С мащаби, невиждани от десетилетия, европейската отбранителна индустрия изживява същински строителен бум.
Военните производствени мощности на континента се разрастват три пъти по-бързо от обичайното за мирно време, а индустриалните площи нарастват до над 7 милиона квадратни метра. Това разкрива анализ на британския “Файненшъл таймс”, базиран на сателитни изображения от 150 обекта, принадлежащи на 37 водещи компании в отбранителния сектор.
В основата на това индустриално настъпление стои не само нуждата от непрестанни доставки за Украйна, но и стремежът на страните от Европейския съюз да гарантират собствените си военни резерви в контекста на все по-несигурните сигнали от Вашингтон относно ангажимента му към европейската сигурност.
Откакто Русия предприе пълномащабно нахлуване в Украйна през 2022 г. отбранителният сектор на Европа изостави модела „точно навреме“, типичен за мирновременна логистика, и се насочи към устойчива на война производствена основа. Според “Файненшъл таймс” бетонът и стоманата вече изместват политическото говорене, а това е доказателство, че плановете се превръщат в реалност.
Сателитите разкриват мащаба на трансформацията
Базирайки се на повече от 1000 изображения от радарните сателити "Сентинел-1" на Европейската космическа агенция, изданието идентифицира строителна активност в една трета от наблюдаваните обекти. Най-осезаемото увеличение на производствени площи се регистрира в периода 2024–2025 г., когато те достигат 2,8 млн. кв. м, спрямо едва 790 000 кв. м през 2020–2021 г.
На изображенията ясно личат новопоявили се сгради, нова инфраструктура и признаци на сериозни подготвителни дейности. В много от случаите се строят не само производствени халета, но и пътища, логистични зони и допълнителни съоръжения – свидетелство, че не става въпрос за временни мерки, а за дългосрочно пренастройване на европейската индустрия.
Един от най-мащабните примери за това се намира в унгарския град Варпалота, където германската “Райнметал” и държавната унгарска компания N7 Holding изграждат внушителен комплекс за производство на боеприпаси и експлозиви. Строителството все още е в ход, тъй като се предвижда съоръжението да покрива широка гама от боеприпаси и да разполага със завод за експлозиви – знак за амбициите на проекта.
Европейска инжекция за боеприпасите
Съществен двигател за тази експанзия е и т.нар. Акт в подкрепа на производството на боеприпаси (ASAP), по който досега са отпуснати 500 милиона евро. Програмата е създадена с цел да отстрани тесните места в производството на боеприпаси и ракети – сектори, които се оказаха критично важни за подкрепата на Украйна. Анализът на “Файненшъл таймс” обхваща 88 обекта, свързани с ASAP, като при 20 от тях се наблюдава ясно видимо физическо разширение. Става дума за нови сгради и пътища, в някои случаи за изцяло нови заводи. При други 14 обекта се забелязват по-малки промени, като изграждане на паркинги или складови площи.
Освен одобрените проекти списъкът включва и 12 съоръжения, чакащи финансиране по ASAP, както и над 50 обекта в ЕС и Великобритания, които участват в производствени вериги за ракети. Сравнителният анализ на “Файненшъл таймс” показва, че предприятията, които вече са получили средства от европейската програма, нарастват с много по-бързи темпове от останалите.
Компанията Roxel, специализирана в ракетни двигатели, също е сред бенефициентите, което подчертава стремежа на ЕС да подкрепи не само класическото производство на снаряди, но и по-сложни компоненти от съвременната военна индустрия.
Следващият кръг - дронове, ракети и въздушна отбрана
Еврокомисарят по отбрана Андрюс Кубилюс потвърди пред “Файненшъл таймс”, че производственият капацитет на Европа за боеприпаси се е увеличил от 300 000 на 2 милиона броя годишно. Това е растеж, който до голяма степен се дължи на разширяването на заводите на “Райнметал”. Компанията очаква до 2027 г. да произвежда 1,1 милиона 155-милиметрови снаряда годишно, при едва 70 000 през 2022 г., т.е. десеткратно увеличение в рамките на пет години.
На фона на тези развития Европейската комисия подготвя нова програма за 1,5 милиарда евро, която да „копира логиката на ASAP“ чрез грантове и координирани обществени поръчки. Според Кубилюс ЕК вече проучва дали подобен модел може да бъде приложен и към други индустриални сектори с военно значение. Сред тях на първо място са ракетите, въздушната отбрана, артилерията и дроновете.
Разгръщането на военната индустрия в такъв мащаб показва, че Европа не само реагира на войната в Украйна, но и преосмисля основите на своята отбранителна стратегия. От сателитните образи до законодателните инициативи, картината е една: континентът се готви за нова ера на геополитическа нестабилност. Прави го с бетон, снаряди и все повече фабрики.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
