Необичаен дипломатически ход раздвижи Европа днес. Президентът на Финландия Александър Стуб и норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре проведоха директен телефонен разговор с руския президент Владимир Путин за войната в Украйна и възможностите за нейното прекратяване.
Контактът е особено значим, защото от началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. повечето западноевропейски лидери избягват директни разговори с Кремъл. Последният европейски лидер, разговарял по телефона с Путин, според Reuters, е френският президент Еманюел Макрон през юли.
Този път инициативата идва от самите европейски лидери. Стуб и Стьоре са потърсили Путин, след като предварително са се консултирали с Украйна. Целта им е била директно да предадат украинската позиция преди предстоящия нов кръг от мирни контакти между Русия, Украйна и САЩ.
„Разговорът беше откровен и съдържателен“, заяви Стуб. По думите му Финландия и Норвегия са съседни на Русия държави и изходът от войната ще има пряко отражение върху тяхната сигурност и върху сигурността на Европа.
„Прекратяването на войната изисква преки разговори“, подчерта финландският президент.
90 минути вместо 20
Разговорът се оказва далеч по-дълъг от предварително планираното. Според норвежкия премиер Стьоре телефонният разговор е продължил около 90 минути, въпреки че първоначално е бил предвиден за едва 20 минути.
След него Стьоре определи дискусията като съдържателна и професионална, но подчерта, че между позициите на Москва и северните европейски държави остават сериозни различия.
Норвегия и Финландия продължават да подкрепят Украйна и правото ѝ на самозащита, но едновременно с това настояват за дипломатически път към край на войната.
„Трябва да бъде намерен дипломатически път, за да приключи тази война веднъж завинаги и по справедлив начин“, заяви Стьоре след разговора.
Тримата лидери са се договорили да запазят прекия телефонен контакт. Това е важен детайл, защото показва, че разговорът не е замислен като еднократен дипломатически жест.
Путин: Русия няма да отстъпи за Донбас
Най-твърдият сигнал от разговора идва от Москва. Според Reuters източник, близък до Кремъл, Путин е заявил пред Стуб и Стьоре, че Русия няма намерение да прави компромис с целта си да овладее целия Донбас.
Това е ключов момент в навечерието на очакваните нови преговори. Москва вече контролира цялата Луганска област и голяма част от Донецка област, но претендира и за останалите украински територии в Донбас.
Според същия източник Стуб и Стьоре са отговорили, че краят на войната трябва да доведе до справедлив мир.
Важно е обаче, че официалното съобщение на Кремъл не споменава директно Донбас. В него се казва, че Путин е представил своята оценка за ситуацията на фронта и е припомнил това, което Москва определя като „първопричини“ за конфликта.
Руският президент е заявил, че според позицията на Москва устойчив и справедлив мир може да бъде постигнат само ако „легитимните интереси“ на Русия бъдат взети изцяло и безусловно предвид.
Кремъл отново е обвинил ЕС и НАТО, че водят конфронтационна политика, която според Москва удължава войната.
Следващата спирка е Абу Даби
Телефонният разговор идва в момент, когато дипломатическият процес отново се раздвижва.
След срещата си със специалния пратеник на Доналд Тръмп Стив Уиткоф в Санкт Петербург на 21 октомври Кремъл заяви, че е готов да възобнови преговорите с Украйна с американско посредничество.
Сега вече има и конкретна посока. Москва, Киев и Вашингтон се подготвят за нов кръг тристранни разговори в Абу Даби през първата половина на ноември.
Именно преди тези разговори Стуб и Стьоре са решили да потърсят директен контакт с Путин.
На 20 октомври двамата северни лидери бяха домакини в Осло на разговори със Стив Уиткоф и украинския президент Володимир Зеленски. Ден по-късно Уиткоф отпътува за Санкт Петербург, където разговаря с Путин.
Така днешният телефонен разговор е част от нова дипломатическа верига, в която Вашингтон, Москва, Киев и няколко европейски столици се опитват да намерят път към възобновяване на преговорите.
Стуб и Стьоре не говорят от името на Европа
Има още един важен нюанс. Финландският президент и норвежкият премиер изрично подчертават, че са участвали в разговора като представители на своите държави, а не от името на Европейския съюз.
Това вече предизвика критики в Европа.
Датската премиерка Мете Фредериксен заяви, че е „много скептична“ към самостоятелната инициатива на Финландия и Норвегия. Според нея подобни действия трябва да бъдат координирани с останалите европейски държави и Европа трябва да запази единна позиция спрямо Москва.
Фредериксен допълни, че не вижда признаци Русия действително да иска мир, като посочи продължаващите атаки срещу Украйна и хибридните действия, които според нея Москва води срещу Европа.
Така днешният разговор едновременно отваря нов дипломатически канал и показва колко трудно остава постигането на общ европейски подход към преговорите с Русия.
След Путин - Зеленски
Веднага след разговора с руския президент Стуб и Стьоре са разговаряли и с Володимир Зеленски.
Украинският президент съобщи, че двамата са го информирали подробно за разговора си с Путин. По думите му те са поставили пред руския лидер необходимостта от конкретни стъпки за деескалация, особено по отношение на украинската енергийна система и инфраструктура.
Зеленски подчерта, че са обсъдили и подготовката за ноемврийската тристранна среща между екипите на Украйна, САЩ и Русия.
„Русия трябва да спре да протака войната“, заяви украинският президент.
Самият факт, че след Путин двамата лидери веднага са разговаряли със Зеленски, показва опит да бъде запазена връзката и с двете страни, без Финландия и Норвегия да се представят като посредници от името на целия ЕС.
Балтийско море също влиза в разговора
Украйна не е била единствената тема.
Путин, Стуб и Стьоре са обсъдили сигурността и стабилността в Балтийско море и Северна Европа. Според Кремъл е била подчертана важността на международното морско право и свободата на корабоплаването.
Това е особено чувствителна тема за Финландия и Норвегия, които са пряко свързани със сигурността на северния фланг на Европа и НАТО.
Разговорът идва и на фона на засиленото напрежение около сигурността в Балтийския регион, където през последните години военните и хибридните рискове за европейските държави се превърнаха в постоянна тема.
Малък пробив или просто нов канал?
Засега няма основание телефонният разговор да бъде определян като пробив в преговорите.
Няма договорено прекратяване на огъня, няма промяна в публично заявените руски териториални искания и няма знак, че Москва се отказва от претенциите си към Донбас.
Но има нещо ново - директен канал между Кремъл и двама от най-важните северни европейски лидери.
И още нещо: разговорът е продължил 90 минути, а тримата са се договорили да поддържат пряк контакт.
Това означава, че дипломатическата врата, която дълго време беше почти затворена между Москва и голяма част от Европа, отново се открехва.
Дали зад нея ще има реални преговори или само нов кръг от твърди позиции, може да стане ясно още през ноември, когато в Абу Даби се очаква следващият кръг от разговори между Русия, Украйна и САЩ. Засега едно е сигурно – Европа отново започва да говори директно с Москва, а Путин отново поставя Донбас в центъра на сметката за бъдещия мир.
