Бих искала да дойдете в моите часове и да видите какви красиви неща пишат младите хора. Съвсем наскоро за трети път журирах конкурса „Вълшебното перо“, организиран от българското училище „Иван Вазов“ в Париж. Миналата година имаше 872 творби. Знаете ли колко талантливо пишат? В Кюстендил пък бях на последния етап на олимпиадата по български език. Разговарях с младите – ученици от 7 до 12 клас. Те много искат да учат физика, медицина. Пишеха и говореха красиво. Затова да, убедена съм, има толкова талантливи хора под българското небе. И тук не говорим за етническа принадлежност. Не можете да си представите как деца с турско звучащи имена говореха за тяхното родно село в Родопите, в Кърджалийско. Трябва да помогнем на тези млади хора да повярват, че носят нещо огромно в себе си. На тях им разказах за Алберт Камю, който е роден в Алжир. Баща му умира, когато е на 11 месеца. Майка му е глуха, неграмотна. Има един учител който му помага да се подготви по френски език, по математика, по латински. Той взима матурата. И след 20 години става Нобелов лауреат по литература. Първият човек, на когото се обажда е майка му, с която са живяли заедно с неговия парализиран вуйчо, брат му и баба му в 19 квадрата. Без електричество, без вода, без тоалетна. Но той полага страхотни усилия и получава Нобел. Другият човек, на който се обажда след майка си, е неговият учител Луи Жермен. Казах на младостта на България: вие имате учители като Луи Жермен. Имате родители като майката на Камю. Тя е чистила 25 къщи, за да може той да учи. Във ваши ръце е да създадете себе си успешни.
- И тъй като разговаряме в навечерието на Великден трябва ли да има прошка и доколко покаянието смъква греховете от гърбовете на човеците?
- Прошка трябва да има. Различните народи имат интересни мисли за прошката, които звучат по подобен начин. Нека цитирам, арабска, френска, английска или испанска поговорка, например. „Прости, това показва че си голям човек. Не на ръст. Ти си голям дух. Прости, но не забравяй“. Ако човекът на когото си простил отново тръгне по този злокобен път, това означава, че твоята духовна енергия, твоята най-светла духовна валута отива на пусто. Нека прощаваме, но по такъв начин, че човекът да осъзнае какво получава - огромната стойност на тази прошка. А стойността му помага да тръгне напред и да извърви себе си достойно.
- Какво е за Вас Възкресението и ако имате молитва за България, коя е тя?
- Възкресението е онази сила, която се изразява в доброта към непознат. Възкресението е тази сила да нараства. Възкресението е на Христос, но и на човечеството. Човечеството няма да се превърне в прах. То трябва да позволява на човечността да възкръсва с всяко новородено, с всеки спасен човешки живот. С всеки заглъхнал взрив, с всеки куршум, който не е изстрелян. Да възкръсне човечността и да заглъхне тътенът на войната.
Молитвата ми за България е да възкръсне нашата сила, да живеем в мир и на първо място да бъдем здрави. България да заеме достойното си място, защото е силна с интелекта на българите. В наши ръце е да обуздаем агресията на неграмотността.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
