Свят

Голямата загадка в Белград: Кой ще поеме властта след Вучич?

Кардиолог и бивш управител на централната банка са сред възможните кандидати за министър-председател

Голямата загадка в Белград: Кой ще поеме властта след Вучич?
Снимка: Данас

Два дни след историческата изборна победа на студентското движение Сърбия е изправена пред голяма политическа неизвестна - кой ще бъде следващият министър-председател. „Студентската листа“ сложи край на 14-годишната доминация на Александър Вучич, но все още не е обявила официален кандидат за ръководител на правителството. Сред обсъжданите имена са известен кардиолог и бивш управител на централната банка, а особеностите на самото движение правят избора непредвидим. Победителите разполагат с достатъчна парламентарна подкрепа според предварителните резултати, но тепърва трябва да излъчат екипа, който ще управлява страната.

Кардиологът, който поведе студентската листа

Един от най-често споменаваните претенденти за премиерския пост е Илия Сърданович, кардиолог и преподавател в Медицинския факултет на университета в Нови Сад. Той оглави кандидатската листа на студентското движение и се превърна в едно от разпознаваемите му лица по време на предизборната кампания.

Сърданович работи в Института по сърдечносъдови заболявания на Войводина от 1997 г. и е сред активните поддръжници на протестите срещу управлението на Вучич. В публичните си изяви поставя акцент върху подобряването на здравеопазването, особено на първичната и специализираната медицинска помощ.

Въпреки водещото си място в листата обаче той не е обявен за кандидат за министър-председател. Според изданието „Интелинюз“ Сърданович досега е проявявал резерви към поемането на лидерска роля, което поражда съмнения дали действително ще оглави бъдещия кабинет.

Бившият управител на централната банка също е сред възможните кандидати

Другото обсъждано име е Деян Шошкич, икономист, университетски преподавател и бивш управител на Националната банка на Сърбия. Той ръководи централната банка между 2010 и 2012 г. и е сред малкото представители на „Студентската листа“ с опит на висока държавна длъжност.

Шошкич подаде оставка като управител след законодателни промени, които според него застрашавали независимостта на централната банка. Сега неговият професионален опит се разглежда като предимство в момент, когато новото управление ще трябва да се справя с икономически предизвикателства, растяща задлъжнялост и необходимостта от приемане на бюджет за следващата година.

Икономистът заема 27-о място в кандидатската листа, но и неговото евентуално издигане остава предмет на предположения. Според анализ на Анадолската агенция именно Сърданович и Шошкич са двете фигури, около които се съсредоточава най-голямо внимание при обсъждането на бъдещия премиер.

Защо изборът се оказва толкова сложен

Неизвестността произтича от необичайния начин, по който е организирано студентското движение. За разлика от традиционните политически партии то няма ясно изразен председател, централизирано ръководство и утвърдена йерархия. Решенията се вземат колективно, а кандидатите са подбирани чрез университетски събрания.

В листата попаднаха преподаватели, лекари, юристи, актьори, фермери и други обществени фигури. Сред известните имена са баскетболната легенда Деян Бодирога и актьорът Тихомир Станич. Самите студенти, които организираха протестите и кампанията, не се кандидатираха за депутати.

Тази организация помогна на движението да обедини различни обществени групи срещу Вучич, но сега поставя въпроса как ще бъдат вземани решенията в изпълнителната власт. Ройтерс отбелязва, че засега няма сигурност дори кои от най-известните представители на движението ще получат министерски постове.

Мнозинството е налице, но предстои изборът на кабинет

Според предварителните резултати „Студентската листа“ печели около 52,7% от гласовете срещу приблизително 39,2% за коалицията на Вучич. Прогнозните разпределения й дават около 140 места в 250-местния парламент, при необходими 126 за мнозинство. Това създава възможност движението да състави самостоятелно правителство, без да търси коалиционни партньори.

Процедурата обаче изисква официално излъчване на кандидат за премиер. След обявяването на окончателните изборни резултати новият парламент трябва да бъде конституиран в срок до 30 дни. Президентът възлага съставянето на кабинет след консултации с парламентарните сили, а предложеното правителство трябва да получи подкрепата на най-малко 126 депутати.

В момента президентските функции се изпълняват временно от Ана Бърнабич след оставката на Александър Вучич през септември. Освен съставянето на правителство Сърбия трябва да организира и нови президентски избори до края на годината. За избиране на кабинет конституцията предвижда срок от 90 дни след конституирането на парламента.

Коментирай