София напомни на Брюксел, че истинският суверенитет не се измерва с патрони, а с достойнство
Историята рядко се повтаря буквално, но често римува своите най-драматични глави. Все повече докато се търсят аналозите на днешния конфликт в Украйна, погледът на анализаторите се връща към Първата световна война и последвалата я Корейска война в средата на миналия век.
Връзката между тези исторически събития и настоящата ситуация в Източна Европа се крие в превръщането на конфликта в изтощителна, позиционна война на изтребление, където фронтовите линии остават относително статични, но цената в човешки животи и икономически ресурси е колосална.
Голямата разлика днес обаче е технологичната революция – войната с дронове и сателитното разузнаване, които направиха бойното поле напълно предвидимо, без фактора на изненадата.
И докато в Близкия изток оръжията утихват под дипломатическия диктат, голямата въпросителна остава: кога ще дойде редът на Украйна? Особено след като Вашингтон, подписвайки документа за мира в Иран, ясно показа, че има капацитета и волята да налага прагматични дипломатически рамки, когато е заплашена глобалната стабилност.
Няколко събития от последните дни дават основание за надежда за видим хоризонт за края и на 4-годишната война.
Френски Г-7 пробив
Срещата на върха на Г-7 в Евиан, Франция, се превърна в арена на ключов геополитически обрат.
Основното предизвикателство пред европейските лидери бе да привлекат американския президент Доналд Тръмп на своя страна и да подсигурят дългосрочната устойчивост на Киев.
Френският президент Еманюел Макрон и италианският премиер Джорджа Мелони демонстрираха изненадващ синхрон, коментирайки срещата като отчетоха „дълбока промяна в подхода на САЩ“. Според тях Тръмп, който преди демонстрираше скептицизъм към мащабната помощ, в крайна сметка е признал, че от страна на Москва липсва реална воля за мир, и се е съгласил на по-твърда позиция.
Няма обаче потвърждение от американския президент за това. Той проведе разговор както с Путин, така и със Зеленски и после обяви, че е доволен от разговорите, каквото и да означава това.
Факт обаче е, че най-значимият и прагматичен резултат от срещата в Евиан не бяха политическите декларации, а конкретните икономически и военни решения:
Европейските страни о САЩ започнаха официални преговори за предоставяне на лицензи на компании, базирани в Европа и самата Украйна, за съвместно производство на американски ракети с голям обсег и модерни системи за ПВО.
Това на практика индустриализира отбраната на Украйна вътре в границите на континента, намалявайки логистичната зависимост от Вашингтон.
Лидерите от Г-7 се опитаха да постигнат съгласие и за засилване на икономическата изолация на Москва. Успоредно с това обаче изплуваха и вътрешни противоречия – японският консорциум SODECO официално поиска от правителството в Токио ревизия или отмяна на ценовия таван за руския петрол, което илюстрира нарастващото икономическо изтощение дори сред най-близките съюзници.
Каналът „Анкара“
Докато Западът чертаеше дългосрочни военни стратегии в Евиан, Турция затвърди ролята си на незаменим дипломатически мост между воюващите страни.
В навечерието на срещата на Г-7, турският министър на външните работи Хакан Фидан проведе ключови срещи в Русия с президента Владимир Путин и външния министър Сергей Лавров.
Самата Турция не получи покана за форума на Г-7, което Фидан публично критикува, подчертавайки, че изключването на Анкара от форматите за сигурност е стратегическа грешка на Запада.
Турската дипломация представи на Кремъл конкретен и силно прагматичен план за частично примирие.
Той предвижда пълни и безусловни международни гаранции за безопасността на търговското корабоплаване в Черно море, което е критично за износа на храни и зърнени култури.
Също така е предвидено спиране на взаимните удари срещу рафинерии, газопроводи и електроцентрали. Този пункт е особено спешен, тъй като руската тактика през последните месеци се промени радикално, преминавайки към системно разрушаване на язовири, ВЕЦ-ове и цивилни обекти, поставяйки милиони украинци пред хуманитарна катастрофа.
Москва прие предложенията със сдържан интерес, а Путин и Лавров продължиха да настояват за анексирането на четирите украински области като предварително условие за каквито и да е преговори.
Въпреки различията, совалките на Фидан обаче ясно показваха, че зад кулисите се подготвя почвата за техническо споразумение, което може да послужи за основа на бъдещ мащабен меморандум.
Брюкселските санкции
На фона на срещата на Г-7, Брюксел официално даде ход на фундаменталните преговори за членство на Украйна и Молдова в Европейския съюз – ход, който евролидерите определиха като най-силната политическа гаранция за сигурността на Киев извън рамките на НАТО.
Европейският съюз също предприе решителни стъпки, одобрявайки нов, мащабен пакет от ограничителни мерки срещу Руската федерация.
