Най-мащабната размяна на военнопленници от началото на войната, руски ултиматум към бъдещето на Украйна и поредица от нерешени въпроси за териториите и гаранциите за сигурност. Това са основните резултати от тристранните преговори между Русия, Украйна и САЩ в Абу Даби. Дипломатическата среща завърши с конкретна хуманитарна договореност, но не донесе пробив към прекратяване на войната. Вместо това Москва очерта условията, при които би приела европейското бъдеще на Киев – членство в Европейския съюз, но без участие в каквито и да било военни съюзи.
По 1000 пленници на всяка страна
Най-същественият конкретен резултат от разговорите е принципното съгласие за мащабна размяна на военнопленници. Очаква се Русия и Украйна да освободят по около 1000 души, което би превърнало операцията в една от най-големите от началото на войната в Украйна.
Ръководителят на руската делегация Владимир Медински потвърди договореността в изявление, излъчено по руската държавна телевизия. Американският посредник Джаред Кушнер също определи постигнатото разбирателство като значителен хуманитарен резултат.
Украинският президент Володимир Зеленски по-рано днес спомена възможност броят на освободените да достигне 1500 от всяка страна. Окончателните параметри обаче трябва да бъдат уточнени допълнително.
Подобни размени се извършват многократно от началото на войната, но този път мащабът на договорката дава надежда на хиляди семейства, които очакват близките им да се завърнат. Това е и единственият ясно очертан резултат от срещата, по който двете страни демонстрират готовност за практическо действие.
Москва постави ултиматум: ЕС – да, военните съюзи – не
Зад хуманитарната договореност обаче се очертава далеч по-сериозен политически сблъсък. Русия е готова да приеме членството на Украйна в Европейския съюз, но настоява Киев да остане извън всички военни съюзи, включително европейските. Това е заявил ръководителят на руската делегация Владимир Медински по време на закритите разговори, съобщава украинското издание „Гордон“, позовавайки се на свои източници.
Така Москва очертава разграничение между европейската интеграция на Украйна и нейното военно обвързване със Запада. Кремъл не възразява срещу политическото и икономическото присъединяване на Киев към ЕС, но иска да изключи възможността страната да получава гаранции за колективна отбрана чрез западни съюзи, най-вече НАТО.
По време на втория ден от срещата Медински повдигна и темата за разширяването на НАТО на изток. Той повтори руската теза, че след разпадането на Съветския съюз западните държави са поели ангажименти Алиансът да не се разширява към Източна Европа. Москва определя последвалото присъединяване на бивши социалистически държави като нарушение на тези обещания.
Историческият въпрос обаче е по-сложен. По време на преговорите за обединението на Германия през 1990 г. са обсъждани ограничения за военното присъствие на НАТО на територията на бившата Източна Германия. Не е сключен общ международен договор, който да забранява бъдещото разширяване на Алианса с държави от Централна и Източна Европа.
ЕС не е НАТО, но има отбранителни ангажименти
Особено любопитно е настояването на Москва Украйна да остане извън европейските военни съюзи. Европейският съюз не е военен алианс от типа на НАТО и няма идентична система за колективна отбрана. Но неговата политика за сигурност и отбрана включва ангажименти, които далеч надхвърлят икономическото сътрудничество.
Член 42, параграф 7 от Договора за Европейския съюз предвижда задължение за взаимопомощ, ако държава членка стане жертва на въоръжена агресия на своя територия. Останалите страни трябва да ѝ окажат подкрепа с всички средства, с които разполагат. Съюзът провежда и военни и граждански мисии, операции за управление на кризи и инициативи за сътрудничество в отбраната.
Същевременно НАТО остава основният гарант за колективната отбрана на своите членове в Европа. Между двете организации има тясно сътрудничество, включително в областта на военната мобилност и придвижването на войски и техника през европейските граници.
