„Готови сме да разговаряме. Ако става дума за териториалния въпрос, той трябва да бъде обсъждан на равнище лидери. Останалите въпроси са в компетентността на техническите работни групи. Следователно всичко това може да бъде обсъдено през ноември.“ С тези думи украинският президент Володимир Зеленски потвърди предстоящото възобновяване на мирните преговори между Киев и Москва с посредничеството на САЩ.
В интервю за украинската телевизия ТСН, цитирано от Франс прес, той очерта основните условия, при които Украйна е готова да преговаря за прекратяване на войната. Голямата цел е разговорите между дипломатическите екипи да подготвят среща на най-високо равнище, на която да бъдат решени най-трудните въпроси.
Вашингтон подготвя тристранна среща през ноември
Зеленски съобщи, че съществува договореност през ноември да се проведе среща между представители на Украйна, Русия и САЩ. Американската страна е получила потвърждение за готовността на Москва да участва в подобен формат, а Киев настоява разговорите да започнат възможно най-скоро. Очакванията са първият кръг да се състои през първата половина на месеца, съобщава Ройтерс.
Подготовката на срещата е резултат от поредица дипломатически контакти. Специалният пратеник на американския президент Доналд Тръмп - Стив Уиткоф, разговаря със Зеленски в Осло, след което се срещна с руския президент Владимир Путин в Санкт Петербург. В консултациите от американска страна участва и Джаред Къшнър.
Сред възможните места за преговорите е Абу Даби в Обединените арабски емирства. Обсъждат се и други варианти в Близкия изток или Европа, като окончателната организация все още се уточнява.
Украинският президент припомни, че Киев е очаквал подобна среща още през октомври, но тя не се е състояла. Сега надеждите са дипломатическата инициатива да преодолее застоя, в който преговорният процес се намира от месеци.
Зеленски постави граница пред териториалните отстъпки
Най-сериозният спор между Украйна и Русия остава бъдещето на окупираните територии. Москва настоява за признаване на териториалните си претенции, докато Киев категорично отказва да приеме, че временно окупираните украински земи могат да станат законна част от Руската федерация.
Зеленски разкри, че американските посредници многократно са повдигали въпроса за възможна размяна на територии. Украинският държавен глава обаче отхвърли подобен подход като основа за договаряне между техническите екипи.
„Всички трябва да разберат едно. Първо, ние нищо не разменяме за нищо“, заяви той пред ТСН. Според него разговорите за териториите могат да се водят единствено на равнището на държавните лидери, които разполагат с необходимите политически правомощия.
Позицията му оставя отворена възможността за обсъждане на териториалния въпрос, но не и за предварително съгласие с руските искания. Киев продължава да настоява, че евентуалното мирно споразумение трябва да бъде придружено от гаранции за сигурност, които да предотвратят нова война.
Примирие в Черно море и край на ударите по енергетиката
Украинският президент очерта и няколко конкретни предложения, които според него могат да бъдат обсъдени още при първите разговори. Сред тях са прекратяване на нападенията срещу енергийната инфраструктура, спиране на бойните действия по море и мерки за гарантиране на безопасното корабоплаване.
Възможното енергийно примирие има особено значение за Украйна преди зимата. Руските атаки срещу електроцентрали, подстанции и други обекти от енергийната система продължават да създават сериозни трудности за населението и икономиката. Споразумение за спиране на подобни удари би могло да бъде една от първите практически стъпки към по-широко прекратяване на огъня.
Не по-малко важен е въпросът за Черно море. Зеленски подчерта, че сигурността на морските маршрути е жизненоважна за украинския износ на зърно, който осигурява приходи за държавния бюджет. Безопасното корабоплаване има значение и за вноса на стоки, необходими за функционирането на страната.
Така евентуално споразумение за прекратяване на атаките в морето би имало отражение не само върху украинската икономика, но и върху сигурността на корабоплаването в целия Черноморски регион.
Размяната на пленници също влиза в преговорите
Друг важен въпрос, който Зеленски иска да бъде поставен на масата, е освобождаването на украинските военнопленници. Той приветства последната размяна с Русия, при която по данни на Ройтерс са се завърнали 270 украински военнослужещи, но подчерта, че това не решава проблема.
„Това е доста голяма размяна, но не е размяната, която ни е необходима - все още не е всички срещу всички“, заяви президентът. Според него окончателното уреждане на този хуманитарен въпрос също ще изисква решения на най-високо политическо равнище.
Киев настоява и за активно участие на европейските държави в бъдещите договорености. Зеленски смята, че европейските партньори трябва да имат съществена роля при определянето на гаранциите за сигурност и изграждането на механизми, които да осигурят устойчивостта на евентуалното мирно споразумение.
Може ли ноември да доведе до среща между Путин, Тръмп и Зеленски?
Най-амбициозната цел на украинския президент е тристранните преговори между екипите да подготвят директна среща между него, Владимир Путин и Доналд Тръмп. Според Зеленски именно държавните лидери могат да постигнат решения по въпросите, за които техническите групи нямат правомощия.
„За нас най-важният резултат е възможността за среща в тристранен формат на равнище лидери“, подчерта той. Това означава, че Киев разглежда разговорите през ноември не като завършек на дипломатическите усилия, а като възможно начало на решаващ етап от тях.
Различията между двете воюващи страни остават значителни. Русия настоява за териториални и политически отстъпки, докато Украйна поставя акцент върху прекратяването на огъня, запазването на отбранителните си способности и международните гаранции за сигурност. Зеленски вече заяви, че след евентуално мирно споразумение украинската армия ще се нуждае от гарантирано финансиране поне за десет години.
Именно затова предстоящите разговори ще бъдат важен тест за готовността на Москва и Киев да пристъпят към конкретни договорености. А американската дипломация ще трябва да намери начин да сближи позиции, които досега многократно са осуетявали опитите за напредък.
