След примирието в Близкия Изток и документа в Хага, наред е вътрешният план "Америка отново велика"
Само седмица е минала, откакто американският президент Доналд Тръмп напусна преждевременно срещата на върха на Г-7. Още докато летеше от Канада към САЩ, останалите лидери обявиха, че са единни като юмрук в желанието си за по-голяма подкрепа за Украйна, но са недоволни, че американският президент не успа да намери време да се срещне със Зеленски, както и че е провалил подписването на съвместна декларация.
Първата голяма външнополитическа победа на Тръмп - примирието между Израел и Иран след американските удари по ядрените бази, обаче издуха хладния канадски вятър и донесе слънце и много топлина за срещата на върха на НАТО.
И ако миналата седмица съюзниците на Америка бяха огорчени, то сега Тръмп отиде до Европа
с намерение да се наслади на тяхната похвала
Гълфриймът му донесе топъл евроатлантически вятър още докато прекосяваше Атлантика на борда на Air Force One. Генералният секретар на НАТО Марк Рюте му изпрати съобщение с поздравления и благодарности за решителните действия в Иран.
"Беше наистина невероятно и никой друг не би се осмелил да направи това", написа Рюте. Посланието му беше пределно ясно - забравени са всички разногласия, които Тръмп е имал с НАТО в миналото.
Нещо повече - Рюте му предвеща още един голям успех на срещата на върха. И той се случи - страните членки се съгласиха с искането за увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП.
"Това ще бъде вашата победа",
завърши съобщението на Рюте, а топлите му думи към Тръмп и готовността му да ги сподели със света постигнаха целта си - показаха на целия свят колко много се е променила дипломатическата ситуация и отношенията със съюзниците.
Тръмп кацна в Хага с високо вдигната глава и широка усмивка, която не помръкна дори когато нидерландската кралица изненадващо тръгна да го имитира. А европейските лидери спазиха вековната традиция: Победителите не ги съдят, те ги следват!
Още на тържествената вечеря вкупом поднесоха почитанията си и се наредиха на опашка за снимки. Преглътнаха дори обещанието му, че докато е президент, Русия няма да нападне страна от НАТО. Оставиха Зеленски навън от основната среща. А накрая записаха като решение разходите за отбрана да се вдигнат до нивото, до което той настояваше от доста дълго време.
Тръмп гордо нарече решението - "Хагски отбранителен ангажимент, а
единствената страна, която отказа да се подчини
бе Испания. Но това едва ли ще е задълго, защото Тръмп отново им показа любимата си таблица с търговските мита.
Докато той ликуваше, демократите и техните сподвижници - в Европа и в Америка, мишкуваха. Първо се изсмяха на съобщението му, че е постигнал примирие. После се опитаха да омаловажат успеха му и твърдяха, че Иран продължава да има ядрено оръжие.
След победоносната среща в Хага обаче просто се обезоръжиха. Медиите, които им симпатизират, се принудиха да извадят на преден план жълтите новини.
Насочиха прожекторите върху прекалено удобната му спалня в кралския дворец. Вторачиха се в жълтия гащеризон на кралица Максима, с който тя се появи за официалната снимка.
Загледаха се дали Зеленски е със същия костюм
с който влязъл в Бъкингамския дворец. Стигнаха дори до размерите на столчетата, на които американския и украинския президент беседваха почти 40 минути.
Всъщност, дългоочаквания разговор между двамата не хвърли светлина върху това какво смята да прави Тръмп за войната в Украйна. Той каза само, че е имал обедна среща със Зеленски "за да види как се справя".
Американските медии извадиха заглавия, че Америка и Украйна ще произвеждат заедно дронове, а руските - че Тръмп обмислял да се чуе отново с Путин.
Но това, което всички чуха на пресконференция на американския президент бе, че и Зеленски, и Путин вече искали да се сложи край на войната, но стъпките до мира за всички остават въпросителна.
Зеленски продължава да чака дали ракетите "Пейтриът" ще се пренасочат от Израел към Украйна. А европейските лидери чуха притеснителните думи от Тръмп, че не може да се закълне, че Путин няма амбиция за владение на друга европейска страна.