Затова руското условие поставя сложен въпрос: може ли Украйна да стане пълноправен член на ЕС, но да бъде ограничена в участието си в общите европейски механизми за сигурност и отбрана? И доколко подобно ограничение би било съвместимо с равноправното членство в Съюза?
Донбас остава препъникамъкът на мира
Ако по въпроса за европейската интеграция Москва демонстрира известна гъвкавост, по териториалния въпрос позициите остават непроменени. Русия продължава да настоява Украйна да се откаже от териториите, които Кремъл обяви за част от Руската федерация. Става дума за Донецка, Луганска, Запорожка и Херсонска област, както и за Крим.
Особено болезнен е въпросът за Донбас. Москва иска да получи пълен контрол над останалите части от Донецка област, които украинската армия продължава да държи. За Киев подобна отстъпка е неприемлива, защото би означавала доброволно предаване на територии, които Русия не е успяла да завладее с военна сила.
В меморандума, представен от Москва по време на преговорите в Истанбул през юни 2025 г., Русия настоява за изтегляне на украинските войски от четирите области. Документът предвижда и международно признаване на руските претенции към Крим и останалите окупирани територии.
Не е ясно дали в Абу Даби е постигнато някакво сближаване по тези въпроси. Няма обявена договореност за териториални компромиси, нито признаци, че някоя от страните е променила основната си позиция.
За Зеленски отказът от украински земи би бил не само политически, но и конституционен проблем. За Путин териториалните придобивки са сред основните цели на войната и важна част от всяко бъдещо споразумение. Именно затова Донбас продължава да бъде най-трудната преговорна задача.
Какво ще получи Украйна срещу отстъпките?
Другият голям въпрос е свързан с гаранциите за сигурност. Киев настоява всяко мирно споразумение да бъде подкрепено с надеждни международни ангажименти, които да предотвратят ново руско нападение. Украйна не иска да повтори опита от предишни договорености, при които политическите обещания не се оказват достатъчна защита срещу военна агресия.
Сред обсъжданите идеи са дългосрочни гаранции от САЩ и европейските държави, продължаване на военната помощ, механизми за бърза реакция при ново нападение и възможност за международно присъствие след прекратяване на бойните действия.
Москва обаче се противопоставя на разполагането на западни военни контингенти в Украйна и настоява за ограничения върху украинските въоръжени сили. Така възниква основното противоречие: Киев иска да получи достатъчно силна защита, за да не бъде нападнат отново, докато Кремъл настоява същата тази защита да бъде ограничена.
Не по-малко спорен е и въпросът за европейското участие. Медински заявява, че Москва не е получила конкретни мирни предложения от европейските държави и не вижда основание те да се включват в разговорите.
Украинският представител Давид Арахамия обаче настоява, че Европа трябва да бъде част от преговорите, защото бъдещата сигурност на континента не може да бъде договаряна без европейците.
Това е съществено разминаване между Москва и Киев. Русия предпочита въпросите да бъдат решавани основно с Вашингтон, докато Украйна настоява европейските ѝ партньори да участват пряко в оформянето на следвоенния ред.
Кушнер отива при Путин
След края на разговорите в Абу Даби американските посредници Стив Уиткоф и Джаред Кушнер се отправят към Москва. На 12 ноември те трябва да се срещнат с руския президент Владимир Путин и да го запознаят с резултатите от тристранните преговори.
След разговорите в Кремъл двамата американци планират да отпътуват за Дъблин, Ирландия, където да се срещнат с Володимир Зеленски. Така Вашингтон ще се опита да предаде позициите на едната страна на другата и да потърси възможност за сближаване по най-спорните въпроси.
Посещението на Кушнер в Москва придобива особено значение на фона на очертаното руско предложение за европейското бъдеще на Украйна. Въпросът е дали Путин ще потвърди пред американските посредници готовността си да приеме членството на Киев в ЕС и дали ще представи това като реална отстъпка в замяна на военен неутралитет.