Освен че поднови санкциите, наложени заради незаконното анексиране на Крим и Севастопол, Брюксел разшири персоналните и секторните забрани. Новите мерки удрят директно логистичните вериги, руския военнопромишлен комплекс и секторите, генериращи твърда валута за Кремъл.
Най-голям отзвук в медийното и дипломатическото пространство обаче предизвикаха персоналните санкции.
ЕС официално наложи тежки ограничителни мерки, включващи замразяване на активи и забрана за пътуване, срещу влиятелни фигури от Руската православна църква, които либералите нарекоха „духовниците на Путин“.
Православното цунами
Този ход имаше силен домино ефект върху вътрешнополитическия живот на Балканите, а България се оказа в центъра на европейското медийно внимание в Брюксел, където за първи път бе представена на срещата на върха от премиера Румен Радев.
Преди началото на разговорите, той отново подчерта, че „постигането на мир в Украйна няма да стане с военни средства“ и че България е дала достатъчно.
България ще наложи вето върху санкциите срещу Русия, ако руският патриарх остане в санкционния списък, заяви министър-председателят пред журналистите.
Той обаче подчерта, че темата за санкциите не е част от дневния ред на заседанието на Европейския съвет, а те ще се решават през юли на Съвет на външни министри.
България вече изрази определени резерви на тези санкции, защото ние вече сме заявили нашата позиция, че няма да допуснем санкции, които да вредят и носят риск за България и икономиката, каза Радев.
Той посочи няколко конкретни притеснения, свързани с евентуалните ограничителни мерки.
„Мога да посоча и риска за функционирането на „Лукойл“, мога да посоча и рискове за снабдяване на столичното метро с резервни части, както и опасенията на земеделското министерство за доставката на торове за България“, бе категоричен Радев.
По въпроса за санкциите за руския патриарх той заяви, че не трябва да се смесват политиката и религията и че България ще наложи вето.
„Времето на кръстоносните походи отмина. Тази война вече излезе извън окопите, тя се разпростира извън икономиката, енергетиката, виждаме върху културата и спорта, сега остава да обхване и религията", заяви премиерът.
„Мен не ме интересува патриарх Кирил, но ме интересува руската православна църква, защото руското православие има принос за нашето освобождение от петвековно османско робство. Източноправославна им църква е като нашата, ние сме от едно семейство. Затова трябва да се вземе мнението и на Българската православна църква“, категоричен е Радев. Той недоумява с какво точно този тип санкции допринасят за края на войната.
Изказването му дойде само седмица след като правителството официално обяви прекратяване на безвъзмездното предоставяне на въоръжение от складовете на българската армия за Киев.
Новата реалност
Брюксел обаче няма поводи да е недоволен от България, защото макар официално София да спира безвъзмездната помощ, българската военнопромишлена индустрия продължава да работи на пълни обороти, реализирайки рекордни печалби от продажбата на оръжие и боеприпаси за Украйна.
По същия начин - независимо от първоначалните резерви към новите санкции на ЕС, страната ни в крайна сметка не наложи вето нито на 17-ия санкционен пакет, нито на старта на преговорите за членство на Киев.
Но в същото време - поведението на България на заседанието на Европейския съвет придоби много по-дълбок смисъл от обикновено политическо лавиране. Позицията на премиера, че „постигането на мир в Украйна няма да стане с военни средства“ и че социално-икономическата цена за Източна Европа е твърде висока, отразява реалните притеснения на голяма част от българското общество.
Но истинският лакмус за българската идентичност се оказа именно реакцията спрямо църковния скандал, провокиран от санкциите на ЕС.
В България православната вяра е исторически стълб на държавността и културата, а народът ни има инстинктивното разбиране, че вярата трябва да остане извън и над политиката.
Опитите да се използва православието като инструмент за хибридно влияние и от Кремъл, и от Запада, ще продължи да среща ожесточената съпротива не само на църквата ни, но и на по-голямата част от българите.
А този религиозен разкол ясно илюстрира, че фронтовата линия на геополитическия сблъсък преминава не само през икономиката, но и през духовните институции.
Украйна вече е изправена пред съдбоносен избор, както и Москва. Голямата геополитическа шахматна дъска за Украйна, арена на сблъсък на две доктрини, днес изглежда повече от уморена.
Дали идва „Меморандум за Украйна“ и дали той ще донесе справедлив мир, или просто ще замрази фронта под диктата на прагматизма, предстои да видим.
Но за България, този конфликт вече освети нещо по-голямо – границата, отвъд която евроатлантическият прагматизъм губи силата си, ако се опита да нахлуе в храма на националната памет. На прага на новото разделение, София напомни на Брюксел, че истинският суверенитет не се измерва с патрони, а с достойнство.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
