“Полегнала е Тодора” проплака от екрана на филм с девет номинации за “Оскар”
Чудото, което ни кара да настръхваме, и да се чувстваме единни, българи, това е българската музика. Тя е красота отвъд, каза Робърт План.
Нашата песен е аплодирана отдавна по света, позната, обичана награждавана.
Както знаем, единственото българско „Грами“ е заслужено от „Мистерията на българските гласове“.
В космоса на Аватар, сред сияещите гори на Пандора, блести и български глас. Радка Варимезова – дъщеря на народната певица Цветанка Варимезова и гайдаря Иван Варимезов, преподаватели в UCLA – записва соло в “Jake’s First Flight” по музика на Джеймс Хорнър. Десет певици импровизират на измислен език, но нейният тембър остава във финалната версия на саундтрака към филма на Джеймс Камерън. Девет номинации за „Оскар“. Милиарди приходи. И глас, тръгнал от фолклорна България.
Това обаче е само върхът на айсберга.
Българските хорове от десетилетия изпъкват в най-големите световни продукции. „Притури се планината“ в изпълнение на Мистерията на българските гласове звучи във филма Исус от Монреал, а тяхната интерпретация на „Зайди, зайди, ясно слънце“ затваря с епична сила финала на „300“.
В документалния шедьовър „Срещи на края на света“ на Вернер Херцог под ледената тишина на Антарктида звучи „Планино, стара планино“ на Стефан Драгостинов в изпълнение на хора към ансамбъл „Филип Кутев“. В анимацията „Братът на мечката“ български женски хор участва в музикалната тъкан на композицията от Фил Колинс.
Гласовете ни присъстват и в историческата продукция „Троя“, както и във филма „Кралицата дева“. Българската вокална школа – с неравноделните си ритми и дисонантни хармонии – се оказва идеалният фон за древност, мистицизъм и епос.
През 1992 г. рок иконата Дейвид Бауи и супермоделът Иман сключват.
По време на церемонията звучи “Калиманку Денку” в изпълнение на Янка Рупкина. Трелите на Рупкина докосват шейсетината приятели на двойката, сред които Йоко Оно, Брайън Ино, Тиери Мюглер и коафьорът Теди Антолин... “Не исках да вървя към олтара под звуците на популярния “Сватбен марш”, защото не обичам тази мелодия, обяснява по-късно в интервю Иман. За да направи церемонията максимално лична, Боуи пише и останалата музика за нея. Смесва западноевропейски и арабски мотиви, обвързва в мелодия мъжа от Лондон и жената от Могадишу. Саундтракът на тяхната любов се понася над Флоренция, където интелектуалецът Боуи се прекланя пред ренесансовото изкуство, а Иман говори перфектно езика, който научила още като момиче в бивша италианска колония, родната й Сомалия.
През годините западни музиканти като Питър Гейбриъл открито изразяват възхищението си от българските вокални традиции. Саундтракът му към
Последното изкушение на Христос – албумът “Passion” – променя представата за филмова музика, смесвайки етнически влияния и сакрални звучения, вдъхновени и от Балканите.
Във френския филм от 2019 „Нашата щастлива ваканция“ звучи „Моя страна, моя България“ на Емил Димитров. На въпроса защо са се отправили насам за проекта си Касир и Шаму, които са автори на сценария, обясняват, че са искали да покажат територия, която все още не е съвсем готова за туризъм. За целта двамата прекарват близо 2 месеца у нас преди още да щракне клапата на филма. Те обикалят с кола из различни градове и села на България, за да могат да набележат възможно най-реалистичните за целите на продукцията им места.
Една българска народна песен проплака от екрана на филм с девет номинации за „Оскар“ – и светът я чу. „Полегнала е Тодора“ в изпълнение на Мистерия на българските гласове звучи в самото начало на „Баншите от Инишерин“ – черната притча на Мартин Макдона за разпада на едно приятелство на фона на ирландската гражданска война.
И въпросът не закъсня: как Родопите се оказаха на един въображаем ирландски остров от 1920-те?
Отговорът е прост и едновременно с това – артистично инстинктивен.
Композиторът на филма Картър Бъруел разказва в интервю, че Макдона му изпратил музика, която слушал, докато обмислял филма. Плейлистът бил еклектичен – Брамс, индонезийска музика, българска народна песен. Нито една от тези композиции няма очевидна връзка с Ирландия от 1920 г. Именно това, по думите на Бъруел, привлякло режисьора.
„Трио Българка“ записва беквокали за песни на Кейт Буш през 1989 и 1993 г. А Лейди Гага използва „Кавал свири“ за музикален фон във видеоклип през
2017, който публикува в Инстаграм. Видеоклипът беше част от рекламната кампания на предстоящия филм „Gaga: Five Foot Two”, който документира нейната подготовката за участието й в „Супербоул”. На него певицата е облечена с блестящ костюм и се издига във въздуха.
Кадърът е от изявата й предишната година на полувремето на „Супербоул”.
Българската народна песен “Бре Петрунко” в аранжимент на Емил Струнджев озвучи рекламен клип на автомобилния гигант Mercedes. Фолклорната ни музика е фон във видеото, което е гледано повече от 6.7 милиона пъти в YouTube.
През 2011 г. американската звезда Джейсън Деруло издава песента Breathing.
Парчето се изкачва в международните класации, а драматичното интро с женски хор създава усещане за нещо древно, почти сакрално.
Това не е случаен ефект. В основата му стои българската народна песен „Пиленце пее“ в изпълнение на Мистерията на българските гласове.
Ето кои са те.
„Мистерията на българските гласове“ е поредица от четири албума с компилации на обработена и авторска българска нардона музика, издадени от швейцарския продуцент Марсел Селие.
Зад името Мистерията на българските гласове стои впечатляваща селекция от състави: Женският хор при Ансамбъла за народни песни на Българското национално радио,
Хорът при ансамбъл „Филип Кутев“, Хор „Тракия“, Хорът при ансамбъл „Пирин“,
Хорът при ансамбъл „Толбухин“ (днес Добрич) и Хорът при ансамбъл „Родопа“.
Това не е един-единствен ансамбъл, а витрина на най-доброто от държавно подкрепяната фолклорна школа.
Първият албум от поредицата, издаден във Франция, печели престижната награда „Гран При дю Диск“. Истинският пробив обаче идва след преиздаването му в САЩ през 1987 г. Западната публика, в разгара на вълната от уърлд мюзик, открива звук, който не прилича на нищо познато – отворени гърла, напрегнати дисонанси, неравноделни ритми и онази сурова енергия, която звучи едновременно древно и модерно.
Вторият албум излиза през 1988 г., влиза в класацията за уърлд мюзик на списание Billboard, а през 1989 г. носи награда „Грами“ за традиционна фолклорна музика.
Разбира се най-високо се изстрелва и най-известната песен „Излел е Дельо хайдутин“, която идва от родопския край. Песента в изпълнение на жената с най-великия глас Валя Балканска, е включена в Златната плоча на Вояджър, като музикално послание от Земята към Космоса.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
