Доскоро ги препоръчваха като по-добър избор за хората, които обичат риба, но не искат да допринасят за унищожаването на морските екосистеми. Днес обаче част от същите видове вече попадат сред проблемните.
Оказва се, че дори изборът на вечеря може да се превърне в малка екологична дилема.
Британската природозащитна организация Marine Conservation Society публикува новото издание на своя Good Fish Guide – ръководство, което оценява доколко устойчив е уловът на различните видове риба и морски дарове.
Резултатите показват тревожна тенденция. Запасите на някои риби намаляват, риболовният натиск се увеличава, а видове, смятани доскоро за добър избор, вече получават по-неблагоприятни оценки.
Но има и изненадващо добра новина: един от най-прочутите и ценни морски хищници – атлантическият червен тон – постепенно се възстановява.
Хекът вече не е толкова добър избор
Сред най-засегнатите от новите оценки е европейският хек.
В продължение на години той е препоръчван във Великобритания като алтернатива на атлантическата треска, чиито запаси са сериозно намалели.
Но сега хекът, уловен в Северно море, Келтско море и Бискайския залив, преминава от зелена в жълта категория.
Това означава, че съответният риболов вече не се смята за най-добрия екологичен избор и се нуждае от подобрение.
Причината е комбинация от намаляващи запаси и засилен риболовен натиск.
Важно е обаче да се направи разграничение: не всеки хек, независимо къде и как е уловен, получава една и съща оценка.
Още една популярна риба попадна в червения списък
Подобна е съдбата на сайдата, известна на английски като coley или saithe.
Тази риба, родствена на треската, се използва широко във Великобритания за традиционните рибни ястия.
За сайда, уловена с дънен трал в определени райони около Великобритания – включително Северно море, западно от Шотландия, района Рокол и Скагерак – оценката вече е червена.
Това е най-неблагоприятната категория в ръководството и означава, че потребителите се съветват да избягват този конкретен произход и начин на улов.
Но сайдата от други риболовни райони може да има значително по-добра оценка. Например определен сертифициран улов край Исландия остава сред предпочитаните варианти.
Защо зелената риба изведнъж става червена?
Причината не е, че самата риба се е променила.
Променя се състоянието на популациите и начинът, по който хората ги експлоатират.
Когато прекалено много риби се улавят, преди да успеят да се размножат, запасите постепенно намаляват.
Това засяга не само отделния вид, но и цялата хранителна верига.
Допълнителен проблем е т.нар. прилов – случайното улавяне на други животни, които не са цел на риболова.
Някои риболовни методи могат да увреждат и морското дъно.
Затова природозащитниците оценяват не просто името на рибата, а съчетанието от вид, географски район и използвана техника.
В последното издание на ръководството са преразгледани 727 оценки. От тях 29 са понижени, а 11 са подобрени.
Голямото завръщане на червения тон
На този фон има и добра новина.
Атлантическият червен тон, един от най-впечатляващите морски хищници, се завръща в британските води.
Тези риби могат да достигат дължина над два метра и тегло от стотици килограми.
Дълги години видът е бил символ на проблемите, причинени от прекомерния риболов.
Но мерките за управление на запасите, въведени преди повече от две десетилетия, започват да дават резултат.
Определени риболовни дейности за червен тон в британски води вече получават зелена оценка.
Това не означава, че всички популации на червен тон по света са извън опасност.
Показва обаче, че природозащитните усилия могат да постигнат реални резултати, когато ограниченията се спазват достатъчно дълго.
Рибарите измислиха и „дискотека“ за миди
Сред най-любопитните новости в ръководството е необичаен метод за улов на морски гребенчета край Лайм Бей в Южна Англия.
Рибарите използват специални капани, оборудвани със светодиодни лампички.
Светлината привлича морските гребенчета, които попадат в съоръженията.
Технологията вече е получила шеговитото прозвище „диско капани“.
Предимството е, че не се налага морското дъно да бъде разоравано с тежки драги – традиционен метод, който може да нанесе сериозни щети на подводните местообитания.
Новият метод все още не е оценен в най-високата зелена категория, но показва как технологичните решения могат да намалят екологичните последствия от риболова.
Как да изберем риба, без да вредим на океана?
Специалистите препоръчват хората да не се ограничават само до няколко популярни вида.
Във Великобритания например потреблението е концентрирано около треска, пикша, сьомга, риба тон и скариди.
Това увеличава натиска върху ограничен брой популации.
По-разнообразният избор може да помогне, но само когато е съобразен с произхода на продукта.
При покупка има значение дали рибата е дива или от аквакултура, къде е уловена и по какъв начин.
Затова не съществува универсално правило, че един вид винаги е „добър“, а друг винаги е „лош“.
Новите оценки показват нещо важно: морето не е неизчерпаем склад за храна. То е сложна екосистема, в която последствията от човешките решения понякога се проявяват години по-късно.
И ако днес една риба е изобилна, това не означава, че ще бъде такава и утре.
