Два дни, три държави и една голяма цел – да бъде намерен изход от най-кървавия конфликт в Европа след Втората световна война. Абу Даби става център на световната дипломация, след като на 10 и 11 ноември там започва нов кръг от тристранни преговори между Русия, Украйна и САЩ. Това е първата подобна среща от февруари насам, а залогът е много по-голям от поредния опит за временно примирие.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп отново поставя на масата своята най-важна външнополитическа амбиция – да сложи край на войната, която продължава вече близо пет години. Американският държавен глава демонстрира оптимизъм, че Москва и Киев започват да осъзнават цената на продължаването на бойните действия.
„Виждаме много силно желание за прекратяване на войната между Русия и Украйна. Участваме в това“, заяви Тръмп пред журналисти в Белия дом в навечерието на срещата. Той подчерта, че и двете страни са уморени от сраженията и че Вашингтон води добри разговори с тях.
Тръмп вижда пробив по най-тежкия въпрос – териториите
Най-съществената новина от Вашингтон в навечерието на преговорите е сигналът, че Русия и Украйна проявяват известна гъвкавост по въпроса за териториалното уреждане на конфликта.
Според американски представител, цитиран от Ройтерс, двете страни показват насаме известна готовност да обсъждат възможни компромиси, включително по въпроса за териториите. Това е важен сигнал, защото именно този въпрос досега блокираше дипломатическите усилия.
Москва настоява Украйна да се изтегли от останалите контролирани от нея части на Донбас и продължава да претендира за четирите украински области, които обяви за анексирани. Киев категорично отхвърля подобни искания и настоява, че не може да бъде принуден да предаде земи, защитавани с огромни човешки жертви.
Според американската оценка обаче териториалният въпрос може да бъде оставен за финалния етап на преговорите. Първо трябва да бъде договорена по-широката рамка – гаранциите за сигурност, условията за прекратяване на огъня и бъдещите отношения между Русия, Украйна, САЩ и Европа.
Уиткоф и Кушнер – хората на Тръмп за голямата сделка
Американската делегация е поверена на двама от най-доверените хора на Доналд Тръмп – специалния му пратеник Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, зет на президента.
Това не е случайно. И двамата са в центъра на дипломатическите усилия на Белия дом и участват в контактите с Москва и Киев. Уиткоф има водеща роля в разговорите с Владимир Путин, а Куш нере ангажиран с разработването на по-широката рамка за евентуално мирно споразумение.
В навечерието на срещата американските представители проведоха консултации в Брюксел с представители на Франция, Германия, Великобритания, Европейския съюз и НАТО. Темите са гаранциите за сигурност на Украйна, бъдещата архитектура на европейската сигурност и икономическата подкрепа за възстановяването на страната.
Според Ройтерс след преговорите в Абу Даби не е изключено Уиткоф и Кушнер да пътуват до Москва, за да разговарят лично с Путин. Това би било знак, че американската администрация иска да запази директния канал с Кремъл и да ускори процеса.
Путин изпраща Медински, Москва не отстъпва от условията си
Русия изпраща делегация с широко политическо и военно представителство. Начело е Владимир Медински – помощник на Владимир Путин и бивш министър на културата, който вече е участвал в предишни преговори с Украйна.
В руската група са още представители на военното разузнаване и заместник-министри на външните работи. Сред тях е и началникът на Главното управление на Генералния щаб Игор Костюков.
Изборът на Медински е показателен. Той е познат с твърдата си позиция по историческите и политическите претенции на Москва към Украйна. Присъствието му подсказва, че Кремъл няма намерение да представя преговорите като чисто технически разговор за прекратяване на стрелбата. Русия иска да обсъжда и политическите условия за следвоенното устройство.
Москва продължава да настоява за отказ на Украйна от членство в НАТО, ограничения върху военния ѝ потенциал и териториални отстъпки. Това са условия, които Киев разглежда като несъвместими със своя суверенитет и национална сигурност.
Затова и големият въпрос е дали Медински има мандат да търси реален компромис, или задачата му е да защитава досегашните позиции на Кремъл.
Зеленски залага на фронта и иска среща на лидерите
Украинската делегация е оглавена от Рустем Умеров, ръководител на Службата за външно разузнаване. В нея участват още Кирило Буданов, ръководител на президентската администрация, неговият заместник Сергий Кислица, представители на военното разузнаване и депутатът Давид Арахамия.
В навечерието на разговорите Володимир Зеленски отправи ясно послание – Киев ще търси деескалация, но няма да се откаже от гаранциите за сигурност и от необходимите ресурси за възстановяването на страната.
„По време на срещата в Абу Даби нашият екип ще направи стъпки към деескалация. Трябва да бъде постигнато и споразумение за тристранна лидерска среща, за да може да бъде сложен край на войната. Имаме нужда от мир и гаранции за сигурност. И от ресурси за възстановяване на Украйна след края на войната“, заяви украинският президент.
Европа се страхува от сделка над главата ѝ
Един от най-деликатните моменти около срещата е ролята на европейските държави. Франция, Германия, Великобритания, Италия, Европейската комисия, Европейският съвет и НАТО изпращат представители в Абу Даби.
Те обаче няма да бъдат част от основния тристранен формат. Предвидени са отделни разговори и консултации с американската и украинската делегация.
Това е съществен проблем за европейските столици. Европа е най-пряко засегната от последиците на войната – от разходите за отбрана и бежанските потоци до енергийната сигурност и бъдещия баланс на силите на континента.
Още по-голямо безпокойство предизвиква намерението на американските представители да обсъждат по-широка архитектура на европейската сигурност.
Вашингтон допуска, че бъдещото споразумение трябва да включва не само отношенията между Москва и Киев, но и въпроса за сигурността на целия континент. Именно тази идея предизвика критики в Европа.