Всъщност, може да има амбиции, но в последните дни
Путин няма много поводи за радост
Бойната руска техника в Иран стана лесна мишена за американската. Пък и лелеяният скок на петрола от евентуално затваряне на Ормузкия проток се провали с гръм и трясък. Русия ще продължава да търпи загуби от рекордно ниските цени на горивата.
Завършилият Санктпетербургски форум пък се оказа с рекордни чужди експерти, но само с шепа ВИП персони и завърши с няколко азиатски сделки. За сметка на това на преден план излязоха участието в дискусиите на дъщерите на Путин, както и предупреждението на икономическия министър, че Русия е на крачка от рецесия.
В същото време попътният вятър следва Тръмп. Той вече получи поредната номинация за Нобеловата награда за мир от републикански конгресмен, а друг такъв - Томас Маси от Кентъки, който планираше да внесе законопроект, ограничаващ използването на военна сила от Тръмп в Иран, обяви, че се отказва от инициативата.
Вицепрезидентът Ванс очерта трите стълба
на външнополитическата доктрина на Тръмп - ясно дефиниране на американските интереси; агресивни преговори за постигане на тези интереси; ако е необходимо, използването на преодоляваща сила.
Факт е, че през последните две седмици Тръмп се колебаеше между дистанцирането на САЩ от израелските атаки срещу Иран и активното участие в тях. Между призивите за "безусловна капитулация" на Иран и преговорите за прекратяване на огъня. Между подкрепата за идеята за смяна на режима и омаловажаването й.
Но макар това да се струваше на мнозина като влакчето в увеселителния парк, където на всяка крачка имаш чувството, че ще излезеш от релси, резултатите говорят сами за себе си.
"Дойдох тук, защото това трябваше да го направя, но си тръгвам оттук малко по-различно. Гледах как ръководителите на тези страни се издигат и любовта и страстта, които показаха към страната си, бяха невероятни. Затова и срещата е исторически крайъгълен камък. Постигна се нещо, което никой не е смятал за възможно. А те казаха: Вие го направихте, сър, направихте го. Е, не знам дали съм го направил, но мисля, че го направих."
Това е Тръмп, за когото дори враговете му трябва да признаят - тази седмица оспорваната му надпревара завършва с победоносен марш.
За администрацията на Белия дом обаче проблемите и с Газа, и с Украйна остават въпрос на бъдещето.
А новата гореща точка е икономическа
Медиите, приближени до демократите, вече извадиха на дневен ред, проблемите му с шефа на Федерелния резерв Пауъл и по всичко личи, че скоро се чака голяма новина.
Примирието в Близкия Изток вдигна фючърсите на американските акции, като бенчмарковият индекс S&P 500 е на една ръка разстояние от исторически връх.
Основните индекси на Уолстрийт спряха двудневното рали, като инвеститорите се довериха на примирието между Израел и Иран, но сега са вперили очи в очакваните данни за ключовия индекс на инфлацията и войната между Тръмп и шефа на федералния резерв.
Джером Пауъл имаше тези дни изслушване в Конгреса, на което той отново подкрепи изчаквателния подход към бъдещите решения за лихвените проценти.
С тази позиция той отдавна е трън в очите на президента Тръмп, който е нетърпелив централната банка да последва примера на много от глобалните си колеги и бързо да намали лихвите. Твърди, че ако не се случи, това ще струва на правителството стотици милиарди долари лихвени плащания.
На тръгване от Хага, Тръмп дори се подигра с интелигентността на Пауъл и засили слуховете, че президентът скоро може да го замени преди края на мандата му идната година.
Тръмп намекна пред репортери, че е стеснил списъка с потенциални наследници до трима или четирима души. Wall Street Journal пък съобщи, че раздразненият Тръмп обмисля да избере и обяви заместник още това лято.
Вътрешният проект - Америка отново велика, може би ще създаде временна пауза в международната офанзива на Тръмп. Но, кой знае? Все пак става дума за непредвидимия Тръмп.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
