Неочаквано противоречие се очертава след историческата победа на студентското протестно движение на парламентарните избори в Сърбия. Политическата сила, която сложи край на дългогодишното управление на Александър Вучич, не възнамерява да въвежда санкции срещу Русия и настоява за запазване на традиционните отношения с Москва. В същото време остава открит въпросът дали новото правителство ще продължи да допуска износа на сръбски боеприпаси, които достигат до Украйна чрез западни посредници. Парадоксът е, че при смятания за близък до Кремъл Вучич сръбската военна индустрия косвено снабдяваше украинската армия, а след неговото поражение бъдещето на тези доставки изглежда по-несигурно.
Сменят властта, но не и отношението към Русия
Според Ройтерс победителите от „Студентската листа“ ще трябва да намерят баланс между отношенията с Европейския съюз, историческите връзки с Русия и икономическата зависимост на Сърбия от руските енергийни доставки. Движението спечели парламентарните избори в неделя, след близо две години масови протести срещу управлението на Вучич, но още преди сформирането на новото правителство даде да се разбере, че не предвижда присъединяване към европейските санкции срещу Москва.
Представителят на победителите Йово Бакич заяви в интервю за RT Balkan, че Сърбия няма намерение да променя отношението си към Русия. „Уважаваме Русия като велика сила и като наш исторически важен партньор, а в много случаи и защитник“, посочи той. Според него санкциите на малка държава като Сърбия няма да променят поведението на Москва, но биха имали отрицателно символично значение за двустранните отношения.
Тази позиция се разминава с очакванията, че краят на управлението на Вучич непременно ще доведе до рязко сближаване с европейската външна политика. Студентското движение настоява за борба с корупцията, независима съдебна система и демократични реформи, но не възприема автоматично всички външнополитически позиции на Брюксел. Победителите подкрепят запазването на военния неутралитет на Сърбия и не планират присъединяване към НАТО.
Оръжейните доставки за Украйна под въпрос
Особено чувствителна е темата за сръбските боеприпаси, които през последните години достигаха до украинската армия. В първоначалната си информация Ройтерс съобщи, че водещи кандидати на „Студентската листа“ са заявили намерение да прекратят оръжейния износ за конфликтни райони, включително продажбите на западни посредници, които прехвърлят въоръжение на Украйна. Впоследствие обаче агенцията изрично коригира публикацията си, като уточни, че водещите представители на движението не са заявили дали бъдещото правителство ще спре подобни доставки. Следователно категорично решение все още няма.
Именно тук се откроява противоречието с досегашната политика на Белград. Вучич поддържаше близки отношения с Владимир Путин и отказваше да въведе санкции срещу Русия, но едновременно с това допускаше продажбата на сръбски боеприпаси на западни държави, откъдето част от продукцията достигаше до Украйна.
Още през 2024 г. „Файненшъл таймс“ съобщи, че стойността на подобни доставки от началото на руската инвазия се оценява на около 800 млн. евро. Вучич тогава потвърди приблизителния мащаб на продажбите, като подчерта, че Сърбия търгува законно и не определя как крайните купувачи използват придобитото въоръжение. По този начин Белград успяваше да съчетава политическите си отношения с Москва с икономически изгодния износ за западни партньори.
Тази политика обаче предизвика остра реакция в Русия. През 2025 г. руското външно разузнаване обвини Сърбия, че доставя боеприпаси на Украйна чрез посредници в Източна Европа, сред които бяха посочени Чехия, Полша и България. Вучич обеща разследване, а през юни същата година обяви спиране на износа на боеприпаси. Така проблемът с оръжейните доставки съществуваше още преди изборната победа на студентското движение.
Москва губи Вучич, но запазва важни позиции
Смяната на властта предизвика предпазливи реакции и в Русия. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков изрази надежда, че бъдещото сръбско правителство ще продължи сътрудничеството с Москва, като подчерта ползите от двустранните отношения. Поражението на Вучич се възприема от част от руските политически среди като геополитическа загуба, въпреки обещанията на победителите да запазят традиционните връзки.
Сериозен фактор остава енергийната зависимост. „Газпром“ доставя на Сърбия приблизително 2,2 млрд. кубически метра природен газ годишно на цени под пазарните. Страната трябва да реши и бъдещето на петролната компания NIS, която управлява единствената сръбска рафинерия. Предвижда се руският дял в дружеството да бъде продаден на унгарската MOL, като през преходния период Белград ще разчита на изключения от американските санкции, за да продължи вноса на суров петрол.
Представителите на „Студентската листа“ определят тази зависимост като икономическа необходимост, а не като идеологически избор. Те поставят вътрешните реформи пред окончателното решение за присъединяване към Европейския съюз, като предвиждат първо приключване на преговорните процеси, а след това произнасяне на гражданите.
Победа с исторически мащаби
Според предварителните резултати на Републиканската избирателна комисия към 20 часа в понеделник, обхващащи 8187 избирателни секции, „Студентската листа“ получава 52,71% от гласовете, или 2 267 615 гласа, което й осигурява 140 от общо 250 депутатски места. Коалицията на Вучич „Обединена Сърбия“ остава с 39,17%, или 1 685 022 гласа, и 104 мандата.
Протестното движение възникна след трагедията на железопътната гара в Нови Сад през ноември 2024 г., когато срутването на бетонна козирка причини смъртта на 16 души. Последвалите демонстрации прераснаха в национална кампания срещу корупцията и управлението на Вучич.
Европейските институции приветстваха изборния резултат и изразиха готовност да подкрепят демократичните реформи. За новите управляващи обаче предстои сложната задача да съчетаят очакванията за политическа промяна с традиционния сръбски неутралитет, отношенията с Русия и европейските перспективи на страната. На този фон решението за бъдещия оръжеен износ ще бъде един от показателите за действителната посока на новото управление.
