Мащабен финансов скандал разтърси Турция, а вълните от него бързо достигнаха и до България.
Зад решетките в Истанбул се озоваха ключовите фигури зад една от най-разпознаваемите бизнес империи в Югоизточна Европа – фамилията Алтънбаш.
Прокуратурата официално прибра в ареста председателя на управителния съвет на конгломерата Инан Алтънбаш и сочения за основен собственик Нусрет Алтънбаш.
Заедно с това държавата наложи пълно замразяване на всички банкови сметки, имоти и фирмени активи на милиардерското семейство.
Името „Altınbaş“ у нас е синоним на абсолютен лукс, тежко злато и скъпи годежни пръстени с диаманти.
От години брандът заема ключови позиции на българския пазар, а бутиците им в най-оборотните молове са сред основните дестинации за покупка на луксозна бижутерия в столицата.
От блясъка на витрините до килията
Противно на очакванията, разследването срещу фамилията няма нищо общо с търговията със скъпоценни камъни или благородни метали.
Проблемът идва от другото, по-невидимо за широката публика крило на империята им – финансовия сектор.
Нусрет Алтънбаш е собственик и на мащабната инвестиционна компания Alnus Yatırım.
Турските власти обвиняват него и още 26 крупни бизнесмени в организирана схема за тежки манипулации на капиталовия пазар, изкуствено надуване на акции и измами чрез инвестиционни фондове с фиктивно висока доходност.
Скандалът стана толкова голям, че предизвика сътресения в правителството в Анкара, а президентът лично уволни шефа на Съвета за капиталови пазари (SPK).
Какво означава това за магазините в София?
Въпреки че бижутерийният бизнес на марката в България функционира законно и няма преки обвинения срещу местните дружества, шоковият арест на собствениците и замразяването на капиталите им в Турция поставят голяма въпросителна пред бъдещето им:
Тъй като бижутата се изработват в централните фабрики на холдинга в Турция и се внасят у нас, блокирането на дейността на майката-компания може сериозно да пресуши зареждането на софийските бутици.
Пълният запор над личните и фирмените сметки на фамилията означава, че международните им клонове, включително българският, могат да останат без финансова поддръжка от Истанбул, което крие риск от преструктуриране или затваряне на обекти.
