Древно египетско вещество за балсамиране, което векове наред е било ценено като медицинско средство в Европа и арабския свят, сега показва потенциални свойства за защита срещу грипни вируси според ново научно изследване. Този резултат свързва историческата фармакология със съвременната вирусология и разкрива неподозирани компоненти в древните балсами.
Търговията с египетски мумии е била разпространена практика от Средновековието до началото на XVIII в., като основната им ценност се е криела в техните смолисти и ароматни вещества. От тях се е произвеждал продукт, известен като Mumia vera aegyptiaca, който е намирал широко приложение в средновековната медицина за лечение на рани, фрактури, кръвоизливи и други наранявания.
Разкриване на състава след векове на мистерия
Въпреки широката му употреба, точният материален състав и потенциалните фармацевтични свойства на Mumia vera aegyptiaca са останали слабо проучени, отбелязват изследователи, включително такива от университета в Марбург, Германия. В ново проучване, публикувано в престижното научно списание PNAS, учените прилагат съвременни методи за молекулярен анализ, за да разгадаят състава и активността на това историческо лекарство.
„Само текстовите доказателства не могат да разрешат точния материален състав или да разграничат автентичния материал, получен от мумии, от променени или заместващи препарати“, пишат учените в изследването. За целта те са използвали метод, наречен течна хроматография-масспектрометрия (LC-MS), който разделя различните съединения в сместа и ги идентифицира по тяхното тегло.
Екипът е анализирал общо 24 древноегипетски проби от балсамиращи материали, съхранявани в музейни и университетски колекции. Те включват както продукти от Mumia vera, така и остатъци от балсами, взети директно от мумифицирани останки и превръзки.
Неочаквани открития: Алое и иглолистни смоли
Резултатите от анализа показват, че средновековните продукти Mumia vera са имали силно променлив състав, но универсален компонент във всички тях са били иглолистните смоли. Едно от най-изненадващите открития обаче е наличието на остатъци от алое в няколко от музейните проби – компонент, който досега не е бил разпознаван като част от балсамиращите материали.
Появата на следи от алое предполага, че досега неразтълкувана дума в египетските текстове може да се отнася именно за него. Според учените, египетският термин „nh-imy“, който буквално означава „животът е в него“, може да се отнася за продукт, получен от Aloe vera или сроден вид. Те обаче подчертават, че настоящите открития все още не установяват тази връзка „със сигурност“.
Тестове за медицинска активност
В рамките на изследването учените са тествали и медицинския потенциал на прахообразна проба Mumia vera aegyptiaca, за която се смята, че е получена от мумифицирана глава. Според доклада, цитиран в The Independent, екстракт от пробата е показал способност умерено да предпазва кучешки клетки от увреждане, причинено от грипен вирус.
Интересно е, че основното съединение в екстракта, 7-оксодехидроабиетна киселина, се е оказало неактивно, когато е тествано самостоятелно. Това предполага, че лечебният ефект, ако съществува, вероятно се дължи на сложна комбинация от вещества, а не на една-единствена съставка.
„Тези открития прецизират тълкуването на древноегипетските практики за балсамиране, музейните предмети и историческите лекарства“, заключават учените. Изследването им предлага и нова рамка за бъдещи проучвания на исторически медицински средства и остатъци от мумии, като по този начин свързва археологията с модерната наука.
